Когато през 1962 година американският писател Джон Стайнбек печели Нобелова награда за литература и е попитан заслужава ли я, той отговаря с: "Честно казано, не".
Изборът е описан като "една от най-големите грешки на Академията" в шведски вестник, по-късно се разкрива от архивите, че е бил компромисен сред списък от по-лоши автори. Творбите му са забранявани. Същевременно обаче те се изучават в много училища, а днес, след като се е минало толкова време от написаното, книгите му стоят на почетни места в домашните библиотеки. Големите имена често предизвикват съвсем противоположни реакции, но никой не може да отрече приноса им.
Стайнбек представя Америка, каквато е тогава, и събитията в страната реалистично и с проникновение. Не са спестени нещастията, сполетели обикновените хора, които се трудят, Голямата депресия, мигрантските потоци и изобщо важните за американците през XX век неща. По този начин ни се струва, че страданията им не са били напразни, защото са запазени в произведенията му за поколения наред, които също да се гневят на несправедливостта и разбитите мечти, но и да осъзнават колко възможности стоят пред човешкия вид.
Впрочем, докато чете, човек, съзнателно или не, сякаш се отдалечава от историческата част и конкретните персонажи и започва да гледа на тях като на собствените си преживявания. Прелистваш бързо страниците и все пак се спираш, колкото да ги осмислиш и да си отдъхнеш, че не става въпрос за теб – така се чете този автор.
Ако попитате какво е имал предвид, е твърде вероятно всеки да го обясни по различен начин, защото, освен да показва истината, Стайнбек може и умело да си играе с емоциите на читателите. Неговите чувства не по-малко оказват влияние върху това, което пише. Шедьоврите му са до голяма степен плод на гняв, а несполучливите или странни опити – на влошеното му психическо здраве.
Черпи вдъхновение от богатия си житейски опит и обкръжението си. Има разнообразни интереси и припечелва както може: като екскурзовод, пазач, журналист и други. Сюжетът на негови творби пък се развива на мястото, на което и той е отраснал – Салинас.
Дори и с всичките подробности за живота му, с които разполагаме, писателят си остава трудноразгадаема личност. Все пак става ясно, че мрази почитателите, които хвалят работата му, но не я разбират. За да се задълбочите обаче, е необходимо първо да започнете отнякъде, а ето и нашите предложения.
"За мишките и хората" (1937)
Базирана на преживяванията на Стайнбек, докато работи заедно с работници мигранти, повестта разказва историята на дребния и хитроумен Джордж Милтън и едрия, но умствено изостанал Лени Смол. Въпреки че им се налага да си търсят временна работа по време на Голямата депресия, общата им мечта е да си имат ферма. Лени иска да се грижи за зайците в нея, независимо че случайно убива животни, а Джордж се стреми да го закриля. Книгата има трагичен развой, но сред жестоките обстоятелства и самотата, пред която героите са изправени, изпъква едно чисто приятелство и мечти, без които бихме загинали още преди да е настъпил моментът.
"Гроздовете на гнева" (1939)
Заглавието на романа, с който авторът печели награда “Пулицър”, идва от "Бойния химн на републиката". Въпреки че "Гроздовете на гнева" е изгаряна и обявявана за комунистическа пропаганда, е широко дискутирана и това само доказва значимостта ѝ. Трудът на Джон Стайнбек описва живота на семейство Джоуди, който е сведен до просто съществуване. То е принудено да напусне Оклахома и като единствена възможност за оцеляване остава заминаването в Калифорния. Надеждата обаче се оказва фалшива – там ги очакват още безсмислен труд и изпитания – и когато и тя се срине, не им остава друго, освен да берат “гроздовете на гнева” и да се надяват, че сплотеността и едновременно собственият им силен дух ще надделеят.
"Улица Консервна" (1945)
В случай че гореспоменатите му книги ви се сторят прекалено тежки и сте на едно мнение с войниците, помолили Стайнбек да напише нещо забавно, можете да си вземете почивка с "Улица Консервна". Разбира се, доколкото е възможно да е забавна творба на този автор, който се придържа към стила си. Героите, живеещи на улицата на консервните фабрики в Монтерей, не могат да бъдат описани с една дума и макар че постъпките им се считат за неморални, или най-малкото могат да бъдат поставени под въпрос, няма как да не изпиташ симпатия към тях. Критериите за добро и лошо невинаги са приложими, особено когато ценностите са преобърнати.
Сюжетът проследява как малката общност иска да направи нещо хубаво за морския биолог Док, който е добър, но самотен мъж, и има продължение, озаглавено "Благодатния четвъртък".
"На изток от рая" (1952)
Писателят твърди, че това е произведението, в което е вложил всичко, и резултатът е налице, защото навярно то е първото, за което се сещаме, споменавайки Стайнбек. В него става въпрос за три поколения от две фамилии – Траск и Хамилтън. Големият период от време, в който се развива действието, дава възможност да се разгърнат винаги вълнуващи човека теми. По този начин, вплитайки библейски препратки и говорейки за любовта, но и омразата, доброто, но и злото, "На изток от рая" ни напомня, че в края винаги стои изборът, и се превръща в безкраен източник на мъдрост.
"Зимата на нашето недоволство" (1961)
Последната книга на Джон Стайнбек засяга "американската мечта" и моралния упадък, до който води стремежът за постигането ѝ. Итън Холи, бивш член на аристократичната класа, сега е продавач в магазин за хранителни стоки. В свят, в който честността не означава нищо за останалите, той решава да зарови съвестта си, за да успее. Дали обаче ще може да понесе тежестта от стореното, когато получи желаното? Читателят отново осъзнава, че всичко си има цена, но авторът не го оставя, без да покаже, че вярата му в изградените персонажи е оправдана.
