Лятото е сезонът на лекотата. На тънките дрехи, широките усмивки, безоблачните мисли. На морното разпускане, на безметежното реене, на безгрижното безделие. На бавността, отпуснатостта, мекотата. На лесния смях, бавното мислене и сантименталността.
С тези особености са съобразени и кинопремиерите. Филмите, чиято премиера е насрочена през летния период, са плъзгащи се по повърхността, а не задълбаващи, домогващи се до емоциите, а не до разума, предизвикващи сетивата, а не ума...
В никакъв случай не бих определила "Mamma Mia: Отново заедно" като изключение от това правило. Филмът предлага характерния за мюзикълите лек сюжет, включващ внезапни драми, мигновени осъзнавания, съдбовни събития и, разбира се, щастлива развръзка.
Още от първите кадри ни е ясно, че всичко ще завърши добре - просто няма как иначе. Историята е предвидима и конфликтите между персонажите са обичайни. Героите на филма притежават познатата ни от първата част хиперактивност - подскачат, прегръщат се, пищят радостно; страдат овладяно и достойно, радват се шумно и всеотдайно, пеят и танцуват от сърце и душа. Естествено, всички са изпълнени с (повече или по-малко скрита) доброта и благородство, заради което с лекота им прощаваме младежките грешки и неудачните решения и им съчувстваме за раните, които носят.
Наред с новите събития, филмът разказва и миналото на героите, едновременно е и продължение, и предистория. Напомняне през колко много промени преминава всеки от нас живеейки, и едновременно и успоредно с това - как всъщност не се променяме никога - един от многото парадокси на човешкото битие, на човешкото същество.
Новите актьорски попълнения в екипа не ме впечатлиха особено (изглеждаха ми доста неубедителни), а на познатите като че ли им липсваше ентусиазма от първата част...
Не мога да не спомена появата на Шер с нейната нестихваща през годините екстравагантност и противоестествена външност и, разбира се, с чудовищния глас, заради който сме готови да я приемем във всеки възможен и невъзможен вид.
Хареса ми една от малките роли - на гръцкия митничар - която внесе неочаквано забавна нотка в историята.
Въпреки предвидимия сюжет, "Mamma Mia" несъмнено ще достави удоволствие на онези, които обичат любовните истории, красивите гледки и щастливите развръзки.
И музиката, разбира се, най-вече музиката - на ABBA и не само...
