Лия Атанасова, или по-позната като LIYA, е обещаващ млад музикант, избрал да продължи семейната музикална традиция по оста София - Бостън и обратно. Това лято LIYA записа своя дебютен миниалбум в България, който стана факт неотдавна през септември.
Коя е Лия? Какво не знаем за теб, а трябва?
Лия е едно момиче, безкрайно влюбено в музиката и изкуството като цяло. Най-много обичам да пиша музика и да пея, но тъй като съм независим музикант, трябва да се оправям и с бизнес частта на кариерата си, което, честно казано, много ми допада. Интересно ми е да чета и да се уча за бизнеса и да имам контрол върху кариерата си.
Учиш в най-известния музикален колеж (“Бъркли“ в Бостън) - каква е специалността ти, в каква перспектива се виждаш?
Специалността ми в Бъркли се нарича ‘Професионална Музика’ и в нея имам възможността да се фокусирам върху повече от едно нещо. Лично аз уча микс от музикален бизнес, пеене и композиция. Много се радвам, че избрах именно това, защото ме прави по-завършен музикат и смятам, че наистина ме подготвя за кариерата, която желая. Докато съм в университета, се старая да се ангажирам с възможно най-много неща: в момента освен лекциите, работя и в офис в кампуса, и също съм част от два клуба, в единия от които съм в борда като мениджър на социални мрежи.
Повод да се свържем с теб е новоизлязлото ти дебютно EP - “Past Lives”. Разкажи ни повече за него, кои са замесените виновници?
‘Past Lives’ е първият албум, който издавам, и се състои от пет поп песни, но някои от тях имат влияния и от други стилове музика. Например ‘Criminal’ има рок влияние, ‘Not Today’ и ‘Never Ending Night’ – фолк, а ‘Don’t Act Polite’ – денс.
Главните виновници са Кейгън Грегъри, който направи продукцията върху песните, и Закъри Пенингтън, който e инженерът на албума. С някои приятели от университета написахме някои от песните, а още няколко свирят в записите. Общо взето доста колаборативно и приятно изживяване, защото е споделено с приятели.
Какво стои зад “изминалите животи”? Има ли нещо общо с прераждането и вярваш ли в тези енергийни философии?
Нарекох албума “Изминали Животи”, защото всички песни в него са свързани с взаимотношения, които съм имала преди много време. Толкова много, че чак се чувствам все едно е било преди един цял изминал живот. Но въпреки че тези истории са далечни, и хората, за които са написани песните, вече не са част от живота ми, все пак изпитвах нужда да изразя чувствата си в музика, за да мога да продължа напред.
Неотдавна представи миниалбума в София. С кои музиканти си партнираш по този проект?
В София, паралелно със записите по албума, реших да организирам и един интимен акустичен концерт, за да представя - преди да са излезли - песните на близките си. Организацията по концерта беше много забавна, защото мястото беше необичайно – стара къща, а и защото цялото нещо организирах заедно с една от най-близките си приятелки. На концерта поканих Евгени Желязков да ме акомпанира на китара и Марио Йоцов на пиано. Мисля, че се получи много приятно парти!
Кои са най-големите предизвикателства пред един изгряващ артист?
Смятам, че в днешния дигитален свят, благодарение на технологиите и социалните мрежи, е по-лесно от всякога да имаш платформа, чрез която да достигнеш много хора. (Последвай LIYA на LIYAofficial.com, в Spotify и други платформи, бел. ред.) Но с това идват и някои трудности, разбира се. Точно защото е толкова лесно за всеки да разпространява изкуството си, става все по-трудно гласът ти реално да бъде чут, а да не се загуби измежду всички други.
Но винаги съм знаела, че тези неща няма да бъдат лесни, така че не се обезкуражавам и продължавам да работя върху себе си и изкуството си.
Как ще сравниш музикалната сцена тук и в чужбина? Дали е по-лесно да твориш в арстистичните условия, но в голяма конкуренция, или да заложиш на родната публика и език?
Двата пазара са доста различни, със сигурност. Възхищавам се на колегите си в България, които успяват да достигнат висоти с много труд. Аз лично съм избрала да поема пътя през Американската музикална среда, въпреки че конкуренцията е много по-голяма. Но също така никога не се ограничавам, и тъй като обичам да пиша песни и на български език, за мен би било голяма чест и удоволствие някой ден да работя и с български музикати - да пиша с или за тях, или дори самата аз да издам българска песен.
Какво е музиката за теб?
Mузиката е свобода. Израснах в доста музикално семейство, в най-ранните си спомени помня дядо ми, който свиреше на пиано, флейта и саксофон, и братовчед ми, който свири на пиано. Това е една малка част от семейството ми, още много от роднините ми са музиканти. Самата аз започнах уроци по пиано, когато бях на шест, и малко след това и вокални уроци.
Всеки ден се чувствам изключително благодарна, че имам въможността да продължавам да създавам музика и да следвам мечтите си. Няма по-хубаво чувство на света от това да създадеш нещо, което докосва душата на друг човек.
Кой жанр или изпълнител ти е любим, за който приятелите ти дори не предполагат?
Хмм, имам много любими изпълнители. Класики като Michael Jackson, James Brown, Aretha Franklin, Etta James, Queen, Stevie Wonder, инди музиканти като Florence + The Machine, Hozier, The XX, но и също така поп изпълнители като Beyoncé, Lady Gaga, Jessie J, Adele, Alicia Keys и така нататък. Много са, хаха!
Какво ти предстои занапред, с какво си ангажирана музикално в момента?
В момента съм ангажирана предимно с лекции, работа и ежедневно писане на нови песни, които се надявам съвсем скоро да мога да споделя с вас. Бих искала и да заснема клип за поне една песен от ‘Past Lives’ и да продължавам да представям песните на живо в България и в Щатите.
Интервю: Рада Бонева
