Странен и често непредвидим е начинът, по който времето променя различните стойности в живота ни, вкарвайки ги в една постоянна и неспираща въртележка на нормално и ненормално, очаквано и неочаквано, тривиално и сензационно. Ако преди време бе истинско събитие някой от водещите футболни клубове на планетата да заплати 50 милиона долара за един-единствен футболист, то сега е напълно нормално тази сума да бъде удвоена по две, а когато говорим за състезатели от калибъра на Лионел Меси или Кристиано Роналдо, то направо и по четири или пет. Всъщност, в днешно време е вече дори странно, ако станем свидетели на трансферен прозорец, в който най-богатите акули на пазара не са напълно откачили, вадейки в някакво особено състояние на транс чековите си книжки и подписвайки абсурдни суми за футболисти, чиято реална стойност много често е три пъти по-малка. Ситуацията може да бъде описана с една дума: Madness.
Футболът никога не е бил толкова скъп, комерсиален и лъскав, колкото е в момента. Руски милиардери и арабски шейхове изведнъж решиха, че любимият на милиони спорт е всъщност една подходяща площадка за игра, до която те дели само една стъпка - да си купиш играчка, тоест - клуб. След това става лесно. Започваш да наливаш десетки, дори стотици милиони в тунинговане на новата си играчка, за да бъде тя конкурентно-способна на останалите играчки. Общо взето, футболът се превърна в Играта на играчките, само дето говорим за доста скъпи живи фигурки, чиято стойност се оценява на десетки милиони, само защото умеят да ритат една кожена топка.
И тогава се появи Лестър. Сякаш от нищото. През миналия сезон този клуб се спаси на косъм от изпадане във втория ешалон на английския футбол, а в началото на тази кампания букмейкърите го определяха като един от фаворитите раздяла с Висшата лига. Чак ми става смешно, докато припомням това, а само преди няколко дни Лестър е станал шампион на Англия за първи път в дългата си, но пък доста скромна откъм съществени успехи история.
Сензационната и напълно шокираща титла на Лестър донесе някакъв внезапен refresh сред голяма част от футболните фенове по целия свят. Независимо дали сте привърженици на английския, испанския, италианския, или германския футбол, вероятно и вие сте стискали палци на "лисиците" да довършат започнатото. В един момент, сякаш целият свят бе от Лестър. Освен феновете на Тотнъм, които сигурно са се чувствали като нещо средно между поддръжници на Доналд Тръмп и редови членове на Ислямска държава. Сигурно е кофти, когато цялата планета стиска палци срещу теб.
По-дяволите, щом Лестър стана шампион на Англия, значи и всички ние можем да постигнем целите си. Просто трябва да бъдем като Лестър. Да не се плашим от шибаните богаташи, които ни гледат с обичайното си презрение и насмешка, може би очаквайки сами да легнем в краката им. Fuck off, пичове. Джейми Варди може и да струва десет пъти по-малко от Еден Азар, Серхио Агуеро или Уейн Рууни, но Джейми Варди е новият шампион на Англия. И ви се смее в лицето.
Шампионската титла на Лестър може да бъде символ на много, при това все хубави неща и чисто-човешки добродетели. В случая говорим за една невероятна приказка, която ни учи, че не винаги по-богатите печелят. Че не винаги малките играчи биват смачкани, а след това и безпощадно изплюти от големите риби. Че понякога себераздаването, отборната работа, дисциплината, хармонията в един колектив и вярата в мечтите, независимо колко непостижими изглеждат, могат да доведат до неподозирани висини. Титлата на Лестър, всъщност, е един прекрасен житейски урок за всички нас. По-дяволите, щом Лестър стана шампион на Англия, значи и всички ние можем да постигнем целите си. Просто трябва да бъдем като Лестър. Да не се плашим от шибаните богаташи, които ни гледат с обичайното си презрение и насмешка, може би очаквайки сами да легнем в краката им. Fuck off, пичове. Джейми Варди може и да струва десет пъти по-малко от Еден Азар, Серхио Агуеро или Уейн Рууни, но Джейми Варди е новият шампион на Англия. И ви се смее в лицата, напук на всякакви футболни прогнози.
Твърде възможно е Лестър дори да изпадне от Висшата лига през следващия сезон. Или по-следващия. Налудничаво е да се смята, че подобен триумф може да бъде повторен, или дори доближен, но на кого му пука? Бомбата в храма на богатите вече гръмна, а навсякъде около нас хвърчат обгорени банкноти. Защото не винаги парите печелят. Понякога над парите надделява сърцето и страстта. А именно те често липсват на онези, които, с извинение, си бършат задниците с хартийки от по 100 паунда, докато ние разсъждаваме, защо футболът вече не е "като едно време". Сещате се, когато любовта и страстта към играта взимаха надмощие над кинтите, а клубната емблема и цветът на фланелката означаваха много повече от безумно тлъстия рекламен договор, който поредният глезльо с винаги актуална прическа ще подпише с Бог знае кого.
Сезон 2015/16 бе сезонът, когато целият свят бе за Лестър. Аз също бях за Лестър. А вероятно и ти бе за Лестър. Защото Лестър символизира всичко онова, което ни липсва в модерния футбол и което никога, ама никога няма да се върне.
1 коментар
Интересното е, че Лестър едва сега започват да имат сериозни проблеми, които могат да доведат до изпадане. През всички тези години след спечелване на титлата, клубът водеше много разумна и умерена политика що се отнася до трансфери.