Георги Дюлгеров смело се хвърля към тенденцията от последните години да се създават филми за българските патриоти. Неговият филм за Бенковски обаче коренно се различава от вече познатите ни продукции за Ботев (2022) и Левски (2015), защото режисьорът избира да представи историята на българския революционер не чрез трагизма, а пречупен през призмата на човешкото.
Историята страни от типичната за жанра патетика и се опира основно на мотиви за силното приятелство, болката от братското предателство и силата на пожалването.
Филмът “Записки по едно предателство” разказва историята на Захари Стоянов и Георги Бенковски, така както е била документирана в “Записки по българските въстания”. От заглавието разбираме, че в основата на сюжета ще стои не само историята на Бенковски, а и своенравен психологически анализ на предателството, представено чрез човека, който вкарва Бенковски в капана на смъртта - дядо Вълю.
Филмът дебютира на сцената на “София Филм фест” през март месец, а на 29 септември се очаква премиерата му на голям екран. Датата е избрана в чест на 80-тата годишнина на режисьора. Продукцята е финансирана от НФЦ и БНТ , с общ бюджет от 450 хил.лв. Въпреки ниския бюджет, сплотеният екип успява да създаде продукт, с който да се гордее.
Какво отличава филма за Бенковски на Дюлгеров от съвременното историческо кино?
В интервю за 168 часа, режисьорът разказва, че подхожда към филма от гледна точка на съвременното. “Във филма има темата за предателството, за свободния човек и за роба - неща, които вълнуват хората и днес”, казва той.
Този подход към намирането на общ език със съвременното общество със сигурност ще създаде усещане за близост между героите във филма и зрителите. Показвайки на зрителите, че темите от Априлското въстание са актуални и днес, Георги Дюлгеров не просто ще сближи публиката с героите, но и ще ги накара искрено да им съчувстват.
Отношението на режисьора към продукцията също е невиджано досега. Вместо излишно да се хвали, той открито признава, че това няма как да бъде 100% истинска репрезентация на Бенковски. Напротив - Бенковски от “Записки за едно предателство” е само една интерпретация, без претенция за нещо повече.
Именно това представяне на велики исторически личности в прост човешки план изпъква на родната кино сцена. Въпреки че предишните ни исторически продукции отнесоха значителна критика, “Записки по едно предателство” има истински потенциал да спечели сърцата на българите.
Но защо Бенковски?
Защо не за Панайот Хайтов или Любен Каравелов? Всъщност Дюлгеров мечтае да разкаже именно тази история близо 50 години. Сценариите на “Да отвориш рана” - първият филм, който режисьорът планира за Бенковски и Априлското въстание, стоят неизползвани от 1975. След години Дюлгеров се сеща за една среща между Захари Стоянов и дядо Вълю, десет години след смъртта на Бенковски.
В “Записки на българските възстания” Стоянов разказва как не е намерил сила да прости на предателя, но го пожалва, защото не вярва, че българите са предателско племе. Той черпи вдъхновение от тази история и дългогодишното размишляване върху образите от историята не го оставят на мира. Така през 2023 “Записки за едно предателство” най-накрая вижда бял свят.
Георги Дюлгеров се е превърнал в име-институция за българското кино. Режисирал е над 20 филма и телевизионни формати, но най-разпознаваем остава филмът “Мера според мера” от 1981 г. Това е първия по рода си български филм за борбата на македонските българи. Продукцията проследява историята на Илинденско-преображенското въстание през 1903 година с участието на реални исторически личности като Яне Сандански, Пейо Яворов и Гоце Делчев. Интересното обаче е, че в същината си сюжетът е пречупен през призмата на един обикновен поборник - Дилбер Танас, превърнал се от прост селянин в мислещ човек и съмишленик на известни войводи.
Изглежда този поглед към вътрешния свят и личните преживявания е запазена марка на Дюлгеров, когато става дума за историческо кино. И именно това може да се окаже печелившия му коз! Тази трогателна история обещава близост със зрителя, съчувствието му и най-вече одобрението му. Дано продукцията да оправдае очакванията на публиката и да даде старт на нова, по-добра, ера за българското кино.
