Днес, 4 ноември, Киновселената на Марвел официално съживява пред публика поредния от своите герои – Доктор Стрейндж.
Повече от обещаващият каст на едноименната продукция - Бенедикт Къмбърбач, Чуетел Еджиофор, Мадс Микелсyн и Тилда Суинтън под режисурата на Скот Дериксън (творчески обвързан изцяло с жанра на ужасите) – сам по себе си е достатъчен, за да вкара поне няколко милиона човека в киносалоните. Където голяма част от тях ще бъдат екзалтирани, а друга, по-малка част – частично удовлетворени и леко озадачени.
В началото на мистичния трилър, самонадеяният и егоценричен хирург Стивън Стрейндж (ала доктор Хаус) завладява безкомпромисно зрителя, бидейки както много близко до понятието за гениален в професията си, така и... Е, Бенедикт Къмбърбач.
Стивън Стрейндж е толкова уважаван, преуспяващ и самодоволен, че някак по правило започваме да очакваме момента, в който целият му свят ще се срине бързо и изведнъж. Оказваме се прави и няколко минути по-късно той катастрофира с Ламборгинито си, нанасяйки непоправими травми върху двете си ръце, което слага край на кариерата му на хирург.
Непримиримостта на Доктор Стрейндж със ситуацията ескалира до там, че като човек на науката и медицината, той се самоподлага на културния шок да потърси спасение за себе си и ръцете си в алтернативната източна медицина, заминавайки за Катманду в търсене на мистериозно място, наречено „Камар-Тадж“. Където открива нещо много по-сложно и умопомрачаващо от чудотворното изцеление.
Мултивселена, неподозирани магически знания и умения, борба за спасението на Земята и среща с могъщи безсмъртни същества. Такъв пищен коктейл за въображението ни сервират от Марвел, но ние ще ви оставим да го опитате сами, без да ви го сервираме на готово.
Безспорно най-впечатляващото в продукцята са концепцията и изпълнението на визуалните ефекти, които дори сами по себе си и извадени от контекста, са умопомрачителни. Внимание към детайла, мащабност и чисто естетическа изисканост маркират уникалния почерк на екипа, работил върху проекта и това не може да остави безучастна публиката, която неволно се превръща в участник в цялата магия. Изкривената реалност на трансформиращи се пейзажи, пътуване във времето и пространтвото, астралните проекции на героите и техните битки могат да спрат дъха дори на закоравели неразбирачи на „зрелищното“, към които поначало се числя.
Оставяйки настрана усещанията, пробудени от визуалното, трябва да отбележим, че в самото разгръщане на характерите някъде, нещо, някак не се е случило. Доктор Стрейндж е потенциално герой, който би могъл (и би трябвало) да се развие в дълбочина, за да достигне до нещо по-целокупно, по-важно от простото повествование на историята си.
Историята на самовлюбения преуспял мъж, който така и никога не се връща към охолния си подреден живот, макар че може да го направи, а вместо това доброволно остава да брани планетата, някак така и не успява да значи за нас толкова много, колкото би могла. Неговата трансформация, силата и значението на промяната на човека изобщо, са изтикани някъде назад и ни е оставено сами да се сетим и замислим за тях, ако искаме. Вместо това ни е сервирано изобилие от екранно време, посветено на откровено плитки шеги за безжичния интернет в храма и за Бионсе, които разчупват атмосферата, но ограбват историята от нейното богатство под повърхността.
Така потенциала на този толкова интересен персонаж ми се струва нереализиран и с лека ръка принизен до създаване на екранна версия на поредния супергерой от поточната линия, който да впечатли повече с визия, отколкото с характер и да остави след себе си повече празни кутии от пуканки, отколкото храна за размисъл.
В последна сметка, „Доктор Стрейндж“ няма да ви остави недоволни или разочаровани на излизане от киносалона. Почитателите на Марвел вселената със сигурност ще си устроят един визуален пир, в който ще видят неща, надминаващи и най-смелите им представи от преди екранизацията, а дълбочината на съдовете, в които е сервиран този пир, смятам, че е изцяло в очите на гледащия.
Приятно гледане!
