Да разказваш истории не е просто талант за Мария Касимова-Моасе, а призвание. Звучи наивно да говоря така, но тя самата често изтъква, че никога не е искала да бъде писател. Животът обаче има особено чувство за хумор и я води по този път.

Мария Касимова-Моасе e родена в семейството на режисьорката в редакция „Новини“ на БНТ Сета Илиева и актьора от Сатиричния театър Хиндо Касимов. И така със смях и новинарски перфекционизъм, историите започват да живеят в Мария. Искала е да бъде актриса и да следва стъпките на баща си. Впоследствие обаче завършва Българска филология в Софийския университет. Следва журналистическа кариера в Българската национална телевизия, вестниците „Стандарт“, „24 часа“, „Сега“ и други. По-късно става заместник-главен редактор на списание ELLE в България, главен редактор на списание „Капитал LIGHT“ и съосновател и главен редактор на списанието за деловата жена НЕЯR. 

Истината е, че Мария Касимова-Моасе черпи най-много вдъхновение от своя личен живот и вътрешния си свят. Историите, които чува, докато работи като журналист, не ѝ дават мират. Тя твърди,че са изисквали от нея да излязат наяве. Не са ѝ давали спокойствие. 

И така се ражда Мария Касимова-Моасе - Авторът. Писателката. През 2017 издава първия си сборник “Близки срещи със смесени чувства”. Във въведението тя описва книгата по следния начин: “Тази книга ме изненада. Беше замислена като сборник от мои текстове, публикувани на различни места през годините. Думи, които са се харесали на читателите и обичам.” Това обаче, което тя не предполага е, че не просто ще събере историите, а че те ще настояват да бъдат предадени с възможно най-много детайли. Докато подрежда сборника, започва да дава контекст на някои от историите и да навлиза в повече подробности от зад кулисите на описаните събития. Така се ражда “Близки срещи със смесени чувства” - малко наивно, но по журналистически подробно и информативно. 

Мария Касимова-Моасе
Снимка: личен архив

Това е един от онези сборници, които изцяло те поглъщат и засяда на гърлото точно както преди плач. В него се чувстваш ненамясто, защото авторката толкова успешно успява да те потопи в собствения си живот, че губиш представа за реалността. “Близки срещи със смесени чувства” носи точно това, което обещава - много, ама наистина много, смесени чувства. В първата си книга Мария Касимова-Моасе ни прекарва през радост, смях, тъга, съчувствие, болка и много други емоции. Историите ѝ оживяват и оставят силно впечатление. 

За онези, които наистина искат да се потопят в историите от живота на Мария, версията на книгата в Storytel е най-подходяща. Там авторката сама чете текстовете си и успешно акцентира и дори играе всяка история, така че сякаш се случва пред очите ти в момента. 

На следващата година - 2018 - излиза и романа “Балканска рапсодия”, който е вдъхновен от бабата на Мария Касимова-Моасе. Тя е била борбена жена, готова да отстоява мненията и позициите си. Заради личния характер на историята, Мария не може да я нарече роман. Тя определя книгата си като „не-роман“ заради „шизофреничната смесица от две реалности – на изживяната действителност и на преживяната фантазия“. 

балканска рапсодия
"Балканска рапсодия" от Мария Касимова-Моасе

Водена от желанието да разкости семейната тайна докрай и за да разбере същински предците си и изборите им, Мария се потапя назад в родословието си, за да напише “Балканска рапсодия”. Книгата проследява животът на Мириам, по образ на бабата на авторката. Тя разделя живота си между Бургас и Истанбул, между родното и чуждото в името на любовта. В романът обаче не романтиката е на преден план, а изборът - и колко труден може да бъде той. Изборът кого да обичаш, за кого да се погрижиш, на къде да тръгнеш… макар и с исторически привкус, “Балканска рапсодия” отлично разгръща теми, наболели и в съвремието ни. 

Не-романът докосва с човешката си история и дълбочина - сякаш читателите сами са изправени пред тежкия избор. Мнозина смятат това за най-доброто произведение на авторката, тъй като то рефлектира и мултиплицира емоцията от всичките ѝ досегашни работи. В “Балканска рапсодия” Мария Касимова-Моасе отново е болезнено откровена и този тип изповедно писане успява да създаде същинска буря от емоции.  

Истински фурор обаче предизвиква с аудиосериала “Записки от Шато Лакрот”, който излиза под шапката на Storytel през 2020 и до ден днешен не е слиза от класацията “Топ 50” на платформата. Сатиричният жанр се отдава повече от великолепно на Мария Касимова-Моасе, а артистичният прочит на Божана Трифонова кара трагикомедията на семейство дьо Лакрот да оживее в нови измерения. 

В последствие трудът бива издаден и в хартиен вариант под шапката на издателство “Колибри”. Независимо от формата обаче, книгата се превръща в съвременна класика. В мрежата дори започнаха да циркулират препоръки от психолози депресираните пациенти да я прочетат. 

