От създател на независими филми до едно от най-обещаващите лица на холивудската киноиндустрия – това е Клои Жао. Тази година тя спечели две награди “Оскар” – за най-добър режисьор, като стана първата цветнокожа жена и втората жена изобщо след Катрин Бигълоу с отличие от Академията в тази категория, за което сподели: “Ако тази награда помага на повече хора като мен да изживеят мечтите си, тогава съм много благодарна за това”, както и за най-добър филм със “Земя на номади”.
Въпреки че от ранна възраст е привлечена от западната култура, както си личи и от продукциите ѝ, родината на Клои е Китай. Израснала е в семейство на изпълнителен директор на стоманодобивна компания и медицински работник. Разказва, че е била бунтар, в училище била мързелива и получавала лоши оценки. Предпочитала манга, писане на фенфикшъни и, разбира се, филми. Противно обаче на стереотипите, че азиатските родители са винаги стриктни и изискващи, може да се похвали с майка и баща, които я подкрепят и я оставят да бъде себе си. Талантливата режисьорка е доказателство за това, че позволиш ли на детето си само да избере какво да прави с живота си, то ще има възможността по-лесно да намери призванието си. Нейните интереси, някога били само хоби, прерастват в труд, на който мнозина се възхищават днес.
От Китай до Англия и САЩ
Клои се премества в Англия, за да учи в пансион, още на 15-годишна възраст, а след това завършва гимназия в Лос Анджелис. Отклонение от креативния ѝ път е специалността ѝ “Политически науки” в колеж в Масачузетс, в който, по нейни думи, средата е била насърчаваща и не е трябвало да наддава глас, за да бъде чута.
Все пак осъзнава, че истинската ѝ страст не е политиката, а да се среща с хора и да разказва историите им. Така взима правилното решение през 2010 г. да отиде в Нюйоркския университет, за да се научи да осъществява най-смелите си виждания чрез киното. Докато е студент, създава късометражния филм Daughters, който ни отвежда в провинциален Китай. Запознаваме се с Мейпъл, 14-годишно момиче, което се опитва да избяга от уреден брак. Времетраенето на Daughters е 10 минути, но те дават добра представа за начина, по който протичат снимките при Жао, и темите, които я вълнуват и ще представя оттук нататък. Филмът е силна заявка за работата ѝ, като остава вярна на стила си и в следващите продукции.
Първият филм
Дебютният ѝ филм Songs My Brothers Taught Me се развива в Пайн Ридж, Южна Дакота – земи, които и до днес са обитавани от племето Лакота. Жао прекарва много време сред тях и пише 30 чернови на сценария, защото той се променя именно от актьорите, които са непрофесионалисти, и от истинските им преживявания.
Идеята за филма се ражда, когато прочита статия във вестник за вълна от самоубийства в резервация близо до Пайн Ридж, а неин партньор става Джошуа Ричардс. Оператор-постановчикът разкрива, че Клои е крайна и докато другите обсъждали проектите си, тя ги осъществявала.
Любопитството на режисьорката към Дивия запад има своето обяснение: “Докато растях в Пекин, винаги обичах да ходя в Монголия. От големия град до равнините – това беше детството ми. Прекарвайки много време в Ню Йорк в 20-те си години, се чувствах малко изгубена. Винаги се шегувам, че когато се почувстваш изгубен, отиваш на запад, а за мен западът е на запад от Ню Йорк” – разказва тя.
Резултат от пътуването на места, в които времето сякаш е спряло, и срещата с млади хора е окончателният сценарий. Той се фокусира върху Джон и по-малката му сестра. Тийнейджърът Джон се издържа, като продава алкохол, въпреки че е незаконно. Животът му в индианската резервация е еднообразен и той няма амбициозни цели. Решава, че ще се премести в Лос Анджелис, където приятелката му ще учи. Да остави сестра си и всичко, което е познавал обаче, зад гърба си, е по-трудно, отколкото звучи.
Може да забележите красивите пейзажи, независимо от суровата реалност, както и че филмът напомня на документален. Той ѝ осигурява номинации за наградата „Индипендънт Спирит“ и номинация за най-добър кинодебют в Кан.
