Спокойно можем да заявим, че Hayes & Y са едно от големите музикални открития на България за последната година. Звездата на бандата изгря най-силно по време на тазгодишния Spirit of Burgas, когато Hayes & Y се качиха на главната сцена на фестивала и подгряваха световноизвестните Kasabian.
От тук нататък нещата за Hayes & Y започнаха да се случват по-бързо от всякога, като групата издаде второто си EP, отново се докосна до британската сцена и дори попадна в класацията на българския Forbes за "30 талантливи българи под 30 години".
Срещам се единствено с Благослав и Ивайло, тъй като останалите момчета от бандата се намират в Лондон. Разбирам, че в началото на 2016 година Hayes & Y ще ни зарадват първо с ново видео, а след това и с голям концерт в София, преди групата отново да поеме към Острова, къде момчетата ще опитат да оставят отпечатъка си на тамошната сцена.
Още утре пък можете да слушате Hayes & Y на живо в легендарния Yalta Club, като от личен опит мога да ви гарантирам - изживяването си заслужава. Твърдо вярвам, че Hayes & Y са явление за българската alternative/indie сцена, като в бъдеще все повече хора ще се убедят в това.
2015 май е една доста откачена година за Hayes & Y. Доста неща се случиха, а сякаш всичко започна от Spirit of Burgas през лятото?
Иво: Може би и отпреди това, но изведнъж, след фестивала, започнаха да се случват много неща едно след друго. Иначе и преди това ходихме да свирим в Англия, за да видим как е почвате и да я опипаме.
Определено обаче големият интерес към Hayes & Y възникна след участието ви на main stage в Бургас, подгрявайки Kasabian?
Благо: Със сигурност много неща се промениха оттогава. Дори и бих казал, че най-важната промяна бе в нас самите, защото това тотално ни убеди, че трябва да предприемем следващата си стъпка - да заминем и да започнем по-сериозно да работим извън България. Защото когато се докоснеш веднъж до нещо такова, искаш пак. Сцената води до пристрастяване. Наясно сме, че шансът това да ни се случи отново в България е супер малък, защото си говорихме например с Остава, че дори и те не са имали подобен slot на Spirit of Burgas. Защото това реално е най-добрият slot, след хедлайнърския. За нас това бе наистина голяма възможност, като едва ли в България отново ще ни се отвори подобна. Поради това, слизайки от сцената в Бургас, със споделено чувство го решихме и си казахме - "правим го!"
Споменахте, че и преди фестивала в Бургас сте свирили в Лондон?
Иво: Да. През май месец решихме да натоварим всички инструменти в колата и да заминем за една седмица. Свирихме в шест поредни вечери - два поредни гига в Лондон и околностите, Манчестър, Шефийлд, Нортхемптън.
Великобритания е една от меките на алтернативния рок. Какво беше усещането за вас да се докоснете до тамошната сцена? Представям си ви като деца, попаднали в сладкарница...
Благо: И ние така си го представяхме, но в крайна сметка не бих казал, че е така. Ние също си представяхме, че отивайки там ще видим някакви мега яки клубове и хора, но всъщност не точно така. Отивайки там, ти почваш от нулата.
Иво: Общо взето, и там е по същия начин, както и тук. Никой не те знае и трябва да започнеш да си изграждаш име.
Благо: Даже бих казал, че и по-ниско от нулата. Тук и най-лошите клубове имат някакви елементарни условия, докато там сме свирили на места, които изобщо нямат такива.
Според мен ще изненадате много хора с това признание...
Благо: Сигурно... Мисля, че хората нямат реална представа. На мен сега ми прави впечатление, защото както ти казах и в предварителния разговор, че когато сцената е малка, хората много се влияят един от друг, че и други групи имат желание да направят същата крачка като нас. Но според мен те си представят нещо супер розово - че отиваш там и всички те очакват с отворени обятия. А всъщност не е лесно да свириш indie рок на тази гигантска indie рок сцена. За съжаление, няма нищо такова. Там е много трудно да генерираш интерес към себе си.
Иво: Там конкуренцията в тази област е огромна.
Благо: Конкуренцията е реална. Там се конкурираш например с Foals. Когато ние свирихме наскоро, имаше концерт на Foals и цените на билетите дори не са много по-високи. И в крайна сметка излиза, че ти влизаш в директна конкуренция с Foals, което не знам как може да спечелиш, колкото и да си добър. Дори и да си по-добър от Foals, пак не можеш да спечелиш, защото те са банда от много години.
Все пак, теглейки чертата, какви са най-големите позитиви, които можете да извлечете от допира си с британската сцена?
