Да кажеш за Джефри Дамър, че е чудовище, вероятно не би представлявало достатъчно убедителен опит да го опишеш. Симпатичен на външен вид, с добро телосложение и руса коса, което обяснява защо му е сравнително лесно да привлича жертвите си, Дамър отнема живота на 17 момчета и мъже в периода между 1978 и 1991 година.

Убийствата обаче не са единственият грях на родения в Милуоки социопат. Прегрешнията му включват още некрофилия, канибализъм и разчленяване на труповете на жертвите, части от които се съхраняват впоследствие. При някои от своите жертви, Дамър пробива дупка в черепа им и излива киселина, опитвайки се да създаде свое собствено "живо зомби". Хомосексуалист е, което обяснява защо таргетира единствено мъже и момчета на млада възраст.

Най-после е заловен през 1991 година, след като една от бъдещите му жертви успява да избяга от апартамента му, връщайки се обратно с полиция. Тъй като в щата Уисконсин няма смъртно наказание, серийният убиец получава 15 доживотни присъди и е обречен да прекара остатъка от дните си в затвора. Този период от битието му обаче не продължава дълго, тъй като на 28 ноември 1994 година Джефри Дамър е пребит до смърт с метален прът от "колегата" си зад решетките Кристофър Скарвър. Кремиран е, а прахът му е връчен на родителите му.

Дамър

От сериен убиец до звезда в Netflix

Сериалът на Райън Мърфи Dahmer - Monster: The Jeffrey Dahmer Story е най-успешният засега опит историята на Джефри Дамър да бъде разказана. Минисериалът е част от каталога на Netflix и протича в рамките на десет серии. В ролята на покойния сериен убиец влиза Ивън Питърс, който изнася същински урок по актьорско майсторство и затвърждава статута си на изгряваща звезда в Холивуд.

Разбира се, немалко хора възразиха срещу самото съществуване на сериала, който успя да достигне позицията на №1 в Netflix. Поне според мнозина, чудовища като Джефри Дамър не следва да бъдат поставяни под светлините на прожекторите, превръщайки се в поп културни звезди (помислете за Хелоуин костюмите на Дамър, които предстои да видим). Актрисата Упи Голдбърг от своя страна сподели мнение, че семействата на жертвите на Джефри Дамър надали ще се чувстват особено добре, когато отново се заговори за престъпленията му. Или ако попаднат на кадри от шоуто, включващи техните близки, макар и пресъздадени от актьори.

От друга страна, деянията на Джефри Дамър са факт и са част от американската история. Случилото се не може да бъде променено, но може да бъде разказано. Дали това е правилно или не, всеки може да прецени сам според собствения си морален компас.

Дамър

Зъл или просто... луд?

Когато Джефри Дамър застава на подсъдимата скамейка, защитата му опитва да пледира за наличие на психическо заболяване, което от своя страна би му позволило да избегне затвора. Съдът обаче приема, че Дамър е с всичкия си, поради което той е пратен зад решетките, където и намира смъртта си. Любопитното е, че самият той се приема за съвсем нормален, осъзнавайки какво е извършил. Когато е арестуван в апартамента си, Джефри Дамър дори признава, че би следвало да е мъртъв заради всичките си деяния до момента. ("For what I did I should be dead..")

Психическите заболявания на Дамър обаче са потвърдени. Той е диагностициран със състояния като междуличностно разтройство и шизотипно разтройство на личността. В състояние е да води нормален живот и да ходи на работа, но трудно подтиска животинските си инстинкти, докато в един момент почти спира да го прави. Признава, че при някои от жертвите му не е искал да се стига до смърт, определяйки убийствата като "инцидент". В същото време канибализмът го привлича, поради което консумира някои от органите на убитите от него мъже.

До последния си дъх Лайънъл Дамър, бащата на Джефри, се опитва да си обясни случилото се с неговия син. Една от теориите на Лайънъл е, че всичко се обърква когато Джефри е на само 4 години. Тогава малкото момче претърпява операция от херния, но се появява проблем с анестезията. Според Лайънъл Дамър, това нанася поражения върху мозъка на Джефри, който "никога вече не е същият" след интервенцията.

