"50 нюанса сиво" е едно от онези заглавия, в които или се влюбваш, или намразваш. Мигновено. Затова не е изненада, че творбата, която през 2012 заслужи титлата "най-продавана книга на всички времена във Великобритания", е едно от най-осъжданите съвременни заглавия на пазара.
Лоша реклама няма, затова съвсем очаквано миналата година романът на Е. Л. Джеймс оживя и на голям екран. И съвсем очаквано тази година се сдоби с най-много "отличия" Златна малинка ден преди Оскарите.
Дали всички читатели обаче, сдобили се с копие от световния бестселър, гордо го подреждат в личната си библиотека? Със сигурност не и тези от Уелския град Суонзи, които, веднъж прочели (или не съвсем) книгата, бързат да се отърват от нея.
Комичен е случаят с местната библиотека, която се издържа от дарения и която моли читателите си да спрат да даряват "50 нюанса сиво". "Хората носят нови копия от книгата през цялото време", споделя собственика Фил Бродхърст и продължава: "Оценяваме всички дарения, но стига толкова".
Е, ако не друго, поне можем да сме сигурни, че всички посетители на библиотеката ще имат възможност да се сдобият с разкрепостената творба на Е. Л. Джеймс. А защо не и от ръководството да обърнат процеса и те също да започнат да даряват книги на своите читатели. Сиви книги. С нюанси.
