Казвам се МИШЕЛ ИЗОЛА.
На 20 години съм.
Историята, която разказвам, е историята на едно убийство.
Аз съм разследващият.
Аз съм свидетелят.
Аз съм жертвата.
Аз съм убиецът.
Аз съм и четиримата наведнъж, но коя съм всъщност?
"Капан за Пепеляшка" от Себастиен Жапризо започва като приказка за три малки момичета, отгледани от своята кръстница – богата индустриалка, натрупала парите си от бизнес с обувки. Само една от трите девойки е истинска кръщелница на заможната италианка и естествено ще бъде наследница на богатството ѝ. Името ѝ е Мишел Изола – Ми.
Един ден Ми се събужда в болницата – цялата е в бинтове и има амнезия. Оцеляла е в пожар, в който загива приятелката ѝ и също претендентка за наследството: Доменика (До). Лекарите помагат на пострадалото момиче да се сдобие с ново лице и да използва отново обгорелите си ръце. След изписването от болницата Ми е поверена на грижите на асистентката на своята кръстница Жан Мюрно, която трябва да ѝ помогне да си спомни своето минало и да си върне спомените за живота си преди пожара. Съвсем скоро обаче Ми започва да се съмнява, че Мюрно ѝ казва цялата истина. Някои улики дори са толкова съмнителни, че Ми започва да мисли, че тя всъщност е... До. Става ясно, че пожарът е умишлен, а наличието на жертва превръща случилото се в престъпление. Въпросът е коя е жертвата – Ми или До?
Авторът майсторски използва всички похвати на криминалния жанр и въвлича читателя в една зловеща и объркана история. Необичайното в този роман е, че писателят раздава всички роли на един и същ човек – главната героиня е и разследващият, и свидетелят, и жертвата, и убиецът. Жапризо дори сменя разказвача на историята, за да предаде гледните точки и на Ми, и на До. Подобно на главната героиня, читателят също се люшка в тази несигурност и му е трудно да избере страна, а развръзката се случва чак на последната страница на книгата.