Нова възможност се открива пред Клои още по време на снимките на първия ѝ филм. Тя се запознава с каубоя Брейди, който е претърпял тежка травма на главата след инцидент. В The Rider той и семейството му изиграват фикционализирана версия на себе си. Главният персонаж, в чиято роля влиза Брейди, трябва да открие отговорите относно идентичността си, след като губи мечтата си.
Големият пробив със "Земя на номади"
Но истинският успех идва със “Земя на номади”, екранизиран по книгата на Джесика Брудър. Тук Клои Жао съчетава отново всички тези похвати, които правят филмите ѝ толкова въздействащи – естествената светлина и необятното небе, разкриващи се пред нас; по-голямата свобода, дадена на актьорите чрез движението на камерата, и самите непрофесионални актьори, които добавят така необходимата автентичност.
Изключение са Дейвид Стратърн и Франсис Макдорманд, която получи “Оскар” за превъплъщението си във Фърн. Главната героиня на филма е вдовица в 60-те си години, като проследяваме странстването ѝ като номад. След Голямата рецесия не ѝ остава нищо, но вместо да се превърне в политическа или социална критика, както “Паразит” например, продукцията поглежда в човешката душа и се съсредоточава върху универсалното в живота – радостта, но и съпътстващата ни мъка.
Не само Фърн обикаля Америка и общува с други номади, а и екипът, работещ по филма. При общуването си с хора от различни общности Жао говори с тях за неща, които ги свързват, а не разделят, и ги предразполага да споделят болезнени подробности. Думите на Боб Уелс, който споделя на Клои за загубата на сина си, да речем, остават запомнени чрез филма.
Освен връзката с останалите, се разглежда с философски поглед над нещата и самотата, която в случая е постигане на вътрешен мир. Клои, режисьор, но и сценарист, продуцент и монтажист на “Земя на номади”, е привлечена към аутсайдери, защото се чувства като такъв, твърди тя.
Цензурата на родния ѝ Китай
Дали наистина е аутсайдер, няма как да кажем със сигурност, но е факт контрастът в реакциите: докато Америка я възхвалява, в родината ѝ сега цари тишина. Нито “Оскарите”, “ Златен глобус” и още много други отличия, нито цитат от китайска поема, който тя спомена при речта си (“Хората са добри по рождение”), трогнаха китайската цензура. Най-големите китайски медии не отбелязаха победата ѝ, а името ѝ беше неоткриваемо в социалната мрежа Weibo. В информационното затъмнение се включиха и WeChat и Douban.
Критики предизвика нейно интервю със списание Filmmaker от 2013 година, в което описва Китай като “място, на което има лъжи навсякъде” и съветва другите да се въоръжат с информация. Това, че в скорошно интервю бяха сгрешени думите ѝ, които всъщност са били: “Америка не е моята страна”, но бяха предадени като: “Америка сега е моята страна”, само наля масло в огъня, превръщайки Клои в представител на американската мечта, но не и в китайска национална гордост.
Сътрудничеството с гиганта Marvel
Тези обстоятелства не повлияват върху високото мнение за досегашния ѝ професионализъм и Marvel Studios ѝ поверяват един от най-амбициозните си проекти. “Вечните” разказва за безсмъртни герои, които трябва да се обединят срещу девиантите. Доколкото Клои е позната с реалистичния си подход, режисирането му беше риск. От друга страна, идеята е близка до китайските уся филми, с които е израснала. За момента ревютата на критиците варират, но тепърва предстои оценката от зрителите.
Известни са ни и два от предстоящите ѝ проекти, като единият е сай-фай уестърн версия на “Дракула”, а другият е биографичен филм за първия чернокож заместник-маршал на САЩ. Възможно е Клои Жао някога да се завърне към създаването на филми с по-малък бюджет, които може да нямат обрати, но съхраняват наследството от предците и чувството за принадлежност. Каквото и да направи, очаквания към нея ще има, защото вече не става въпрос за това дали е американка, или китайка. Тя е носител на надеждата, особено при нарастване на престъпленията от омраза, че две напълно различни култури могат да си взаимодействат плодотворно. Нещо повече – сътресенията по света, най-важното от които пандемията, не могат да убият доброто кино – новите лица с нестандартни идеи, без значение от расата и пола, ще продължат да го съживяват от останките му.
