“Истински се вижда само със сърцето. Най–същественото е невидимо за очите“ - Малкият принц
Благодаря на Калинка Асенова, че ми позволи да разкажа историята на сватбения им ден със съпруга й Виктор Асенов. С какво техният най-щастлив ден е по-различен от този на много други двойки? С това, че те никога не са се виждали.
Замисляли ли сте се, колко човека бихте впечатлили, ако всички около вас бяха незрящи?
Ако вие, мили дами, нямахте повод да сложите червилото си в есенен нюанс, да освежите русите си кичури и да облечете новата си червена рокля…. А, вие, господа, ако нямаше пред кого да демонстрирате релефа си, придобит във фитнеса и мъжествената си татуировка. Тогава на какво щяхте да разчитате? Някой да се влюби в душата ви… усмихвате се… звучи ви захаросано като от изтъркан романтичен филм.
Но е възможно. И сега ще ви разкажа накратко едно доказателство от реалния живот. Животът на Калинка и Виктор, които са незрящи. Но въпреки това, те всеки ден превръщат нещо невъзможно във възможно - участват в планински преходи, летят с парапланери… и дори Виктор прави съдбоносното предложение на Калинка на връх Мусала. А сватбеният им ден е следващото доказателство, че когато човек желае нещо истински, цялата вселена му помага да се случи.
От първоначалния план да подпишат някъде с шест човека и после да празнуват със сандвичи, защото нямат възможност за повече от това, вече споменатата вселена ги среща с точните хора, които превръщат сватбения им ден в достоен сценарий за филм. Редуват се сцени на екшън - булката се спуска през терасата на нейния дом от петия етаж; комедия - включваща гледката от три лабрадора, покрити целите с кал и разбира се романтика - двамата младоженци пристигат на церемонията си на кон.
И още една двойка от семейството си казва "ДА" на същата дата - кучетата водачи на двамата влюбени - лабрадорите Карма и Идалго. Официалният край на деня е белязан с много сълзи на радост по време на изпълнението на Шопен на пиано от самата Калинка, докато неофициалният край продължава в гора извън София с луд купон и много смях.
И ако това не е сватбен ден, в който има за всекиго по нещо, докосващо душата, не очите.
Защо исках да ви разкажа тази история? За да ви разочаровам, че истинската любов от пръв поглед не съществува. Любовта не е част от сетивата. Любовта се намира много по-дълбоко - някъде между първия спомен за прегръдката на майка ви и последния спомен за това как някой ви е топлил краката, докато сте се събуждали заедно.
Любовта не е високи токчета и палаво намигване - не я принизявайте до страстта. Любовта е някой да те посрещне с нетърпение по домашни чехли и със сънени очи на вратата. И ако още виждате в човека до вас няколкото излишни килограма, леко кривия нос и неоформената коса, вие не го обичате. Не го обичате, защото продължавате да го виждате, вместо само да го чувствате.
На Калинка и Виктор Асенови пожелавам да продължават да чувстват в една посока много дълги години заедно.
На всички вас, читателите, пожелавам да обичате и да бъдете обичани, да почувствате и да бъдете почувствани. И не се взирайте прекалено дълго - не може да бъде видяно нищо повече от това, което може да бъде усетено.
