Ако подготвях подобен текст за нуждите на личен блог или пост в социална мрежа, последното нещо, на което щях да се доверя, е публикуването на списък със заглавия, плюс няколко думи за всяко едно от тях. Тъй като настоящата медия не е нито ексклузивно гейминг ориентирана, нито е моя, подходът ще е споменатият в първото изречение. Който, прочее, след близо петнадесет години в журналистическия бранш, по мое мнение, се е утвърдил като най-разбираем и любопитен за масовата аудитория. Дебело искам да подчертая, че масова в случая не означава непременно и глупава аудитория. Просто нишата за гейминг ориентиран текст, изпълнен със субективните въжделения да даден автор, е твърде малка.
Все пак ще си позволя лукса в няколко (десетки?) изречения да споделя каква беше 2015 година за мен като играч и дивелъпър на развлекателен софтуерен продукт за PC и конзолните от последна генерация. Ако не държиш на въпросните въжделения, можеш директно да се отправиш към изброените топ игри за годината.
Отиващата си година доказа по категоричен начин, че индустрията за развлекателен софтуер никога не е била в по-крепко здраве. Никога въпросната не е разполагала с толкова много потребители и никога не е предлага толкова голямо софтуерно разнообразие.
Мобилният гейминг чупи всякакви бариери за достъпност, а популярността му все още не е достигнала своя пик. Геймърските PC конфигурации и гейминг като цяло са единственият светъл лъч в иначе прогресивно свиващият се пазар на персоналните компютри. При конзолите PlayStation 4 продължава да чупи всякакви рекордни що се отнася до продажби, а Xbox One на този етап се пласира по-добре от предшественика си Xbox 360. Nintendo, от друга страна, подготвя своя нов, най-вероятно хибриден хардуер, с работно заглавие NX, за който ще научим повече през 2016 година. Разбира се, тук можем да си говорим с часове и за конкуренцията между отделните платформи, но ще оставя подобни сблъсъци за форумните люде.
Истината е, че жанровото разнообразие никога не е било по-голямо и ако не си успял да откриеш своя софтуер през 2015 година, то най-вероятно игрите просто „не са твоето нещо“.
От Her Story, през Box Boy!, Soma и Everybody's Gone to the Rapture, до ААА мастодонти като Metal Gear Solid TPP, Fallout 4 и The Witcher 3, за мен, като играч, най-сериозният проблем през годината беше свързан с времето. Най-вече липсата му. Предполагам, че с подобни проблеми се сблъскват 90% от играчите, родени преди 90-те години на миналия век.
Трябва да призная, че дори по-разочароващите заглавия през годината, например The Order 1886, в повечето случаи имаха и своя позитивен отпечатък. В случая споменатата игра на Ready at Dawn постави основите на визията от ново поколения, която трябва да очакваме от повечето AAA продукти за PlayStation 4 и Xbox One.
От дивелъпърска гледна точка, освен възможността да застана от другата страна на медала, позволила ми да осъзная, че създаването на развлекателен софтуер си е своего рода особено рядка по рода си магия, се сблъсках от първо лице и с виртуалната реалност.
Като си заговорихме за магии, ще призная, че първият път, в който видях разработваната от нас игра да върви с висок фреймрейт на Oculus Rift DK2, действително беше магически. Мога да допълня, че VR-ът ще извърви много трънлив път, докато достигне до масовата публика, но този път технологията му ще остави своята постоянна следа. Наистина ще създаде нова, релевантна пазарна ниша. За разлика от предишните VR опити през 80-те и 90-те години на миналия век.
Разбира се, технологията е далеч от съвършена – нещо повече, тя все още е прохождаща. От друга страна с нейна помощ ще се родят нови жанрове, нови преживявания. А по-важното за мен в чисто персонален план, е, че тя дава възможност на изграждания от малкия ни екип свят да изглежда по-достоверен. В минутката за реклама ще си позволя лукса да споделя, че ще обявим публично родния проект през втората половина на януари 2016. Що се отнася до медийното представяне на технологията във VIBES, следващата година вероятно ще предоставим и значително по-богат материал за VR-а (PlayStation VR, Oculus Rift, Vive и т.н.), който ще бъде „ the next big thing” за индустрията през 2016.
