Разказването на страшни истории е мотив, който съществува под различна форма в много култури от, да речем, началото на света. Спомняме си събирането с приятели в нашето детство, създаването на плашеща обстановка и съзнателното ни излагане на такъв тип ситуации, в които изкуствено да предизвикваме тези така неприятни емоции в себе си, разказвайки страшни истории или изричайки думите “Дама Пика, появи се!” От древните митове за демони и страшни духове до съвременните градски митове, аудиторията винаги изпитва необяснимо желание и привличане към стряскащото.
Има безкрайно много теории, които се опитват да рационализират този психологически феномен, но една от тях е, че е нашият малък душевен бунт към табутата, ограниченията, своеобразен опит да се докоснем до вселенския хаос. Те спомагат за изследването на тъмната, забранена страна на съществуването ни и отразяват социалните проблеми на обществото.
Всяко поколение създава различен тип изкуство на ужасите, които са с най-актуална тематика за времето си. 80-те години на миналия век са по-известни като “златната ера на ужасите”. Бил е революционен момент, в който се създават сюжети, които никога преди не са били опитвани на филм. Създават се творби, които отключват въображението и дълбоките страхове на зрителя, както и по агресивни такива, които са толкова стряскащи и непоносими, че предизвикват физическа реакция на гадене и страх.
Този период популялизира и до ден-днешен хорър жанровете в литературата. Дори можем да кажем, че изместват филмите, защото ни дава ценни усещания, които не можем да почувстваме, когато ги гледаме на екрана. Обикновено филмът е създаден през призмата на други хора - режисьорите, дизайнерите на костюми и сцени и актьорите. Написаното обаче позволява на читателя да използва собственото си въображение, за да интерпретира това, което е прочел. Книгите имат и друг много голям плюс: успяват да ни направят част от историята, ние не виждате готов продукт, сами си създаваме образи в главата си и всъщност и съпреживяваме събитията, заедно с героите в тях.
Поради тази причина ще ви представим няколко корици от страшни книги, които са именно от този период на развитие на хорър културата.
“Полунощ”, 1985, антология от страшни истории, редактирана от Чарлз Л. Гранд
“Личинки”, 1986, Едуард Джарвис, много графична история, написана с цветен и описателен език
“Пир”, 1988, Греъм Мастертън, история с много образи и канибализъм
“Бездната”, 1981, Джер Кънингам, разказва за християнския апокалипсис и демони
“Котешкото око”, 1989. Уилиам У. Джонстоун разгръща история за зло, демоничност и котки
Развихрянето на въображението във всичките му форми е поучително и необходимо, но нека го правим... на празен стомах.
