Отдавна не бях консумирал подобно количество алкохол още по обедните часове, но определено си заслужаваше. За тези от вас, които все още не са разбрали какво точно представлява ежегодния форум Divino.Taste, могат да наваксат на този линк. И да се подготвят за следващата година, запасявайки се с търпение и съжалявайки дълбоко, че са пропуснали тази.
Но да караме по същество. Тазгодишният DiVino.Taste 2015 в НДК премина блестящо, а моя милост задоволи до пълна степен жаждата си за качествено вино. При това - българско. Всъщност задоволих до такава степен вечния си глад за напитката на боговете, че в ранния следобед вече бях започнал да се замайвам, изпитвайки все по-сериозна трудност да си спомня таблицата за умножение, пресмятайки колко различни розета, бели и червени вина бях опитал до момента.
Истината е, че Divino.Taste 2015 не ми остави друг избор, освен да се придвижа на ръба на бръснача, опитвайки все повече и повече вина на различните производители. А те бяха толкова много, че си е направо грехота да отминеш, без да се спреш и покорно да предложиш чашата си насреща. Сякаш в даден момент се озоваваш в Рая на вината, където божествената напитка се лее отвсякъде, а ти, без каквито и да е задръжки, се отдаваш на страстта си към нея, дори и с риск да прекалиш.
Това бе първото ми досега присъствие на DiVino.Taste и действително се почуствах като малко дете в магазин за играчки. Щандовете бяха десетки, а от теб се очакваше единствено да избираш. Искаш бяло вино? Добре, нека пробваме тук. Допи ти се червено? Не се притеснявай, ето там се предлага достатъчно. Ами какво ще кажеш за малко розе? Розето също не е забравено.

Сега се сещам, че при влизането си в зала 6 на НДК се чувствах по един начин, а при излизането си - по съвършено друг. Отначало се чувстваш някак настроен за завоевание, сякаш си самият Александър Македонски, а различните производители са земите, които си дошъл да покориш. И действително, при първите дегустации се усещах като човек, който ще обходи от първия до последния щанд, опитвайки от всичко. Едва в последствие разбрах, че съм се заблуждавал жестоко.
DiVino.Taste е прекрасно, но и малко коварно събитие. Високите на брой щандове с различни вина те изкушават да опиташ десетки различни произведения на Бога на виното, за да стигнеш до момента, в който вече започваш да усещаш, че си прекалил. При мен той се прояви след поредната, вече не знам коя на брой дегустация, когато забелязах, че започвам да изпитвам леки, но осезаеми колебания по отношение на баланса си. Сега се замислям, че хлебчетата, които присъстваха на почти всеки щанд, вероятно ме спасиха от по-сериозни последствия, свързани с и без това не особено високата ми резистентност към алкохол.
Признавам - съгреших. Изпих далеч повече вино, отколкото можех да понеса, но повярвайте ми - трудно е да бъдеш там и да не се отдадеш на изкушението. Особено ако обичаш виното. Не съжалявам за нито една глътка по време на тазгодишния DiVino.Taste, като най-сърдечно мога да ви посъветвам - ако наистина обичате виното, не пропускайте да посетите събитието през следващия. Освен дегустацията на различни вина, DiVino.Taste предлага и куп други любопитни инициативи, които могат безпроблемно да привлекат вниманието ви. Да живее виното!