Ако за миг си представите хипотетична ситуация, в която бележити експерти, свързани с българския театър, се съберат с една-единствена цел, а именно - да изберат определен брой постановки, които могат да бъдат наречени "институция" в историята на родното театрално изкуство, то не бива да имате каквито и да е съмнения, че "Хъшове" ще бъде на челно място в списъка. И за това си има достатъчно добри основания.
Над стогодишна история
Раждането на "Хъшове" като театрален акт датира още от далечната 1904 година, като именно с нея стартират и представленията на Народен театър "Иван Вазов". През 1954 година с "Хъшове" Народният театър празнува своята 50-годишнина, а в юбилейния му стотен сезон (2004-2005), постановката се завръща на сцена, вече адаптирана от Александър Морфов. И продължава да очарова, грабва, пленява, разсмива и разплаква до ден днешен. Сами разбирате, колко много история има в ДНК-то на Вазовата приказка, чийто театрален вариант успешно е преминал теста на времето, за да продължи да поставя стандартите на българската театрална сцена и до днес.
Vibes.bg ви приканва да подкрепите българската култура: последвайте линка и вземете още сега своите билети за театър.
"Хъшове" е постановка, която ви предлага от всичко - вдъхновяваща и пленителна актьорска игра, движеща се сцена и постоянно променящи се декори, брилянтно музикално оформление и най-важното - история, достигаща до вас изпод перото на неподражаемия Иван Вазов. Постановката е адаптация на повестта "Немили-недраги", а доколко театралният й вариант се приближава до литературния оригинал, и как са представени на сцена образите, които вече познавате от повестта на Вазов, това всеки един от вас може да прецени сам за себе си.
Хъшове или обикновени нехранимайковци?
А, да - образите. Най-важните елементи от всяка една история. С изключение на Бръчков, за чиято роля Валери Йорданов е награден с "Аскеер", образите в "Хъшове" трудно могат да бъдат наречени еволюиращи. Или поне не в макро аспект. От началото до края, хъшовете си остават същите нехранимайковци, скитащи се "немили-недраги" в странство и чакащи пролетта, за да преминат отвъд Дунава и да се включат в революцията. В образите им има толкова "наблъскана" народопсихология, че човек би си казал, колко малко се променят определени наши си, български черти, дори след повече от един век време. Хъшовете милеят за Отечеството, но нямат нищо против да му се любуват от другата страна на реката. Събират франкове за "народната" кауза и се кълнат в нея, но това не им пречи после да ги изпият в кръчмата. Крещят с пълно гърло "Свобода или смърт", но не бързат да вдигнат ръка, когато се търси герой за опасна мисия. Хъшовете искат да са герои, но всеки е "сам за себе си" - живо олицетворение на кризата на личността, разпространила се като епидемия без лек сред българския народ още открай време. Времето се променя, но ние с него - не.
Бръчков. "Сака да го праиме хъш", както казва Македонски. Бръчков е, безспорно, най-еволюиращият персонаж от "Хъшове". Пристига в Браила като объркан поет от Свищов, който желае да остави словото и да бъде герой. Да се бие за Родината. Да замени писалката с пушка. Мисли, че е попаднал на точното място. Сред герои и борци за свобода. Готов е да премине през всякакви несгоди, за да стане хъш. "Да бъде мъченик", както дума Странджата. В "Хъшове" образът на Бръчков преминава през два коренно-различни спектъра на човешката емоция - първоначално е еуфоричен и готов за подвизи, а по някое време разбира, че чети към турско май няма да има, а цялата идея за революцията е една болезнена лъжа, разтягана като локум на по чаша пиво в кръчмата. Истинското лице на хъшовете срива света на Бръчков из основи, а прекрасната игра на Валери Йорданов ще ви помогне да вникнете лесно в емоциите и чувствата му, изпъвайки гърбове на седалките си и попивайки всяка негова дума, жест или мимика от сцената.
"Хъшове" е постановка, задължителна за гледане
"Хъшове" на Александър Морфов е постановка, която трябва да гледате. На моменти тя ще ви разсмее, а после ще ви разчувства. Може би и ще ви ядоса, а минути по-късно ще ви зарадва отново. Емоционалните краски в "Хъшове" се променят бързо, тъй че в нито един момент няма да почувствате "застой", що се отнася до собственото ви състояние на чувствата. Да се разсмеете във видимо сериозен и напрегнат момент също няма да е нещо необичайно - хъшовете са забавни дори тогава, когато обсъждат сериозни работи. А кое е сериозното, и кое забавното в постановката - и дали всъщност сериозното в нея не е забавно, просто защото е и тъжно, това остава на вас да прецените. Уверявам ви, че ще имате достатъчно "материал" за интерпретация.
