През миналата година имах прилегията да проведа съдържателен разговор с един от най-добрите български хип-хоп изпълнители за настоящия момент - ATILA, който ми сподели мнение, че никога за българския хип-хоп не е имало по-добри времена. И наистина - като оставим настрана комерсиалния успех на определени хора, които успяха да намерят адски добра ниша в българския шоубизнес, доколкото има такъв, в една друга стратосфера са събрани огромен брой супер талантливи МС-та, които редовно ни скриват шапката с доза як и автентичен рап.

Още тогава се съгласих с ATILA, защото от известно време насам, успявам да наблюдавам жестокото развитие на българския хип-хоп. МС-тата стават все по-креативни, добри и полирани в текстовете си, като имаме щастието да слушаме цели куплети, които, чисто концептуално, надвишават значително нивото, което лично аз си спомням от предишни времена. Ако преди време до досада трябваше да слушаме поетични шедьоври от калибъра на "и сега, с микрофона в моята ръка...", днес на сцената има адски много млади хора, които могат да задържат вниманието ни и нещо повече - да ни впечатлят с умението си да ни предлагат нещо съвсем различно, чисто концептуално. Защото, колкото и да гледаме носталгично назад към времето с насълзени от умиление очи, или пък не, тогава нямахме артисти като Лого5, Жлъч, Явката ДЛГ и т.н. Или иначе казано - артисти, които печелят респект от умението си да изграждат концепции, правейки го с много интелект и висока култура, което силно ги различава от хората в едни други времена. Или ако сме имали, то те бяха толкова надълбоко в ъндърграунда, че сигурно са успели да изкопаят студиата им при строежа на метрото в София.

Нивото се промени, а за едва прохождащите МС-та стават все по-трудно да блеснат, защото конкуренцията е убийствена. Хората до такава степен свикнаха летвата да бъде високо вдигната нагоре, че вече трябва да си наистина супер добър, за да блеснеш. Преди не беше така. Преди беше достатъчно да умееш да връзваш що-годе сносни рими и пак щеше да има кой да те слуша. Сега феновете станаха претенциозни, защото добрите МС-та ги направиха такива. И всичко това е прекрасно.

Именно поради това с огромна радост се насладих и на последното видео на Secta - едно от младите МС-та, чието име все по-често ще се чува занапред. Да, едва ли точно в масмедиите, но на кой ли му пука за тях. В случая, тук изобщо не говорим за тях, нито пък за хората, които присъстват в програмите им. Апропо, в "Леш" Secta се отдава на стабилен name dropping, което е и може би най-забавната част от целия трак. Защото някои хора действително са си за ебавка, независимо колко десетки хиляди тийнейджъри маршируват зад тях, оформяйки нещо като нелепи армии от неориентирани дечица, които, дай Боже, някой ден ще пораснат и ще вземат да се очовечат. Сигурно е супер да се имаш за артист, а това да представлява основният ти таргет или фенбаза.

Докато play-вам отново на repeat трака на Secta, поздравявам всички талантливи български МС-та и бийтмейкъри, които правят така, че ако не друго, поне хип-хопът ни да е на ниво. Дерзайте, хора. Рапът няма да ви направи богати в България, но винаги ще се намери някой, който да ви стисне ръката и да признае работата ви. А това е не по-малко яко.

Автор

Константин е един от основателите на VIBES. Следвал е журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

Напишете коментар