Габриела Терзиева е инструктор по конна езда и създател на първия в България травел бранд, организиращ приключения за ездачи в чужбина.
Габриела е запален пътешественик с множество успешно завършени експедиции в Индия, Кения, Намибия, Монголия и Йордания. Завършва своето образование в космополитен Лондон, специализира арабска архитектура и култура в Ливан и отваря вратите към непознатите места в България за всеки желаещ.
Пътешественик по душа, историк на изкуството по образование и търсач на приключения, Габриела ни разказва повече за дейността на „Бронко“, за скритите места в България и търсенето на дивото в душата на човека.
Габриела, едва на 20 години се отправяш на експедиция в Йордания, придружавана от местните жители. Какви очаквания имаше, на какво те научи престоят там и кой е най-яркият спомен от това вълнуващо приключение?
Г: Когато заминах за Йордания преди 8 години, със сигурност очакванията ми бяха свързани с една идеалистична представа за живота в дивото – представях си как ще препускам на някой арабски кон през пясъчните дюни, ще вея коси и всичко ще е като на филм. Трябва да кажа, че въобще не бях добре подготвена за това, което ме очакваше. До този момент не бях опъвала палатка през живота си, не бях яздила кон повече от два часа, не бях живяла без удобствата на днешното време, тогава не говорих и арабски език много добре. Плувах в абсолютно непознати води.
Йордания ме изправи пред собствените ми страхове и несигурност – това е страната, която ме научи да се боря с тях, да ги търся, да не бягам от тях, а напротив - да ги преодолявам и по този начин да откривам нови неща за себе си. Йордания освети една изцяло нова и непозната страна в мен, страна, която в последвалите години ще вземе превес над посоката, по която избрах да тръгна в живота. Най-вълнуващото от това приключение със сигурност е ездата и връзката, която изграждаш с коня си, докато прекосявате заедно 120км пустинен терен. Скоростта, която развиваш с тези коне, свободата, която те ти дават, докато яздиш…това усещане няма как да го изживееш в обикновена конюшня и заграден манеж! Несравнимо е!
Как реши да се насочиш към работата с коне? Кое е най-важното при изграждането на връзката с тези животни? Какви са трудностите за ездача и коня в пустинята?
Няколко години подред бях клиент в една конна база в близост до София. Когато се завърнах от Ливан, известно време се занимавах с туризъм, но не след дълго осъзнах, че офис средата и статичната работа не са за мен. От въпросната конна база ми предложиха да им помагам с клиенти, след което ме обучиха да стана инструктор. Една година работих при тях – време, изпълнено с толкова много житейски уроци, смях и добри приятели, както и добри учители. Никога не съм предполагала, че ще ми хареса толкова много да работя с клиенти, с деца… никога не съм си представила, че аз ще бъда човекът, който ще учи хората как да борят страховете си, как да опознават по-добре природата на коня, как да общуват с тези животни по правилен начин.
За мен най-важното нещо при изграждането на връзка с коня е търпението, умението да бъдеш искрен и честен и към себе си, и към животното, както и способността да оценяваш малките стъпки напредък и да не се отказваш, дори когато нещата изглеждат без изход. Общуването с конете ме научи на едно – винаги има начин да постигнеш нещо, всичко зависи от това дали гледаме под правилната гледка точка в този момент или не. Конете те карат да виждаш, да научиш повече не само за света и хората около себе си, но и за това, което се случва вътре в теб. Не случайно много велики ездачи казват, че конят е огледало на своя треньор. Пред него ти излизаш в най-чистия си и „оголен“ вид – такъв, какъвто си – с всичките ти положителни и негативни черти.
Готов ли си за приключение? Разгледай и резервирай следващата си почивка още сега!
Определено едни от най-големите трудности за ездача и коня в пустинята са теренът и климатичните условия – дълбокият пясък е много изморителен за конете. Когато прекосявах пустинята Намиб години по-късно, имаше дни, в които започвахме езда в 3 през нощта, за да можем да яздим, когато температурите са по-ниски. Единствената светлина, която ни помагаше да виждаме през нощта беше тази на луната и на падащите звезди – никога няма да забравя този момент! Всяка трудност ти отваря шанс да видиш нещо по-красиво и стойностно!
Как се зароди идеята за създаването на „Бронко“? Как избра името и кое е посланието, което искаш да предадеш?
