През 1931 г. за първи път е отпечатан романът „Фабиан. Историята на един моралист“ – едно от най-важните произведения на Ерих Кестнер. Публиката веднага посреща радушно Фабиан – изданието с меки корици, което излиза наред с другото, се разграбва само за една седмица, а в началото на ноември 1931 г. вече са отпечатани между 6 и 10 хиляди екземпляра от изданието с твърда корица. „Дано да продължи така“, пише Кестнер. През март 1932 г. е достигнат тираж от 25 хиляди; по същото време излизат и първите издания в чужбина.
Книгата е цензурирана от издателя, но години по-късно бива издадена в първоначалната си, пълна версия, с друго заглавие – „Неизбежна гибел“. Това издание най-сетне достига и българската публика.
Главният герой на романа, докторът по философия Якоб Фабиан, носи редица автобиографични черти на писателя. Въпреки че се стреми да си изгради свободен от илюзии мироглед, героят на Кестнер вярва в „победата на порядъчността“ като в някакво чудо. Фабиан става свидетел на живота в големия град, който е приютил на изток престъпността, в центъра си – мошеничеството, на север – мизерията, на запад – разврата, а „във всички посоки – гибелта“.
„Тази книга не е за девственици, независимо на каква възраст са“, пише Кестнер. Сексуалната откритост във Фабиан предизвикала известно възмущение; провокацията очевидно е успяла, ако е била замислена като такава. В края на шейсетте години една ученичка по икономика, която трябвало да изнася реферат върху романа, написала писмо на писателя в този тон. Той отговорил следното: „Вашата специална загриженост, че единият от двамата герои, именно доктор Якоб Фабиан, има твърде много хоризонтални преживявания, ми се струва все пак малко преувеличена“.