Силно ми се иска да не споменавам единствено повърхностно за тенденциите и реалностите за игралната индустрия през 2015 година, но с всеки изминал символ осъзнавам, че всъщност е крайно време да се съсредоточа върху сентенцията на този текст. А именно, най-добрите игри за изминалата година. Въпросните са подредени произволно, а списъкът включва както инди заглавия, така и ААА продукти. За съжаление не включва Nintendo продукти, за което искрено се извинявам, защото знам, че за Wii U направиха премиерата си 2-3 ексклузива, които почти сигурно щяха да попаднат в класацията (Mario Maker, Splatoon и Xenoblade Chronicles). В списъка от топ заглавия липсват и ремастъри:
Metal Gear Solid V: The Phantom Pain – PS4, Xbox One, PS3, Xbox 360, PC
Лебедовата песен на Хидео Коджима остави горчив вкус у мнозина, най-вече заради отношението на Konami към японеца и факта, че той е предвиждал финално съдържание, което буквално е изрязано от играта. Извън драмите между дизайнера и японския издател получаваме MGS-а с най-добър геймплей въобще и поредната доза блестяща хореография и любопитна по японски сюжетна линия.
Soma - PlayStation 4, PC
Правената с бюджет от 50+ милиона долара Call of Duty: Black Ops 3 се опитва да разкаже любопитна история, свързана с човешкото съзнание и модерната днес тема за изкуствения интелект. Soma не се опитва, а направо си разказва такава история по брилянтен начин. Където сюжетните дупки в BP3 са с дълбочината на Марианската падина, сценарните такива в произведението на Frictional Games са като леко изронен асфалт по западна магистрала. Силно препоръчителна за почитателите на BioShock и Филип Дик.
Bloodborne - PlayStation 4
From се завърна към ексклузивните заглавия с духовен наследник на Demon's Souls, представяйки новия си свят в перверзно добър готически детайл. Получихме и по-бърза бойна система и същото неистово удовлетворение след успешното преминаване на дадена местност или бос. В случай че притежаваш PlayStation 4, нямаш оправдание, ако в софтуерната си колекция не присъства Bloodborne.
Until Dawn – PlayStation 4
Без никакво съмнение най-приятната ААА изненада за годината. Предварителните очаквания не бяха особено обнадеждаващи, но Supermassive Games предложиха продукт, който не само дава нов живот на слашър жанра като цяло, но и показа на Telltale Games как трябва да се развиват правените с повече лев комерсиални адвенчър игри.
Everybody's Gone to the Rapture – PlayStation 4
Walking симулаторът на The Chinese Room предложи един от най-достоверните дигитални светове, огрявали някога телевизорите ни. Същевременно разказа и една от най-персоналните и докосващи истории на година. Също така в лицето на британския продукт имаме и сериозен претендент за най-добри актьорски изпълнение на годината. Не на последно място саундтракът на Джесика Къри е минимум божествен.
Her Story – PC
Гейминг авангард в най-чист вид. Игра за интелигентния играч и поредното доказателство, че гейминг индустрията е с няколко гърди пред всички останалите ентъртейнмънт колоси (литература, кино, телевизия) що се отнася до начините на поднасяне и разказване на една история.
Life Is Strange – PS4, Xbox One, PS3, Xbox 360, PC
Проектът на французите от Dontnod Entertainment стартира по тийнейджърски клиширано, но още в края на първи епизод разбираш, че в следващите четири епизода те очаква нещо специално. Като оставим настрана тийнейджърските драми, които, да, могат и да подразнят някого, получаваме един адски докосващ, мрачен и в същото време мистичен разказ. Високо вдигнати палци горе.
Ori and the Blind forest – Xbox One, PC
Най-докосващият платформър на годината. Макар и да стартира като филмче на Disney, впоследствие Ori and the Blind forest се превръща в едно от най-предизвикателните заглавия за годината.
