Книгата на журналиста Михаил Дубински „Любовта на великите мъже“ излиза през далечната 1900 година в илюстрованото приложение към руския вестник „Чуждестранна литература“. Заради богатото си и малко известно съдържание тя моментално бива изчерпана от рафтовете на книжарниците и се превръща в истинска библиографска рядкост.
За тях знаем, че са велики поети и писатели, художници и музиканти, учени и мислители, изобретатели и изследователи, държавници и генерали, но дали мъжете, променили света, са били също толкова велики любовници? Воден от изгарящо любопитство, руският журналист Михаил Дубински прекосява повече от две хилядолетия на любовни трепети, за да достигне до най-съкровените сърдечни кътчета на легендарни личности като Гьоте, Шилер, Наполеон, Микеланджело, Шекспир, Моцарт и много, много други...
„Любовта на великите мъже“ ни среща с героините на техните интимни триумфи и разочарования, оставили неизлечим отпечатък в живота и делата им. Гьоте нарича жените „венец на творението“ и споделя съдбата си с многобройни спътнички, но създава образа на прекрасната Гретхен във „Фауст“ именно с мисълта за отхвърлилата го първа любима. Лудо влюбен в простоватата дъщеря на хлебар, Рафаело увековечава девойката в едно от значимите произведения на италианския Ренесанс – „Сикстинската мадона“. Дикенс мечтае съпругата му да си размени мястото с очарователната ѝ, далеч по-изискана и талантлива сестра. А Шилер дотолкова е разкъсван в чуствата си към две сестри, че адресира до тях общо любовно писмо.
Изтъкани от непостижими копнежи, жестоки страсти, ревност, надежда, упование, безсмъртните любовни истории на великите мъже са неоспоримо доказателство, че за последните 2000 години любовта съвсем не е изменила облика си и продължава да бъде онзи неведом механизъм, „що движи Слънцето и другите звезди“.
