Мариела Скендерова е български дизайнер, който тази есен показа свои творения на Седмицата на модата в Бостън. Пътят ѝ по модната пътечка обаче започва от рекламната сфера, а как се случва преходът, споделя в настоящото интервю, което даде специално за читателите на VIBES.BG. Определя се като творец, който търси и открива красотата и добрината нявсякъде около себе си. На 34 години, майка на две прекрасни деца, заобиколена от цял куп страхотни хора и с късмета да работи това, за което винаги е мечтала. В заключение, Мариела Скендерова е един щастлив човек, повече за когото можете да научите в следващите редове.
Започваме настоящото интервю с темата за последната ти изява, а именно участието на Седмицата на модата в Бостън, по време на която ти беше единствената българка. Поздравления! Разкажи ни за пътя, който извървя от България до Щатите. Как се озова на престижното събитие?
Озовах се в Бостън след покана от страна на американската агенция, организатор на събитието Emerging Trends, което се провежда по време на Boston Fashion Week за осма година. Целта му е да представи нови лица – млади таланти от цял свят и да им даде възможност да направят първи стъпки и контакти на американския пазар. Мен лично са ме открили във Facebook и за пръв път ми писаха там. След кратки размисли се съгласих да участвам и започнах разразработване на нова колекция, която да представя. Събитието се проведе на 2 октомври в самия край на Седмицата на модата и имаше доста добър отзвук за повечето дизайнери, които се представиха на него.
Да се върнем малко по-назад – преди да се посветиш на модата, си работила в рекламната сфера. Как се случи преходът от пò бизнес ориентираното към творческото поприще?
Да, работех в една от големите международни рекламни агенции, опериращи на българския пазар. В интерес на истината работата там също беше доста креативна, така че творческото си го имало още тогава, та и отпреди това. Просто в един момент поради факта, че рекламният бранш е доста стресов, човек започва да търси начини да се разведрява и да си прави антистрес терапия по един или друг начин. Аз се захванах с правене на свещи, а после и на бижута. И така – в един момент хобито започна да взема превес над работата ми и реших, че искам да напусна и да създавам ръчно правени предмети.
В моделите си залагаш на множество традиционни български елементи. Защо? С какво те вдъхновяват родните фолклор и култура?
Към момента не ползвам толкова традиционни български елементи, колкото ми се иска. Много ми се ще да направя цяла БГ колекция – измислила съм си вече и част от моделите. Да има много традиционни цветове, шевици и мотиви. Ще дам всичко от себе си до пролетта да я реализирам, защото е в главата ми вече от няколко години. Колкото до това с какво ме вдъхновяват – смятам, че всеки българин трябва да се вдъхновява от нашите традиции, история и минало. Като оставим настрана чисто патриотичната гледна точка, смятам, че традиционните народни краски са наистина красиви, носят в себе си истории и легенди и подлежат на многобройни интерпретации, в зависимост от виждането на конкретния творец.
И тук идва въпросът за „Mangoshee“ – откъде идва името им и какво точно представляват? Как се приемат от чужденците?
Мангоши е събирателно от „галоши“ и името на ателието ни с Руми – „Манги“
Чужденците ги харесват, да – на първо място просто като интересна обувка, защото всички разбират, че е ръчно декорирана, а и е интересна, невиждана досега и на второ – като започнем да обясняваме историята на галошите – още повече се впечатляват.
Да обърнем внимание и на чантите, които създаваш. Те пък носят името Kipra–инспирацията от жаргонната дума „кипра“ ли е, или всъщност названието им означава нещо съвсем различно? Как би ни ги описала с няколко думи?
Чантите се казват „Кипра“, което си е точно жаргонната дума, да.
За кръщаването им ми помогнаха мои близки приятелки, които са ми и бивши колежки от рекламната агенция. Казаха, че са се вдъхновили от мен самата като личност, демек явно съм си леко кипричка (смее се). Освен това те са екстравагантни, различни, красиви и нестандартни. Обичам да ползвам разнообразни материали – от плат, през винил, до дърво и метал. Определено са създадени за дами със собствен стил и характер, за тези, които не се вълнуват каква марка носят, а търсят уникалното и различното.
Отново се насочвам към темата за българското, а именно с въпроса защо реши по време на ревюто, част от Седмицата на модата, моделите да дефилират под звуците на родопски гайди?
В интерес на истината, даже не съм се замисляла да ползвам друга музика – от самото начало знаех, че ще е българска. Причините са безброй – все пак на събитието бяхме 7 дизайнери от различни държави, което за мен означава, че би било най-добре всеки от нас да ползва националността си като един от отличителните знаци между нас. Второ – аз съм БЪЛГАРКА и представям галоши, които са типичните селски обувки за БЪЛГАРИЯ. Чантите ми също са си български... Плюс това всички знаем колко е въздействаща българската музика. След ревюто дойдоха няколко човека от публиката, които са от Балканите, но живеят отдавна в САЩ. Всичките ми казаха, че съм ги грабнала за сърцето и душата с тази музика.
Вече знаем каква е модата, която създаваш, но няма как да не те попитаме как изглежда модата, която носиш? Какъв е твоят стил?
Хм, това е интересен въпрос. Аз малко обичам да екпериментирам, но мисля, че като цяло имам един такъв малко по момичешки романтично-лежерен стил (усмихва се). Обичам рокли, цветни дрехи (хората, които ме познават, знаят, че черното ми е сред най-нехаресваните цветове) и много ретро бижута. Решила съм да си правя колекция от красиви, ретро брошки, които издирвам по пазари и разни странни магазини.
Ако трябва да посочиш 5 задължителни елементи от есенно-зимния гардероб, кои биха били те?
Ботуши до коляното; красив, голям шал; тесни дънки; сако; дълго палто/яке с голя-я-я-ма качулка.
Коя е Мариела Скендерова извън модата?
Майка на 2 деца, добър приятел, позитивен човек, изпълнен с желание да пътува и да учи нови и нови неща.
Къде можем да открием творенията ти?
На няколко места - в този сайт или в ателието, след предварителна уговорка с мен. Чантите ми ги има в Sassa Bjork и малко в магазин „Фабрика“. Мангошите ги търсете във „Фабрика“, „Ключ“ и „Бохо“ във Варна към момента.
Ще завършим разговора с един почти традиционен въпрос – а сега накъде? Какво ти предстои в най-скорошен план?
Смятам да наблегна на офанзивата в САЩ, така или иначе съм започнала... Ще се свържа с бутици в Бостън, които са проявили интерес към мен, както и ще доразвия сайта за там и ще „облъча“ тамошни медии и блогъри.