Иво: Опит.
Благо: Да, опит. Сверяваш си часовника и малко се приземяваш. Защото тук можеш да решиш, че си много як.
Може ли да се каже, че вече сте между София и Лондон?
Благо: Ами да, ние вече си живеем там. Просто аз се върнах малко по-рано, докато Иво още взимаше изпити. Ще изкараме тук празниците и през 2016 отново се връщаме там. Но да, може да се каже, че вече си живеем там. Между София и Лондон сме.
Дано отворите път и за други български банди...
Благо: То си зависи от тях. Ние самите все още не сме отворили път за себе си. Иначе да, вече дори ни търсеха с въпроси "можем ли да ви подгряваме в Лондон", а аз трябваше да им обясня, че нещата не стоят така, както те си ги представят, а ние едва ли не сме разцепили там.
Иво: Или че за месец и половина сме се превърнали в големите звезди...
Благо: Изобщо не е така. Ние сме абсолютна нула там и тепърва започваме.
Наскоро на бял свят се появи и последното ви EP - "The Only Thing Worse Than An Overpriced Bottle Of Water". В България ли го записахте?
Благо: Да, записахме го в Харманли, но е мастерирано и миксирано в Англия.
А имате ли идея скоро да подготвите и дългосвирещ албум, например изцяло записан в Англия?
Благо: Мисля, че е рано за дългосвирещ албум, но 99% следващият ни сингъл ще е записан в Англия. Вече имаме принципна договорка за това нещо.
Имате ли вече контакти с британски продуценти?
Благо: Да, смея да кажа, че вече имаме. И те, разбира се, са в начална фаза, но вече започваме да придобиваме ясна представа за нещата.
А сега можете ли да ни издадете нещо за следващата година? Какво подготвяте? Освен парчето, за което вече споменахте...
Благо: Целият януари ще прекараме тук, а в началото на февруари ще направим един хубав голям концерт в София. Надявам се скоро всичко да е уточнено по този въпрос. През януари ще пуснем и видео на "Special", което скоро трябва да заснемем. След това ще заминем пак за Англия, а февруари или март трябва да запишем следващото парче.
Иво: И ще измислим новите.
Благо: Като цяло плановете ни са да продължаваме да бъдем супер активни, както винаги досега. И да не се отпускаме.
Вашата история е класическа - училищната банда от приятели, която остава заедно във времето?
Благо: Да, макар че вече сме стари и никой от нас дори не е студент (смеят се). Иначе започнахме в Първа английска гимназия в София и трима от четирима сме съученици. Имаше в началото и още няколко момчета, като направихме група и започнахме да свирим.
Иво: Започнахме и да сменяме барабанисти...
Благо: Отне ни малко време да намерим барабанист и в крайна сметка намерихме Жоро, който единствен не е от оригиналната училищна банда. Но иначе да - останахме същите хора, вече може би седем години, откакто за първи път свирихме в гаража в училище.
Предполагам това, че се познавате от толкова време и сте приятели, доста ви помага?
Иво: Да, има повечко разбирателство.
Благо: Знаеш какво да очакваш от другия човек и всеки си знае ролята. Когато правим музика, обикновено отнема много малко време. По-малко, отколкото би отнело иначе. Имало е случаи да сменяме барабанисти и винаги това ми е правило голямо впечатление - колко време отнема на един нов човек да направи нещата така, както ние ги искаме. Докато за нас това идва естествено. Отделно от това, наистина се познаваме от много години и не се караме. Има разбирателство между нас.
Бяхте номинирани в класацията на Forbes България за "30 талантливи българи под 30 години". Как приехте оказаната ви чест?
Благо: Беше много приятно. Това е второто подобно нещо, което ни се случва. Предишното бе в края на 2014 година, когато Capital Light ни поставиха сред "хората, които да гледаш през 2015". И мисля, че ние не ги разочаровахме, защото смятам, че през 2015 се представихме доста добре. А колкото до номинацията на Forbes - готино е, защото ние все пак сме на по 24 години, а Иво дори още не ги е навършил. Яко е, защото имаме още шест години, в които да ни слагат в "30 под 30" (смее се).
Иво: За нас е комплимент, защото ни слагат в един кюп с доста талантливи хора от всевъзможни хора.
Благо: Ласкаещо е, още повече и имайки предвид, че Forbes е световен стандарт, а това навсякъде означава нещо.
Иво: Гледаш на едната страница класация за 50-те най-богати американци, а на другата сме ние. Уау.
Благо: Якото е, че също както това, че сме подгрявали Kasabian, това значи много и навън.
