Преди две години, през май 2018 г., Google демонстрира пред света най-новата си дигитална ябълка на раздора – виртуален асистент от ново поколение. Изкуствен интелект за чудо, приказ и паник атака. Въпросният контроверсиален асистент е част от системата Google Duplex и позволява на неразличим от човешкия глас да се обади в избран от нас фризьорски салон и да ни запази час. Демонстрацията предизвика реакционна верига от обществен дисбаланс: бурни аплодисменти, сбръчкани вежди и дълги фейсбук коментари, описващи детайлно неизбежната НЛО инвазия.
Но редно ли е да се страхуваме от изкуствения интелект?
Двегодишната ми племенничка принадлежи към най-новото поколение Алфа. По всичко личи, че тия алфа деца ще израснат с атмосферата на Duplex и вероятно ние, милениълите, ще се озовем в небрано лозе. Точно колкото „небрани“ са нашите родители, за които концепцията да си резервираш ресторант чрез чат опцията във фейсбук страницата му, е странна и много по-трудоемка от това да завъртиш една шайба на телефона. Та страхът от новото, също както НЛО инвазията, е неизбежен.
А какво точно може да прави Duplex асистентът?
Duplex асистентът може да води адекватен разговор с човешки глас; да разбира събеседника си и да реагира правилно, но само в програмираните условия. Интонацията му е напълно естествена и дори използва междуметия като „ъм“ и „ами“, съвсем по човешки му. Градското ежедневие на съвременния човек е напечено, а досадни задачки дебнат от всеки ъгъл. Асистентът може да отмени някои от тях, като например се обади да провери свободните места в определен хотел и да запази стая за двама през юлското ваканцуване. Уви, не може да проведе онлайн конферентен разговор с колегите вместо нас. Все още. Стискаме палци.
Duplex асистентът може да води адекватен разговор с човешки глас; да разбира събеседника си и да реагира правилно, но само в програмираните условия. Интонацията му е напълно естествена и дори използва междуметия като „ъм“ и „ами“, съвсем по човешки му.
Впечатляващото приложение е съвместимо с Android и iOS устройства на територията на САЩ и тепърва предстои популяризирането му в останалия свят. А от Google заявиха, че ще интегрират условието ответната страна да бъде информирана, че в момента разговаря с компютърна технология, а не с истински човек, за да се елиминира елемента на злокобност.
Какви са надеждите за изкуствения интелект?
Надеждите са големи. Представете си, че имате належащ въпрос по изплащане на жилищния си кредит. Скубете си косите. Обаждате се на автоматизирана компютърна система, отговаряща конкретно за вашата банка, и задавате всичките си налудничави въпроси, които не бихте в разговор на живо. А отговорите не ви докарват до ръба на нервен срив; не предизвикват още повече налудничави въпроси у вас; и най-важното, не са объркващи, със скрито послание между редовете. Отгоре на всичко, са поднесени с мелодичен женски глас. В най-напреднал вариант: "натиснете 3 за тембъра на Анджелина Джоли".
Отгоре на всичко, са поднесени с мелодичен женски глас. В най-напреднал вариант: "натиснете 3 за тембъра на Анджелина Джоли".
Недостатък на тази схема е, че ще изпуснете чакането на опашка с номерче, което спомага за духовното израстване на човек. Ще се лишите и от възможността за директна конфронтация с банков служител, чието поведение отговаря на широкоразпространения из администрациите синдром „лелка“. А понякога тази конфронтация е по-задоволителна и от снежна коледна утрин.
Досадната диагноза е, че човекът бил социално животно. Но Google Duplex и неговите бъдещи производни приложения имат всички предпоставки да ни излекуват от това заболяване. Живата човешка интеракция е надценена. Амин.