Дамър

Друга от теориите на Лайънъл обвинява директно неговата бивша съпруга и майка на Джефри - Джойс. Докато е бременна със сина си, Джойс е в силно разклатено психическо състояние, което я подтиква да приема огромно количество медикаменти. В крайна сметка Лайънъл е убеден, че това води и до последвалото изкривяване в психиката на Джефри.

А такива се забелязват още от ранна възраст. Джефри е силно затворено момче, което трудно общува и намира приятели. Тормозен е в училище и има съществени проблеми с адаптацията към обществото. За да предизвика в него интерес към науката и анатомията, баща му започва да събира трупове на прегазени на пътя животни, които впоследствие изследват заедно с Джефри. В Лайънъл се прокрадва съмнение, че това необичайно хоби също е допринесло до превръщането на момчето в жесток сериен убиец.

Впрочем, любовта на Лайънъл Дамър към сина му не изстива в нито един момент, въпреки мащабите на стореното от него. В един момент бащата на Джефри отново започва да обвинява себе си, смятайки, че самият той е имал подобни помисли в миналото, а това "изкривяване" е предал на сина си. С голямата разлика, че Джефри е извършил това, което се е въртяло в главата му. Посещава го редовно в затвора и продължава да го подкрепя според силите си, което също е любопитен казус за разглеждане от психологична гледна точка - как един родител следва да реагира спрямо собственото си дете, което е извършило 17 убийства и дори е канибализирало при част от жертвите си? Как бихте реагирали вие?

Социалният елемент

В последните си епизоди "Дамър" става и социален. От една страна той таргетира главно мъже с различен цвят на кожата, което отново подчертава тяхната уязвимост като социални групи - в техните квартали престъпността е огромна, полицията почти не се мярка по улиците, а злодеянията спрямо тях са нищо по-различно от статистика.

От друга страна, един от главните персонажи в шоуто е Гленда Кливланд - чернокожата съседка на Джефри Дамър, живееща врата до врата с него в Милуоки. Гленда отдавна знае, че в апартамента на Дамър се случват лоши неща. Често се чуват викове на хора и тряскане на предмети, а в апартамента ѝ перманентно нахлува остра неприятна миризма. Тя подава множество сигнали до полицията, но силите на реда не ѝ обръщат почти никакво внимание, като в повечето случаи дори не изпращат патрулна кола до сградата на ужасите.

Дамър

Показателен е и случаят с 14-годишния Конерак, който е една от жертвите на Дамър. Макар и дрогиран, Конерак успява да избяга от апартамента на серийния убиец, облечен единствено с бельото си. Дамър успява да го открие на улицата, а свидетел на всичко става Гленда Кливланд. Тя умолява придошлите полицаи да се погрижат за Конерак и да го спасят от лапите на Дамър, но те отказват. Ченгетата му позволяват да прибере момчето обратно в апартамента си, където и слага край на живота му. Именно това престъпно поведение на полицията се превръща в един от фокусите на сериала, като отново се повдига въпрос за ефективността на властите и дали отношението им към различните социални групи не е твърде различно.

Dahmer - Monster: The Jeffrey Dahmer Story не е лесен сериал за гледане, особено знаейки колко много хора са загубили живота си в рамките на този отрязък от 13 кошмарни години. В случая обаче той ни напомня, че хора като Джефри Дамър съществуват и вероятно се разхождат около нас. Въпрос на гледна точка е дали подобна продукция изобщо трябва да съществува или не. Шоуто в никакъв случай не величае Дамър, нито го показва като герой. А успехът му безспорно се дължи на това, че колкото и откачено да звучи, хората изпитват силен интерес към личности като Дамър, подтикнати от собственото си любопитство.

Автор

Константин е един от основателите на VIBES. Следвал е журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

Напишете коментар