В XXI век можем да намерим всевъзможни начини да четем, когато ни се прииска. Можем да си изтеглим книга на телефона или да използваме електронен четец, за да не носим тежките книги в чантата си и да пестим място у дома. Но за да стигнем до този етап на развитие, сме изминали дълъг път.
Много учени-езиковеди смятат, че първите опити за транскрибиране на символи идва от древният народ сумарианци, който е населявал южните части на Месопотамия около 3500 г.пр. Хр. В този период те създават клиновидна азбука, чиито символи били гравирани в глинени таблети с триъгълно пособие за писане, като след изписването са слагали материала да съхне или затопляли чрез пещта, за да издържат по-дълго във времето. Това се смята за най-ранната писмена система.
Хиляда години по-късно египтяните ползват папируси. А през първите векове след Христа материалите, на които се е пишело, се променили. Първият заместител на папирусите били животинските кожи, а след това, развито от древните римляни и гърци, писането върху восък, излят върху дървена плоча. В последствие започнали да се добавят и изображения към текста.
Към края на IX век първата книга е отпечатана на хартия в Китай, като се използва дървен „блок“, който има образи, издълбани в обратен ред, върху които се слага мастило, за да се отбележат върху хартията.
Стигаме до XV в. , когато Гутенберг поставя началото на революция в печатането на книги. След това всичко е история и се озоваваме в нашето съвремие.
Книгите са изумително творение, което може да бъде нашия личен терапевт и приятел, да бъде до нас и да ни помага да развихряме въображението си по начини, непознати до този момент.
Но какво прави книгата на хартиен носител толкова по-специална от другите свои еквиваленти? Денят ни преминава в преглеждане на всякакъв тип информация през телефоните си, заради удобството, което ни носят, което неминуемо се пренася и в четенето.
Но сякаш нищо не може да замести усещането от това да четем книга с чаша чай в ръка, седнали на канапето, завили се под меко одеало. Създаваме момент на интимост: само ние и книгата. Даден ни е шанс да се запознаем със съдържанието ѝ, но и със самата нея. Плъзгаме пръстите си по хартията и усещаме нейната текстура: дали е гладка, или по-грапава. Разгръщаме страниците и ароматът от тях ни лъха, по него познаваме дали тя е нова, или има своя история. Ако не сме почистили добре ръцете си, дори оставяме някакъв отпечатък върху нея, което я прави още по-близка до нас. Разглеждаме я ѝ намираме дефекти, които я правят точно нашата, защото създават нов образ, правят я индивидуална, различаваща се от всички други пуснати в продажба.
Хартиената книга ни създава незаменимо чувство за интимност, чрез сетивата - допир и мирис. Създават се взаимоотношения между книгата и читателя, сходни с тези, които създаваме с хората в реалния живот. Затова и толкова много се свързваме емоционално с книгите, които често са наш най-верен приятел.
