Историята започва през 2000 година. Оскар Дюфрен е 34-годишен мним писател. За да стане животът му по-интересен, си води дневник. Оскар е егоистичен, малодушен, циничен, пада си малко сексуален маниак. С две думи – мъж като всички други. Затова авторът определя книгата си като дневник на един народ и хроника на едно поколение. Определя я и като антидневник, като „деформиращо огледало, в което виждам собствения си пъп”. В „Романтичният егоист” Фредерик Бегбеде за пореден път проявява умението си да се самоиронизира, да изпада в самоунищожителни откровения, но и да изразява критичното си отношение към света, който ни заобикаля.
Бегбеде е роден през 1965 година. Учил е в престижни колежи, завършил е политически науки, маркетинг, журналистика и комуникации, има блестяща кариера като публицист, писател, литературен критик, телевизионен репортер и създател на литературната награда „Флора“. Автор е на повече от 10 романа, сред които е филмираният „9.99 лв.“ („6.66 евро“) – безпощадна критика на рекламния бизнес, заради която го уволняват.
Освен всичко друго Фредерик Бегбеде е известен парижки денди и заклет купонджия, подобно на Марк Мароние, герой на първите му три книги: „Мемоари на един откачен младеж“, „Почивка в кома“ и „Любовта трае три години“.
На български език са издадени и „Помощ, простете“, „Един френски роман“ и великолепната есеистична книга „Първа равносметка след Апокалипсиса“. С „Уна & Селинджър“ Бегбеде още веднъж разгръща богатството на своя талант и способността си да бъде различен.
ИСТОРИЯ НА ДЪЖДА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
Писателят е човек, който никога няма да порасне. /Мартин Еймис/
„Преживяно“, 2000 г.
Понеделник
Жените искат да превърнат любовниците си в съпрузи, което на практика означава да ги кастрират. Мъжете не падат по-долу: те преобразяват любовниците си в домашни прислужнички, а жените вамп в многодетни майки. От страх пред любовното страдание мъжете и жените несъзнателно се опитват да го видоизменят в скука. Скуката обаче също е форма на страдание. Казват, че във всяка семейна двойка единият страда, а другият скучае. Аз самият бих предпочел да бъда онзи, който страда, защото той поне не скучае, а онзи, който скучае, в същото време страда.
Вторник
Клер ми се обади! Клер ми се обади! Клер ми се обади! Направо съм на дъното, същинска жена! Трудно ми е да се правя на безразличен. Вълнението ми се предава по мобилната връзка. За мен лятото тази година започна на 19 септември. В десет вечерта навън все още беше над 20° С. Вечеряхме заедно в една осветена уличка. Менюто включваше супа от език, пръсти в устата, сопа в гащите. Може ли някой да ми каже защо сервитьорът в ресторанта пристига винаги в момент, когато искам да свърша нещо съвсем интимно с момичето, което седи срещу мен? След вечерята вървяхме заедно по парижкия паваж, духаше топъл ветрец, доста се бях изчервил и за да поддържам разговора, ѝ предложих да се омъжи за мен. Какъв тъпак!
Сряда
Не се обадих на Клер. Не се обадих на Клер. Не се обадих на Клер. Мамка му! Какво трябва да направи човек, за да обича една жена?
Четвъртък
Празнувам рождения си ден в „Кабаре“. Когато нямаш приятели, отбелязваш рождения си ден в нощен клуб. Темата, естествено, е остров Бали. Навсякъде гъмжи от руски манекенки, а, както казва Дидие Порт, „облеклата са много по-близко до филателията, отколкото до прет-а-порте“. Аз, разбира се, не познавам нито една от тях и те кръжат около масата на някакъв дилър на наркотици с тъпа физиономия. Сякаш се намирам в Маями заедно с Октав Паранго, този тежкар. От трийсет и пет години се бъхтя, за да ме забележат тези тъпачки, но нали не съм собственик на модна агенция, дискоджокер, нито пък съм метър и деветдесет с блокчета шоколад върху черната прилепнала тениска, прекосявам зрителното им поле подобно на The Hollоw Man. Видът на пичовете е неописуем: изрусени, с обеци навсякъде (с изключение на ушите), дългокоси, с кърпи на главите в стил people from Ibiza., гангстерски мутри с хиперзагар, излезли сякаш от филм на Абел Ферара.
Имам усещането, че не се намирам в Париж. Елизабет Куин високомерно отбелязва: „Кабаре“ се ползва с екстериториалност; това е един нощен Лихтенщайн“. Междувременно навалицата става толкова гъста, че заведението заприличва на консерва, в която сардините са прилепени една до друга, а във влажната атмосфера момичетата безстрастно и неволно ви прилагат бодибоди в изправено състояние. Франк съвсем на място се сети да замени хаусмузиката с хип-хоп, което води до допълнително скъсяване на дистанцията и разгорещяване на присъстващите. Някаква алкохоличка дръзко ме целува и аз с отвращение извръщам глава: изпитвам ужас от целувките с ухание на шампанско. Предпочитам да се прибера сам. Пак ще се наложи да мастурбирам дузина пъти, преди да успея да заспя. Заричам се следващия път, преди да пускам език, да се уверя, че жената е пила само водка.
Петък
Преживял съм ужасни мигове, страдал съм, измъчвал съм се, търпял съм поражения, бил съм побеждаван и унижаван, захвърлян в калта, тъпкан, пренебрегван, изоставян, но никога нищо не ми е струвало толкова усилия, колкото вложих, за да не ти се обадя, Клер; никой никога не ще узнае какви мъки ми е струвало ДА НЕ ТИ СЕ ОБАДЯ. Да спреш да обичаш е дори по-трудно, отколкото да спреш да пиеш.
Събота
При това аз не диря щастие, а само хармония с моменти на екстаз. Людо пристига у дома. Всяка неделна вечер се скарва с жена си, след като се е тормозил в продължение на четиресет и осем часа. Двамата си лижем раните, слушайки последния албум на Етиен Дао, който неуморно повтаря по прекрасната музика на Карли Саймън: „Научи се да не бъдеш сам“. Има ли право една жена да си присвоява мъж под предлог, че двамата имат дете? Безнадеждно пропаднал ли е съвременният мъж? Как искате от него да контролира бъдещето на света, след като не е в състояние да контролира собственото си тяло?