Yakuza 5 – PlayStation 3
Все още ми е трудно да повярвам, че получихме поредния шедьовър на Тошихиро Нагоши с английски субтитри, макар и с повече от три години закъснение. Криминалната японска драма демонстрира по категоричен начин, че японците разработчици, що се отнася до прадакшън на база бюджети (този на Yakuza 5 е скромните 20 милиона долара) просто нямат равни. Игра, която ще се хареса почти ексклузивно на играчите с афинитет към Япония (често я наричат туристически симулатор на Страната на изгряващото слънце), Такеши Китано, Такаши Мике и оувър-дъ-топ чийзинеса.
Fallout 4 – PlayStation 4, Xbox One, PC
Безкрайната сингъл плейър игра? Или заглавието, в което десетките минуси (технически, геймплейни и т.н.) си стоят кротко в ъгъла, кланейки се на огромния плюс – всепоглъщата вселена, която освен живия живот, потенциално може да погълне личния ти такъв, половинката ти, заплатата, която ще спреш да получаваш и т.н. Продукт, който вероятно никога няма да завършва предвид споменатото в началото на този текст време. Така де, липсата му.
The Witcher 3: Wild Hunt - PlayStation 4, Xbox One, PC
Подобно на Fallout 4, Witcher 3 e игра, която никога няма да довърша (единствените open world представители, на които съм виждал финалните надписи, са Red Dead Redemption и Far Cry 3). И вероятно губеща ще бъде най-вече морската ми персона. Към днешна дата конзолните версии (прекарал съм време единствено с PC варианта) са в значително по-добро състояние от премиерата на Witcher 3, а като прибавим и скорошния експанжън, то поляците CD Projekt са и сериозен кандидат за студио на годината. Между другото, искрено се надявам с почти сигурното продължение на споменатия Red Dead Redemption Rockstar да успее минимум да предложи графично изпълнение, близко до тава на поляците. Защото Witcher 3 предлага безапелационно най-детайлния визуално open world свят до този момент.
Rise of the Tomb Raider – Xbox One, Xbox 360 (PS4, PC – 2016)
Поне до излизането на петото голямо приключение на Дрейк с Uncharted 4, Rise of the Tomb Raider ще стои на трона за най-красивата екшън адвенчър игра. Моушън кепчърът на Crystal Dynamics е от друга вселена, а лицевите анимации на Лара нееднократно ще те накарат да се запиташ дали това на телевизора не е CGI продукция. Останалото на практика е още от същото, но предвид отличните качества на рийбута на серията от 2013 година, едва ли недоволните ще са много. През 2016 чакаме „Баба Яга“ експанжъна, плюс версии за популярните у нас платформи PS4 и PC.
Tales from the Borderlands - PlayStation 4, Xbox One, Android, PlayStation 3, Microsoft Windows, Xbox 360, iOS, Mac OS
Telltale Games може и да тъпчат на едно място, но Tales from the Borderlands е едно от задължителните заглавия за 2016 година. Благодарение най-вече на чудесно разказаната история.
Batman: Arkham Knight – PlayStation 4, Xbox One, PC
Повечето PC only играчи вероятно биха възроптали Arkham Knight да попадне в каквато и да е класация, свързана с топ игри за годината. Предвид кошмарния порт за предпочитаната от тях платформа не мога и да ги упрекна. От друга страна PS4 версията, която имах честа да тествам, е едно от най-впечатляващите технически заглавия за новата все още генерация конзоли. Парите на Warner и таланта на Rocksteady за пореден път работят в перфектна симбиоза. Ако си фен на Batman, е забранено за пропуснеш. Съвсем случайно няма да спомена нищо за батмобила...
Resident Evil: Revelations 2 – PS4, Xbox One, PS3, Xbox 360, Vita, PC
Вероятно най-вече заради по-ниските очаквания към крайния продукт, но в моите очи Resident Evil: Revelations 2 се оказа най-добрият RE от времето на вечната класика на Шинджи Миками (Resident Evil 4). Приятни механики за напредване в играта (смяна на персонажи с коренно различни възможности), японски хорър чийзинес и Бери Бъртин – какво повече може да иска един фен на RE?
