Отдавна чаках този момент, в който мога да сложа ръка на сърцето си, да вдишам дълбоко въздух и с най-искрено, позитивно и най-вече - гордо чувство да заявя, че тази българска група ВАЖИ. Да, случвало ми се е и преди, като мога да дам за пример хора като Gravity Co., които обаче отдавна ни позабравиха, а и аз самият имам солидни претенции към последния албум, който иначе адски талантливата група изкара. Но това е друга тема. А и друг музикален жанр, да добавим.
Спомням си много добре онзи ден на Spirit of Burgas. Вторият и последен ден на фестивала, ако трябва да бъда конкретен. След като Роби Уилямс вече ни бе махнал главите, остана да се порадваме и на британската топ банда Kasabian. Признавам си, че до онзи ден не бях слушал Hayes & Y, поради което до някаква степен бях останал изненадан от факта, че именно те - една наглед неизвестна на масовата публика група, при това българска, може да подгрява подобни великани на съвременния алтърнатив рок. Оказа се обаче, че решението на организаторите е гениално. Да, ще повторя - гениално.
За първи път в живота си, в онази августовска вечер, слушах Hayes & Y. И се влюбих в тях. Без да преувеличавам. Не помня колко точно продължи сетът им, но си спомням, че ги изслушах на един дъх. А първото ми действие, след като приключиха, и докато вече очаквахме Kasabian, бе да извадя смартфона си и да потърся инфо за тях. Кои, по дяволите, са Hayes & Y, защо чак сега чувам за тях и защо са толкова добри? И всъщност, последните две въпросителни някак естествено се преплетоха - как може да са толкова добри, а чак сега да научавам за съществуването им?
В наше време вече е някак нож с две остриета да кажеш, че тази банда "звучи западно". В смисъл такъв, че е вече някак супер позьорско, имайки предвид колко много хора имат подобни намерения, а в същото време е отчайващо колко малко им се получава. При Hayes & Y имам чувството, че им се получава, без дори да си дават много зор. Просто става. Просто нещата "кликват". Нали знаете - има моменти, когато откриваш, че това е your thing и от тук нататък, всичко си потича по мед и масло. С Hayes & Y и алтърнатив рока се случва нещо подобно - звучат "западно", но не по позьорския, кофти начин. А натурално и естествено. Впечатляващо.
В петък бандата представи в YALTA CLUB последното си EP - "The only thing worse than an overpriced bottle of water”. За съжаление нямах възможност да присъствам на лайва, но не се съмнявам, че е бил разбиващ. Вече съм ги гледал и знам какво могат на сцена. А докато пиша този текст, EP-то звучи на рипийт в Spotify и нямам думи да опиша, колко много ми харесва. Не се чувствам тесен специалист в алтърнатив рок сферата, поради което ми е трудно да напиша ревю, изпълнено с тесни специфики и детайли от музикална гледна точка. Но не изпитвам и нужда да го правя, защото в случая ми е напълно достатъчно да се наслаждавам на музиката. EP-то е смазващо, като личен фаворит ми е по-баладичната "Make No Sound". И моля да ме извините за момент, защото ще си я пусна още веднъж на рипийт. А после и отново. И отново.
"The only thing worse than an overpriced bottle of water" можете да преслушате в Soundcloud, както и в Spotify. Повярвайте ми, заслужава си.