Бронко се зароди най-вече от желанието на мои клиенти и приятели от конния свят да пътуват като мен, да прекосяват различни страни на кон и да се впускат в подобни приключения. Никой не беше предлагал тази услуга досега в България. Това е нещо съвсем ново и нетрадиционно за конен туризъм у нас. Реших, че ще бъде много готино, ако успея да споделя всички мои преживявания и езди по света с други хора. Изгарях от желание да запозная българските ездачи с този тип предизвикателство, да запаля повече хора да пътуват по този начин и да разберат колко променящи нагласите за живота ти могат да бъдат този тип пътувания понякога. Велико е да обикаляш някоя страна, така както са го правили нашите предци стотици години назад. Велико е да се завърнеш в един забравен свят. Това ти дава много различна перспектива върху света, в който живеем ние сега – кара те да започнеш да цениш малките неща и да виждаш излишното.
„Бронко“ означава див кон /синоним на думата мустанг/ – това е термин, който се използва от местните каубои в САЩ. Бронко се отнася по-скоро до характера на коня – конете бронко се използват в родео състезания, заради буйния им и непокорен нрав. За мен конят бронко е най-първичното, най-натуралното състояние на един кон – конете не са създадени да бъдат яздени все пак. Конят бронко е предизвикателство и автентичност в едно. Към това се стреми и моят бранд – независимо дали предлагаме услуги с коне или просто приключения без езда, нашите продукти са обединени от тези две концепции – предизвикателство и автентичност – ние целим да предизвикаме нашите клиенти да излязат от зоната на комфорта и познатото и да се завърнат към корените на собственото си съществуване.
Трудно ли се създава и ръководи подобен проект в България? Какви са предизвикателствата, които срещаш?
И да, и не. Трудно е, защото и двата продукта, които предлагаме са изключително нови за България и се организират за първи път в нашата страна – т.е. ние не познавахме таргета, не познавахме профила на клиентите си в началото, понякога просто стреляхме на посоки, за да видим какво всъщност се харесва. Трудно е да изградиш концепцията на нещо ново – ти си този, който ще зададе дефиницията за тези продукти и трябва да си много внимателен как се определяш и с какво искаш да те асоциират. Все още градим доверие в клиентите си и утвърждаваме името си. Минаваме през всякакви предизвикателства и трудности, но всички те са присъщи за всеки един старт ъп.
От друга страна, обаче, всеки ден срещаме толкова подкрепа и разбирателство от страна на хората. Точно това ни мотивира, осмисля работата ни и ни кара да създаваме все повече и повече. Бронко цели да предлага един нестандартен начин на пътуване и смятам, че това, което ние промотираме сега, ще бъде още по-актуално в следващите години – хората започват да избягват масовия туризъм и големите олинклузив хотели (особено в пост-Ковид контекст), търсят уникални и персонални изживявания и искат да се докоснат до местната култура по един по-различен и дълбок начин.
Разкажи ни малко повече за идеята SURPRISE TOURS в България. Какво стои зад нея, как избираш дестинациите и как най-често протича това приключение? Какви изненади могат да очакват участниците?
Нашите тайни пътувания, по-известни като Surprise Tours, са пътувания на територията на България, в които клиентът не знае крайната дестинация. Всеки участник получава пликове с информация и упътвания до тайната дестинация дни преди заминаване. Упътванията се следват стъпка по стъпка, за да може изненадата да бъде пълна. Такъв тип пътувания се организират за първи път в България. Идеята е да накараме хората да пътуват по един по-интересен и забавен начин, като същевременно ги отвеждаме на малко популярни места, които те трудно биха открили сами.
Всички наши тайни дестинации са подбирани години наред от нас самите, те залагат на интересен интериор, домашно приготвена кухня и гостоприемни домакини. Целта на тези турове е пряко обвързана и с каузата, която върви ръка за ръка с тях. Години наред българското село ми е на сърце – за мен е важно младите хора да пътуват и да откриват тези запустели български селца, които все още носят духа на историята и традициите ни. Трябва да помним и да съхраняваме това минало.
Всички участници в нашите Сърпрайз турове получават специални подаръци, ръчно изработени от баби и дядовци, които живеят в забравени селца. По този начин, ние подпомагаме техния труд, разпространяване знание за занаятите им и създаваме мост на комуникация между младите поколения в града и по-старите в селата. Участниците могат да намерят името на своя майстор, както и селото, от което той идва, написани на всеки подарък. Така всеки знае точно на кой човек е помогнал. Вярвам, че това е един от пътищата, по който трябва да вървим, за да се съхраним.
