24 май. Темата на деня е книжнина, разбира се. А наш събеседник е една дама, за която литературата е и призвание, и образование, и професия. Стефани Калчева е завършила специалност Българска филология в Софийски университет, а понастоящем се подвизава като автор както на VIBES (тук можете да прочетете нейните статии), така и на сайта "Аз чета".
Със Стефани можем да си говорим с часове за книги. Този път обаче решаваме да го направим пред диктофон. Едностранно. За да споделим с вас какво и защо чете един филолог на 25 години.
Коя е последната книга, която ти направи положително впечатление?
Много са! Напоследък, може би последната една година, не ми се е случвало да зачета книга и да не ми хареса или пък да я дочета, но да ми бъде безразлична. И все пак искам да спомена „Другата ръка“ на Крис Клийв (изд. ICU). Тя някак още ме „държи“, въпреки че минаха месеци.
Ако трябва да я препоръчаш с няколко изречения, какви биха били те?
Това е роман, който не ти спестява нищо – показва ти несправедливостите на света, оголени и озъбени през очите на бедно нигерийско момиче и лондончанка от средната класа. Удивително е колко много сме запознати с бежанците, войните и т.н. от различни източници, но в същото време колко малко знаем за премеждията на отделния индивид, на човека извън статистиката и репортажа. За мен това е книга, която дава уроци по емпатия и е задължителна за кризисните времена, в които живеем.
Сподели ни цитат от нея, с който ще спечелиш вниманието ни.
„Какво е приключението? Зависи откъде идваш. Момиченцата във вашата страна се свират между пералнята и хладилника и си представят, че са в джунглата, край тях гъмжи от зелени змии и маймуни. Двете със сестра ми си намирахме скришно местенце в джунглата, край нас гъмжеше от зелени змии и маймуни, а ние си представяхме, че имаме пералня и хладилник. Вие живеете в свят на машини, а мечтаете а същества с туптящи сърца. Ние мечтаем за машини, защото видяхме докъде ни докараха туптящите сърца.“
Кой е любимият ти автор? Защо?
Толкова труден въпрос! Но има едно име, което изскача винаги първо, и това е Ремарк. Нарочно съм си оставила все още три негови книги непрочетени, защото не искам да живея с мисълта, че съм прочела всичко негово, би било ужасно! В неговите романи има абсолютно всичко и макар задължително да присъства темата за войната, любовта, надеждата и смъртта, той пише за тях и отвъд тях, сякаш побира в една шепа най-важният човешки опит и достъпно ни го предлага лъжичка по лъжичка.
Искам все пак да спомена и няколко български имена – Павел Вежинов, Светослав Минков, Яна Язова, Виктор Пасков и Димитър Тонев, защото са прекрасни и заслужават читателското внимание.
Коя е книгата, която можеш да препрочиташ многократно?
Банално, но е „Хари Потър“. Иначе отдавна не препрочитам книги, макар да ми се иска, просто защото има толкова още безкрайно много заглавия, за които не остава време. Но със сигурност „Майстора и Маргарита“ ще препрочета един ден, защото за мен тя е книгата на книгите...
А коя е последната книга, която не успя да дочетеш докрай?
„Стая“ на Ема Донахю, но не защото е слаба литература, тъкмо напротив. Тематиката обаче ми дойде твърде тежка и на средата на книгата се отказах, защото се чувствах много зле. Мисля все пак да изгледам филма скоро, неслучайно събра толкова награди.
Намираш време за четене или сред четенето намираш време за всичко останало?
И двете, според зависи от натовареността. Винаги има време за четене, просто едното е за сметка на другото. В момента например чета „Щиглецът“ на Дона Тарт, която по размери не отстъпва на руската класика със своите почти хиляда страници. Мислех, че няма да имам време и ще я чета бавно, но всъщност погълнах половината за отрицателно време, защото е толкова увлекателна и добре написана, че вместо безцелно да губя време в социалните мрежи или да гледам филм, съм ѝ се посветила напълно. Дори когато не я чета, се улавям, че мисля за нея. Та време винаги може да се намери, ако човек иска, другото са оправдания.
Коя е книгата, която обожаваше в детството си?
“Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада”, защото много ме разсмиваше. Помня, че я четох на село и се правех на болна за пред другите деца, за да мога да скришно да я препрочитам в леглото, вместо да си играем. Е, разбира се и Пипи, защото исках да имам нейните приключения.
Има ли книга, която, според теб, всеки трябва да прочете?
Не. Не мисля, че има такава книга. Но мисля, че всеки трябва да открие своята книга, която като любов от пръв поглед да го цапне по главата и да му се завие свят.
Защо четеш?
Много често хората казват, че четат, за да избягат от реалността. Аз чета, защото книгите дават нови хоризонти и инструменти за разбиране на себе си, на другите и на света. Убедена съм, че развиват емоционалната интелигентност. Чета, защото не мога да не го правя, така както някой друг не може да не свири на цигулка или да рисува.
