Трябва да признаем, че съществува двоен стандарт в "европейското" ни отношение към жените в арабския свят. От една страна всички (особено мъжете), симпатизират на сестрите Хадид, палестинки по баща. Дамите пък сме или мечтаем да бъдем клиентки на най–популярната и вероятно най–богатата гримьорка: дубайската инстаграм звезда Худа Катан. Нейният едноименен козметичен бранд отдавна е световноизвестен и ѝ носи завидни приходи.
Редовните читателки на лайфстайл рубрики няма как да не са попадали поне веднъж на статии за Рания – красивата и стилна кралица на Йордания, за дръзката късокоса саудитска принцеса и дизайнер – Дина Абдулазис Ал Сауд или за Шейха Моза – майка на настоящия и втора съпруга на предишния Емир на Катар. Икона, далеч не само модна, шейхата не се задоволява с лайфстайл демонстрации, а работи с размах за благотворителни и дори политически каузи. Сред седемте ѝ деца, освен действащият емир, се отличава и дъщеря ѝ, Шейха Маяса ал Тани – един от най-големите меценати в съвременното изкуство, абонирана в класациите за влиятелни жени на Times и Forbes.
Позната, за по–любознателните, е вече покойната, за съжаление, архитектка от Ирак – Заха Хадид. Нейният оригинален и мащабен почерк, трудна житейска история и амбициозност, са вдъхновение за не едно подрастващо арабско момиче.
Именно обикновените арабски жени обаче често страдат от предразсъдъците, с които ги натоварваме. Малцина си правят труда да помислят, че под традиционното облекло – абая, никаб, бурка, може да има буден ум и ярка личност.
Сред по-малко известните примери за успяващи арабки, които не са богати наследници от шейхски фамилии, е Лейля Алауа от Сирия. Тя е дигитален предприемач и създател на най–бързо развиващата се глобална медия за жени – The Tempest. Неотдавна, Лейля влезе в класацията на Forbes – 30 под 30, заради медийната трибуна, която дава на непривилегированите жени по света.
Достоен модел за подражание е и саудитската алпинистка Раха Мохарак. За сега, тя е най–младата жена, изкачила Еверест, има общо шест покорени върхове зад гърба, партнира си с някои от най-големите спортни брандове и посвещава голяма част от времето си на мотивационни лекции, насочени към арабските момичета.
Противоречива и интересна личност е рапърката Мона Хайдар. Мразена, парадоксално, както от ислямофоби, така и от мюсюлмани, тя стана известна с песента си "Wrap My Hijab". Във видеото американката със сирийски произход рапира бременна в деветия месец и провокира с чувствителни въпроси, като този за стереотипите спрямо мюсюлманските мигранти, особено жените и избора им на облекло. Докато хиджабът и тюрбанът се превръщат в скъп тренд на модните подиуми, не малко арабски жени по улиците в Щатите или Европа ги носят стигматизирани и със страх.
Междувременно в арабските държави традиционните женски дрехи претърпяват трансформация и дори в бастиона на исляма – Саудитска Арабия, скриването на лицето и косите под черен воал все по-често отпада като норма. Най–драстично е "забулването" в иначе туристически привлекателната дестинация Индонезия, където в някои семейства дори най–невръстните момиченца носят бурки.
Покриването на косите всъщност е задължително за местни и за чужденки само в Иран. Именно ислямската революция в републиката от 1979 г. е вододелът, след който консервативните религиозни догми се разпространяват из арабските държави. Но дори и в Иран назряват кампании за либерализиране на режима спрямо жените. Това се случва основно в социалните мрежи, макар достъпът до интернет да е силно рестриктивен. Преди две години иранците масово се снимаха, пременени с хиджабите на половинките си, в знак на солидарност.
Разбира се, всеки турист, посетил някоя арабска държава за по-траен период, ще забележи, че носенето на традиционните атрибути по-често е личен и осъзнат избор на всяка жена, подобно на избора дали да си направим татуировка, или да си сложим пиърсинг. Много дами носят абаите си с гордост, подбират ги според случая, а разнообразие на стилове и на цени не липсва.
Съвременните арабки разбират, че еманципацията им не е обвързана толкова с външния вид или дори с новопридобитото право на саудитките да шофират в родината им, колкото със свободния достъп до образование и работа.
Малко известен факт е, че най–старият университет в света е създаден от мюсюлманката Фатима Ал Фихри през далечната 859 г. във Фес, Мароко. Дъщеря на богат търговец от Тунис, Фатима, заедно със сестра си, влага наследството, получено след смъртта на баща им, в изграждането на джамия с образователен център, т. нар. мадрас. Там, освен религиозни въпроси, се разисквала политика, философия, история, астрономия. Постепенно учебното заведение се разраснало до образователна институция, издаваща дипломи на жени и мъже от цял свят и от всякакви религии. Според ЮНЕСКО и Гинес, Ал Керауин е първият университет в света, който не е прекъсвал образователната си дейност до днес.