Трудно ли се изгражда връзка между града и селото? Как тези пътешествия се отразяват на местните и как приемат те „туристите“?
Местните обожават да общуват, докато ние, младите от града, малко сме позабравили това „умение“. Навсякъде са ни приемали с отворени обятия и топло гостоприемство. Хората са щастливи, защото, водейки пътуващи по тези малко известни дестинации, ние осигуряваме работа за местното население и връщаме обратно живота в очите им.
Освен че имат опознавателна цел, туровете в България подпомагат и местните жители. Как става това? Разкажи ни повече за тази идея с благотворителен характер.
Едно от важните ни правила е да се използва храна единствено и само от местността, за да може да се подкрепи продукцията на жителите там. Искаме нашите пътувания да оказват възможно най-много положителен ефект – било пряко или непряко, върху развитието на икономиката на тези места. Човек може да научи много от разговорите си с местните хора. Важно е хората да пътуват по тези дестинации и да виждат реалността, която се случва там – а тя не винаги е толкова розова, колкото ние си мислим. Трябва да я видим и осъзнаем такава, каквато е, за да можем да действаме, да помагаме и да променяме.
Комуникацията с местните, техните разкази и истории са несъмнено вдъхновяващи. Има ли история, която силно те е развълнувала? Коя е тя?
Една от историите, които наистина остави отпечатък в мен, и която всъщност даде тласъка на моята идея да се пътува по забравени села и непопулярни места, беше посещението ми в с. Яребковица, Верила планина, преди няколко години.
Само на около 50км от София, това място е напълно изоставено, единствения път, водещ до там, е 14 км тежък офроуд маршрут. Няма стигане с нормална кола. И там, сред тази пустош и природна красота, сред величествените гледки на Рила и почти разрушените изоставени къщи, все още живеят двама души, които не фигурират в нито един регистър. Една баба и нейният син. Нямат електричество, нямат вода – живеят от животните, които гледат, живеят сами. Емоциите, които те връхлитат при срещата ти с тези две забравени души, трудно могат да се опишат с думи… преди година написах статия в блога ми на нашия сайт, в която се опитах да пресъздам всичко, което преминаваше през мен в този момент. Сякаш си бях уговорила среща директно с миналото. Трагичното е, че това забвение се случваше на един час от София…
Кое селце в страната ни би определила като „скрит диамант“? Защо?
Това е много труден въпрос! (смее се)
Има толкова много скрити диаманти в България! Те няма как да бъдат сравнени. Със сигурност си имам едно любимо местенце, което, обаче, не мога да издам, тъй като е част от нашите тайни дестинации. Намира се в Родопите. Сещам се за няколко местенца, които грабват с дивата си красота и интересни хора – това са с. Иглика - Габрово, Старо Стефаново, Чупрене, Любовище, Коларово – до Харманли, Маджарово, Мугла, Лисиците.
Какви са плановете ти за бъдещето? Коя е мечтаната от теб дестинация, която искаш да включиш в дългия списък с приключения? Какво ново предстои за “Бронко”?
Относно конните преходи – много се вълнувам да обявя, че другата година ни предстои да добавим Кения, Намибия и Патагония в списъка ни с дестинации, които могат да се посетят на кон. Това са едни изключителни пътешествия, които те оставят без дъх всяка една секунда… да яздиш на тези места е уникално изживяване. В момента разширяваме концепцията на нашите сърпрайз турове и се надяваме да можем да стъпим на европейския пазар с тях много скоро. Доста интересни нови неща сме измислили, но тях ще разкриваме едно по едно. Със сигурност тепърва започваме с идеите си!
А коя е Габриела, когато не е част от “Бронко”?
Истината е, че до голяма степен Бронко – това съм аз – цялата компания е базирана на моите лични знания и опит по света, на това как аз виждам и възприемам този свят.
Духът на бранда е духът, който кипи в мен непрекъснато. Аз съм човек, който търси предизвикателства, човек, който не може да стои на едно място, човек, който кипи от енергия. Пътувания, езда, коне, офроуд, дайвинг, изкуство, литература, писане, фотография, видеография - това са нещата, които ме вълнуват и за които искам да продължавам да уча. Не мисля, не правя планове – просто решавам и действам. Бронко за мен е средството, чрез което мога да изявя себе си и да покажа моята гледна точка на света. Обичайте работата си!
