"Lazarus" е последният сингъл, с последното видео от последния албум на Дейвид Бауи. Когато осъществява своя финален проект Blackstar, появил се на бял свят едва два дни преди смъртта му, британецът вече знае, че е неизлечимо болен от рак на черния дроб. Бауи е наясно, че Blackstar ще бъде неговата лебедова песен. Сбогуването му с един свят, който той направи по-цветен, по-интригуващ и по-интересен. И който повлия много, много повече, отколкото повечето хора осъзнават. С безбройните си алтер егота и бидейки вдъхновението, което бе, а и все още е, за артисти, дизайнери и хора на изкуството, Дейвид Бауи е явление, което поп културата може би никога повече няма да срещне отново.
Наследството на Дейвид Бауи в модата - четете ТУК.
"Lazarus" е точно това, което бихте очаквали да чуете, а и видите от един гений, който е съвсем наясно, че е на смъртно легло. Изслушвайки целия Blackstar, съставен от седем въздействащи композиции, определено Lazarus е едно от парчетата, които най-силно ми въздействаха. А гледайки и видеото към него, особено след смъртта на Бауи, усещането се удвои. И утрои.
"Look up here, I'm in heaven,
I've got scars that can't be seen
I've got drama, can't be stolen,
Everybody knows me now"
....
"This way or no way,
You know I'll be free
Just like that bluebird,
Now, ain't that just like me?"
Трудно ми е да си представя, какво изобщо би представлявало усещането да твориш за собствената си смърт. Да посветиш работата си на нея. Чувствата си. Усещанията си. Думите, които пишеш. Гледайки видеото към "Lazarus", всяка фибра от тялото ми изтръпваше при всеки кадър. При всеки акорд. При всеки бас или удар на барабаните. Мисля си, как всичко в това видео е осъществено с една-единствена цел, а именно - да се посрещне смъртта. Да се осъществи символичното сбогуване на един гениален човек с живота, както всъщност може да бъде прието и влизането на Бауи в тъмния килер в края на видеото.
Продуцентът на Дейвид Бауи Тони Висконти, който работи с британеца по реализирането на Blackstar, официално потвърди това, което всички фенове на Бауи подозираха часове след смъртта му, а именно - че финалният албум на покойния великан е предварително планиран и замислен като "прощален подарък" на Дейвид Бауи с феновете му. Нещо, което впрочем си проличава силно от всяко едно от парчетата, които ще чуете, ако решите да предприемете това музикално пътешествие.
Всеки може да възприеме символиката в "Lazarus" така, както желае. Зловещата жена, очакваща го да "отлети" в болничната стая, сякаш е Смъртта в човешки образ, писането на финални думи, черепът, който можете да мернете или споменатото вече влизане в тъмния килер. Символиката е навсякъде, а символите просто крещат една-единствена дума - "смърт".
Дейвид Бауи се сбогува с нас и го направи така, както сметна, че е най-добре. Твърдо вярвам, че решенията и ходовете на гениите не могат да бъдат поставяни под въпрос. Дейвид Бауи бе в правото си да изпрати своето финално послание по начин, по който го усеща. И го направи. С Blacktar. И с "Lazarus". За нас остана да го помним.