записки от шато лакрот
"Записки от Шато Лакрот" (снимка: https://hrisilandia.com)

Зад успеха на “Записки от Шато Лакрот” стои нещо много просто. Българщината. Темата на пръв поглед изглежда като да се е изчерпала, но се оказва, че начините, по които можем да впечатлим (или втрещим) западноевропейците с културните си навици, са възобновяем ресурс.

Условно романът разказва за живота на Калина, която е женена за французина Дидие дьо Лакрот, и нейните опити да напасне българската рода от село Злокучане към аристократичния живот на семейство дьо Лакрот. Това само по себе си е предпоставка за много смях, но когато намесим и откачената френска рода, четири деца, които живеят, за да внасят хаос, пламенни испанци и общо четири домашни любимеца, купонът е гарантиран! 

Шегата настрана, в случая Мария Касимова-Моасе отново черпи вдъхновение от своя живот и втория си брак с французина Стефан Моасе. В “Записки от Шато Лакрот” тя успява да пусне на свобода онази Мария, която е мечтаела за кариера в театър и е била възпитана с шеги и смях.

Мария Касимова-Моасе
Мария в компанията на съпруга си - Стефан Моасе (снимка: личен архив)

През 2022, авторката се устремява към още два успеха: продължението за френско-българското семейство “Записки от Шато Лакрот: Резиденция Злокучане” и сборника с монолози “Монолози”. Разликата между двете произведения е от земята до небето, но Касимова-Моасе успешно лавира между жанровете и успява да пише с една единствена цел - да разплаква. Независимо дали плачът е предизвикан от смях или тъга, писателката успешно "манипулира" емоциите на читателите си и ги кара да са съпричастни към всяка една от случките на героите.  

В “Записки от Шато Лакрот: Резиденция Злокучане” френската част на семейството решава да прекара лятото в България, и по-конкретно в семейната къща в село Злокучане. Само идеята за този сюжет пробужда кикот, но реализацията на Мария Касимова-Моасе покорява нови върхове. Тя толкова успешно стереотипизира българската култура и се шегува с нея (тънко, без да е обидно или цинично), че те кара да се замислиш дали наистина изглеждаме така в очите на познатите си от Западна Европа. 

Абсолютно очаквано, “Записки от Шато Лакрот: Резиденция Злокучане” също бързо се превърна в хит и жъне успех, благодарение на уникалния подход към хумористичния жанр. В другия спектър на емоциите ни очаква и “Монолози” - последният сборник на авторката. 

Подобно на “Близки срещи със смесени чувства”, “Монолози” цели да даде живот на текстове, които са писани, публикувани или дори играни на сцена. Като другите книги на Мария и тази се появява сякаш от само себе си. Работата ѝ в този стил е започнал по молба на Мариан Бачев, който се е нуждаел от монолози, подходящи за тийнейджърите от актьорската му трупа.

Мария Касимова- Моасе
Мария Касимова-Моасе на сцена за спектакъла си "Свободно падащи истории"

„Монолози” е сборник с изповеди. Разкази, споделени от различни човеци – тийнейджъри, самотници, хора, изпаднали от обществения поглед и станали прозрачни за другите. Диалози, които водим сами със себе си. В тази самотна форма на себеизразяване авторът е само точен проводник. Той слуша, чува и предава”, разказват от издателството. 

Книгата е впечатляваща със своята дуалност, а авторката си играе с емоциите на читателя, както само тя може. За някои последователността на монолозите може да се стори хаотична - смях и сърцераздирателни истории се преплитат, сякаш без логика. Но именно този несравним низ от емоции те кара да продължаваш да четеш. И да се чудиш що за герой ще откриеш на следващата страница. 

С монолозите си Мария Касимова-Моасе успява да накара читателите да погледнат на едни стереотипни образи и да се замислят какво ги е направило такива.Това е един от онези сборници, които остава с теб и не можеш да спреш да мислиш.Тази книга не трябва да се чете - трябва да се преживее. “Монолози” изисква търсене по-надълбоко навътре в себе си и много размисли над важните поставени теми.  

И именно такова е цялото творчество на Мария Касимова-Моасе. Вдъхновяващо и провокиращо, както и непреходно. Вярвам, че творчеството ѝ може да се окаже устойчиво на времето, тъй като темите, които разглежда, ще са вечно актуални, а годините натрупан опит могат да предоставят само нови гледни точки за тълкуване и разсъждения. 

Мария Касимова-Моасе е чудесен пример, че Професионалистът и Творецът могат да живеят в мир един със друг. Тя е успяла да намери баланса между работата и страстта, или поне така може да се отсъди на база творчеството ѝ. А аз се надявам, че тя ще продължи да прави онова, което прави най-добре - да разчувства и да пробужда размисли. 

Заглавна снимка: Виолета Апостолова

Автор

Йоана Шомова е студент по Журналистика и читател на пълно работно време. Когато не чете, пише за книги. Намира вдъхновение и в реалния живот - чрез пътувания, готина музика, интересни филми и дълги разходки. Във VIBES e, за да живее живота на журналист от ромком от 2000-ната.

Напишете коментар