Вие всъщност успяхте ли да се запознаете с Kasabian?
Благо: Не. Ще излъжем, ако кажем, че сме.
Иво: Те дойдоха, свириха и си тръгнаха.
Благо: Успяхме да им дадем два диска. Догоних Серж и му дадох две CD-та. Той каза, че ще ги чуе, но не вярвам да го е направил.
Сигурно постоянно му се случва някой да му подава дискове...
Благо: Да, сигурно му се случва през цялото време. Но да - те бяха страхотни професионалисти.
Иво: Но пък част от тях ни слушаха, докато свирихме.
Благо: Да, част от тях се бяха качили на сцената, докато свирихме. Двама или трима от групата. Което аз, за щастие, не съм го видял, защото иначе сигурно щях да се сдухам.
Да отворим отново темата за последното ви EP. С какво е по-различно от последните ви проекти? Как еволюира музиката на Hayes & Y?
Благо: Смятам, че просто е по-добро. Като писане на песни, като аранжимент, като изпълнение. Смятам, че във всяко едно отношение показва, че самите ние сме израснали.
Иво: И аз това бих казал - че е нещо повече към нас, нещо по-близо до нас.
Как бихте дефинирали "нас"?
Иво: Ами това е много сложна работа. Същото е и когато ни питат, какъв стил точно свирим.
Благо: Отнема време, за да дефинираш "нас" или себе си. Мисля, че така е и в живота на всеки човек - луташ се до известна степен, докато намериш себе си.
Тоест, да разбирам, че за момента все още няма някакво твърдо "нас"?
Благо: Мисля, че EP-то е точно това - не е твърдо "нас", но е крачка в тази посока. Бягаме от някои тежки влияния, които сме имали в началото. Например Arctic Monkeys бе нещо, което се чуваше много в първото EP. И смятам, че доста по-малко се чува в последното. Но пък и аз не искам да не се чува изобщо, защото всяка една група има подобни влияния и това е нещо готино.
Иво: Въпросът е да не се казва, че "това са българските Arctic Monkeys".
Благо: Въпросът е да намериш баланс. И смятам, че второто ни EP, особено някои моменти от него, като например откриващия трак "Special", са много добра посока за нас, в която се надявам да се развиваме. Иначе различното бе, че последното EP го записахме заедно, тоест - свирихме заедно в песните. По принцип най-честият метод е първо да се записват барабани, после бас и така постепенно да се наслагват нещата. Ние искахме да опитаме нещо различно и го направихме на голяма сцена в читалището в Харманли, с десет метра висок таван и страхотна акустика. И почти няма наслагване. В някои песни има наслагване единствено на вокалите, а всичко останало е изсвирено абсолютно на живо. Нещо, което според мен се усеща много и в настроението на албума.
Може ли да се каже, че когато дойде моментът да запишете и дългосвирещ албум, вече ще имате абсолютно ясна представа какво искате да направите?
Благо: Със сигурност няма да издадем LP, преди да го знаем. Аз гледам много сериозно на идеята за пълносвирещ албум и това е крачка, която според мен ще ни отнеме още време. Според мен трябва да го направиш единствено ако знаеш, че има смисъл от това нещо.
Тоест, не бихте го направили на всяка цена, само защото в момента сте на гребена на вълната?
Иво: По принцип не и проблем да се започва с няколко EP-та, доста банди правят така.
Благо: Иначе много лесно бихме сглобили едно LP, имайки предвид, че вече имаме девет издадени песни и без проблем можем да ги съберем. Въпросът е там, че аз искам албумът да бъде сам по себе си единица изкуство. В смисъл такъв, да не са песните единици, а самият албум да е единица. Това нещо винаги се опитваме да го правим и с EP-тата. Но там е доста по-лесно - да направиш четири песни, които да са като единица, отколкото дванадесет, например. Смятам, че още малко трябва да узреем, пък и това наистина е голямо вложение - както финансово, така и времево. Което също усложнява нещата. Засега издаваме само EP-та, а може би следващото нещо ще е само сингъл. Живот и здраве - по-нататък ще мислим и за албум.
"Make No Sound" ми е любимото парче от албума, като постоянно имам чувството, че е писано за специален човек. Има ли нещо такова?
Благо: Като цяло при всяка една песен, която пиша, винаги тръгвам от нещо лично. Понякога дори е подсъзнателно, а чак после озъзнавам за какво съм писал реално. В същото време обаче, след това трябва да го украсиш. Първо - за да не е толкова ясно за какво пишеш, и второ - за да е по-интересно все пак.
