Лидия Инджова е една от актрисите, които през тази година ще гледаме в новия български филм "Доза щастие". Режисиран от Яна Титова, за която това е дебют, "Доза щастие" ще разкаже историята на журналистката Весела Тотева, спечелила битката със зависимостта към наркотиците и разказала историята си в книгата "Падение и спасение: изповедта на една хероинова наркоманка".
За огромно съжаление, Весела вече не е сред нас. Тя ни напусна в началото на месец март, но сме сигурни, че историята ѝ отново ще вдъхнови, този път от големия екран. В "Доза щастие" Весела Тотева ще бъде изиграна от собствената ѝ дъщеря Валентина Каролева, интервю с която можете да прочетете тук.
Ролята на Лидия Инджова в "Доза щастие" също е важна. Тя влиза в ролята на Бистра - сестрата на Весела. Разполагаща със солиден опит като театрална актриса, напоследък все по-често Лидия се изявява и на малкия екран. В последно време имахме възможността да я гледаме в два отлични български сериала - "Денят на бащата" и "Дяволското гърло". Лидия е родена в Русия, но скоро след раждането ѝ, нейното семейство се мести в България. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и се посвещава на актьорската кариера. В "Доза щастие" ще можем да я гледаме на 8 ноември, за когато е насрочена премиерата на филма.
Здравей, Лидия! Поводът да те потърсим е участието ти в новия български филм "Доза щастие". Разкажи ни с няколко думи - защо трябва да го гледаме?
„Доза щастие“ е доза надежда! Филмът разказва за това как младата Весела Тотева успява да се справи с една от най-страшните зависимости. Това е история по истински случай. Една много красиво разказана история за силата на духа и най-вече за силата на любовта! "Доза щастие" е направен с много любов и на свой ред предизвиква любов. А в създаването му има и щипка магия…
В "Доза щастие" ти играеш сестрата на Весела Тотева - главният персонаж в лентата. Разкажи ни нещо повече за твоята героиня и какво място заема тя в историята?
Бистра е уравновесен и скромен човек, който е изправен пред непосилна ситуация. Тя е свидетелят на целия кошмар, през който Весела минава. Трудно ѝ е да намери мястото си в живота на сестра си. Безкрайно иска да ѝ помогне, но се чувства безсилна. Двете са просто много различни.
Историята в "Доза щастие" е изключително лична и силна. На теб лично как ти въздейства всичко това?
Това, което ме впечатли най-много от всичко, е самата Валентина Каролева, дъщерята на Весела. Тя играе майка си във филма. Валя е толкова красив и добър човек! Един ден се осмелих да я попитам, дали въпреки всичко, което се е случвало с майка ѝ, се е чувствала понякога пренебрегната или необичана, на което тя отвърна "никога"! Отговорът ѝ ме докосна много дълбоко – през каквото и да преминава човек в живота си, и за миг не бива да спира да обича важните хора до себе си.
Как би описала "Доза щастие" със само три думи?
Бунт, искреност, магия.
Филмът е режисьорски дебют за Яна Титова, а да дебютираш винаги е трудно. Как успя да се справи тя в твоите очи? Как протече работата с нея?
Да, това е първият ѝ пълнометражен филм, но преди него Яна Титова се е подписала под три късометражни филма. Тя има много силна интуиция и знае какво иска да постигне във всяка сцена. Не търпи компромиси, като в същото време е способна много бързо да се адаптира и да обърне непредвидена ситуация в полза на разказа. Това в киното е много важно. Но най-вече се възхищавам на лекотата, с която Яна прави нещата. Също, тя притежава талант да обединява хората и да вижда перлата във всеки. А с Алек Алексиев са просто невероятен тандем.
Историята на Весела Тотева е чудесна, защото тя успява да се пребори със зависимостта и оставя този мрачен период зад гърба си. Може ли филмът да послужи като вдъхновение за хора, които са в подобна ситуация на нейната?
Определено. Този филм е и кауза! Светлите, положителни примери трябва да бъдат показвани на бял свят, защото вдъхват сили и на други хора, преминаващи през подобни трудности. А и този филм не се обръща единствено към тях. Историята в него е за всички ни и показва, че през каквито и трудности да минаваме, любовта е това, което ни крепи и дава смисъл.
Напоследък често те гледаме и в телевизионни продукции. Сериали като "Дяволското гърло" и "Денят на бащата" бяха приети отлично от публиката. Ще продължим ли да те виждаме и занапред в подобни проекти?
Много съм щастлива и благодарна на публиката за прекрасните реакции спрямо "Дяволското гърло" и "Денят на бащата". Наистина ми стоплиха душата! Иначе, предстои да излязат два други сериала с мое участие – един български и един белгийски. В българския сериал играя страхотна роля и имам щастието да съм отново във звезден екип, ще ви разказвам когато му дойде времето… В белгийския режисьорите Раф Рентйенс (Raf Reyntjens) и Кун Ван Санде (Koen Van Sande) ми повериха роля диаметрално различна на всичко, което съм играла досега. Много се вълнувам и за двата!
Кажи ни нещо любопитно, което не знаем за теб?
Родена съм в Русия, или СССР по онова време, и съм дошла с кораб през Черно море в България. Израснах в къщата на българския ми дядо в град Банкя. Като малка имах толкова силно рижава коса, че в автобуса лели редовно се караха на майка ми, как може да боядисва косата на толкова малко дете. Преди да кандидатствам в НАТФИЗ, мечтаех да стана астронавт, счетоводител и архитект. Бях много добра по математика, много обичах да рисувам сгради и да спя през лятото на двора, за да гледам звездите. В колежа взех две години за една, за да мога да попадна в класа на големия Стефан Данаилов.
По-късно, като актриса, когато вече играех на сцената на Театъра на Армията, записах Социология в Софийския университет. Но след като се успах няколко пъти за репетиция, тъй като нощното учене се оказа непосилно за мен, се отказах. Живея и работя в Брюксел вече шест години, но редовно ме питат в кой театър в играя. Пристигайки е Белгия, научих френски, а сега ще трябва да се справя и с холандския, защото ми предстои да участвам във фламандски продукции. Харесва ми да играя роли на различни езици, случвало ми се е дори да играя на измислен език.
Преди три години завърших продуцентство в Брюксел и с мои колеги развиваме проекти за игралното и документалното кино. В свободното си време се опитвам да изгледам възможно най-много филми, да посетя интересни културни събития, да откривам нова за мен музика, все пак Брюксел е много пъстър и динамичен град. Често посещаваме семейството на моя приятел, което живее в Люксембург. А когато имам повече време, пътуваме из Белгия и съседните страни.
