“Фермата на животните” на Джордж Оруел притежава един от най-ярките отличителни белези на високата литература, а именно - непреходност и циклична актуалност на фона на който и да е исторически контекст.
Една от основните теми в текста е тази за свободата. Какво ни коства тя, какво сме готови да жертваме за нея, какъв път трябва да извървим, за да я постигнем? А след като вече е наша - знаем ли какво да я правим? Можем ли да съхраним чистотата на идеала, способни ли сме “да счупим колелото” и да се учим от провалите си, вместо да ги възпроизвеждаме отново и отново, и отново?
Очевидно, отговорът е “не.”
Защото в текста има и друга, по-нелицеприятна тема - тази за лидерството, за йерархията, за политиката и властта. За няколкото съвсем малки и твърде лесни крачки между управление и диктатура, между хармония и тирания, между революционни песни и политически шлагери, между прасе и човек. Където, за съжаление, по-симпатично си остава прасето.
Вероятно повечето театрални зрители биха си представили сюжета на “Фермата на животните” реализиран на голяма сцена, с огромен актьорски състав, пищна сценография и скъпоструващи костюми. Десислава Шпатова и нейният екип обаче са подходили към текста по съвсем друг, неочакван и доста нестандартен начин, избирайки именно камерното пространство на Театър 199, за да дадат живот на търсенията си.
Представлението е решено като моноспектакъл на Снежина Петрова, подкрепена на сцената от четирима студенти на Нов български университет, сред които е и познатата ни от X Factor талантлива певица Вирджиния Събева. Формата наподобява политическо кабаре, а Снежина Петрова умело вкарва в него доста елементи от стендъп комедията, превръщайки титаничния текст на Оруел в едно по-достъпно изживяване, многократно препращащо зрителя към актуални политически проблеми, в които припознаваме собствената си реалност тук и сега - през смях и с известна доза горчивина.
Този театрален експеримент носи със себе си както своите предимства, така и недостатъците си. Те обаче се балансират по един доста приятен начин, оставяйки зрителя зареден със смесени чувства и достатъчно храна за размисъл.
Банално или не, няма как да говорим за “Фермата на животните” без, преди всичко, още веднъж да станем на крака за Снежина Петрова и нейния чудовищен актьорски талант. В рамките на час и половина, тя стои пред публиката като един човек-хамелеон, играещ едновременно ролите на разказвач, на собственик на фермата, на трите прасета - основатели на анимализма, и на техния говорител. Наред с абсолютно блестящото изграждане на образите и почти перманентното превключване между тях, тя успява да общува с публиката, да танцува, да пее и да поддържа ритъма на представлението, уверено водейки след себе си четиримата млади актьори, присъстващи на сцената.
Изключително тежкия текст, съчетан с няколкото на брой роли, Снежина Петрова изкарва на гърба си с присъщата за нея лекота и финес - с елегантни и навременни “намигвания” към публиката, с тънки и едва доловими саркастични нотки, с (предполагаме) голяма доза импровизация и (доста сме сигурни) стабилна теоретична подготовка, касаеща конкретните исторически личности, към които препраща текста. Цялата тази планина от задачи и фонови процеси лесно може да остане абсолютно неведома за публиката, просто защото на сцената стои артист, способен да я понесе на плещите си без да трепне. Ако има една причина да отидете да гледате “Фермата на животните”, то тя е именно удоволствието от срещата на актьора-вселена с автора-вселена.
Вирджиния Събева е друго особено приятно допълнение в актьорския състав и в “плътта” на представлението като цяло. Тя сътворява музикалния характер на кабарето, а истината е, че гласът и е може би най-емоционалния компонент от случващото се на сцената. Комедийно-ироничните образи в играта на Снежина Петрова се разхождат с една тъмна и вече не толкова весела сянка, която е именно гласът на Вирджиния Събева. В срещата между двете се ражда именно усещането, заради което повечето зрители продължават да се връщат в театралната зала - тъжният смях, смешната болка, езито и турата на монетата. А тази монета се върти на сцената, без никой да успее да дочака нейното падане.
В последна сметка, “Фермата на животните” е многолико представление, което вероятно ще изглежда различно на сцената всеки следващ път. Неговата форма не предполага крайни състояния - вие няма да излезете от салона нито душевно разтърсени, нито емоционално разтоварени. Може би ще излезете със сладко-горчив вкус в устата. Може би ще ви олекне, че “винаги е било така.” Може би именно този факт ще ви съкруши. А може би ще ви се случат и двете, в произволна последователност.
Екипът на VIBES пожелава дълъг и вдъхновен сценичен път на “Фермата на животните” и екипът, стоящ зад представлението, а на тяхната публика - широко отворени очи и силно изострени сетива!
