Има велики артисти, чиито имена никога няма да изтлеят. Личности, които липсват, въпреки че не сме познавали; чието творчество е първата вечна любов, за която всеки има място в сърцето си.
С чудовищен талант, подчиняващ всеки стил, и с глас, вариращ от най-ниските до най-високите възможни тоналности, той е един от малкото гении, раждали се някога. Фреди Меркюри е абсолютно неподражаем, винаги преливащ от огнена енергия и всеотдайна, самоубийствена любов и вероятно е невъзможно да съществува друг толкова емблематичен, непредсказуем… добър човек.
Всеки знае песните на Queen, всеки може да разпознае на мига лика на техния внушителен фронтмен, всеки ги обича. А аз, бидейки някой, който боготвори изкуството им почти до фанатичност, осъждам всеки опит за имитацията им като престъпление. Затова и ми е непонятно, че днес Адам Ламбърт е избран да бъде наследник на Меркюри, да пее същите онези шедьоври, породени от така силни обич и болка, вдигали на крака милиони души по света.
На 27 април в клуб Mixtape 5 обаче една група от западната ни съседка Сърбия ме възхити със страст, доближаваща се до тази на Фреди и напълно ме отказа от онова „никога“, което години наред повтарях във връзка със съществуването на достоен заместник на великия музикант. Иван Джерфи, Ненад Бойкович, Милян Давидович, Радос Цапин, Иван Ристанович и Лазар Арсович от Queen Real Tribute съумяха със завиден финес на вдигнат българската публика във въздуха. На сцената те възродиха магията на Queen от миналия век и несъмнено докараха всеки от присъстващите до неповторима еуфория.
Пищните костюми на Меркюри, знамениното му сценично поведение и божественият глас ни въведоха сякаш в паралелна реалност, където геният никога не ни е напускал. Видяхме го така от близо, докоснахме го, пяхме и танцувахме с него… А силата, красотата, изящността на нотите и думите в „Bohemian rhapsody”, “Who wants to live forever” и „The show must go on” извикаха сълзите в очите ни. И заедно с тях бяхме по-живи от всякога.