Двойка в любовта към книгите, двойка и в онази любов, другата. Двойка в живота. Райс и Алекс са млади, вдъхновени, любопитни и истинско семейство. Двамата са щастливи родители на момченце и въпреки грижите, с които е свързано отглеждането на малко дете, успяват да намерят време да поставят основите на една прекрасна идея, а именно видео блог, посветен на литературата. "Четат ли двама" е тяхното онлайн пространство, в което разказват за любимите си книги, отправят си книжни предизвикателства и какво ли още не - всичко, гарнирано с много хумор и забавление.

Коя е последната книга, която ви направи положително впечатление?

Алекс: "Щъркелите и планината"на Мирослав Пенков. Не очаквах нищо от книгата, дори не бях чел ревюта за нея. Райс беше така добра да ме изненада с нея и прочетох книгата за няма и два дни.

Райс: "Двор от мълга и ярост" на Сара Дж. Маас. Аз съм човек, който чете предимно тийн, young adult и любовни книги. В новата книга на Сара е комбинирано всичко това и още много. Много харесвам стила на авторката и световете, които изгражда. Не мисля, че има негативно настроени читатели след като завършат книгите ѝ.

Ако трябва да ги препоръчате с няколко изречения, какви биха били те?

Алекс: Книгата е магична, увлекателна и дълбока. В нея има всичко - любовна история, родова памет, магия и мистика. Трябва да призная, че е по-различна от предпочитаните от мен жанрове, но определено си заслужава да ѝ се обърне подобаващо внимание. Смятам че в нея се съдържа основното качество на хубавия роман - да те грабне и да не те остави до края.

Райс: Бих я препоръчала на тези, които харесва young adult жанра, който леко преминава в т. нар. new adult, защото в този стил са комбинирани много емоции, действие и неспирен поток от въпроси, обрати и изненади. Препоръчвам "Двор от мъгла и ярост", защото е нещо различно, увлекателно и пълно със страст (усмихва се).

Споделете ни цитат от тях, с който ще спечелите вниманието ни.

Алекс: "Веднъж годишно, вече хиляда и триста години, нестинарите играят. Пукне ли се пролетта, дойде ли празникът на свети Константин и на света Елена, нестинарите наклаждат буйни огньове. Три коли с дърва изгарят, сетне грабват невидимата и блага ръка на светеца и скачат босоноги в жаравата. Тъпанът думка лудешки, гайдите пискат. Болести и кахъри, веселие и радост - огънят всичките ги поглъща. Тук, в Странджа планина, където играят нестинарите, огънят нищо не подминава."

 

Райс: "- Ще ти служим и ще те браним докрай.
 - Благодаря ви. Но предпочитам да сте ми приятели преди служенето и браненето.
 - Приятели сме ти – смигна ми Мор. – Но все пак ще ти служим и ще те браним.
Лицето ми пламна и им се усмихнах. Моето... семейство."

Кой е любимият ви автор? Защо?

Алекс: С две ръце - Сър Тери Пратчет. Ненадминатият му подход към комичното във всяка една житейска ситуация за мен е съизмерим единствено със способността на Стивън Кинг да открива плашещото в ежедневието. Книгите на Тери Пратчет са единствените, които са ме карали да се хиля с глас без значение къде се намирам, и същевременно притежават свойството да ми оправят настроението мигновенно.

Райс: Това ми е невъзможният въпрос, ха-ха. За да ми хареса някоя книга, значи авторът наистина се е постарал, затова не мога да се огранича само в един. Но, ако трябва да говорим с имена.. Дж. Р. Уорд, Касандра Клеър, Сара Дж. Маас, но също обожавам Лоръл К. Хамилтън, Дж. К. Роулинг, Дерек Ланди, Ришел Мийд.. Ох, много са.

 

Коя е книгата, която можете да препрочитате многократно?

Алекс: "Вещици в чужбина" на Тери Пратчет. Това е първата негова книга, която си купих и до ден-днешен си остана любимата ми. Изгубих броя на това колко пъти съм я чел, но цифрата определено е голяма. Особено ми харесва да заровя нос в историята преди или по време на пътуване, още повече при излизане извън България. Винаги се смея страшно много на лафовете на Леля Ог, без значение, че вече ги зная наизуст.

Райс: Много често препрочитам книгите на Сюзън Елизабет Филипс, но най-много пъти съм си препрочитала "С единия крак в гроба" на Джанин Фрост. Мисля, че до момента поне 10-ина пъти съм си припомняла събитията в нея.

А коя е последната книга, която не успяхте да дочетете докрай?

Алекс: "Книга на тайните" на Ерика Суайлър. В защита на книгата трябва да отбележа, че стана жертва на навика ми да чета няколко книги едновременно. Историята е изключително увлекателна, но започне ли я човек, е добре да ѝ посвети цялото си внимание, за да я оцени напълно. Имайки в предвид, че към момента освен нея четях фентъзи роман и класика, не е чудно, че не успях да я завърша. Въпреки това, смятам да поправя пропуска си съвсем скоро.

Райс: "Тези плитки гробове" на Дженифър Донъли. Искам да кажа, че книгата изглежда много интересна, просто ми се припокри с една поредица, която започнах и просто я забравих.. Съвсем скоро ще поправя тази грешка (усмихва се).

Намирате време за четене или сред четенето намирате време за всичко останало?

Алекс: Определено намирам време за четене. Както Райс може да потвърди, не е лесно да се отглежда малко дете и човек да запази същите темпове на четене, както преди появата му в живота ти. С добре организация на времето, обаче, всичко е възможно.

Райс: Тук ще се съглася с Алекс – след раждането на малкия определено намирам време за четене. Разбира се, това не ме спира да не спя по цели нощи, щом някой сюжет ме хване за врата (смее се).

Коя е книгата, която обожавахте в детството си?

Алекс: "Винету" на Карл Май. Страшно си падах - и все още си падам - по романите за Дивия запад. Толкова пъти съм я чел, че изданието, което беше на баща ми, се разпадна. За щастие, успях наскоро да си намеря ново с твърди корици.

Райс: Тук имам едно признание, което не мисля че съм правила някъде – аз не четях като дете. Обожавах да гледам анимационни филмчета и родителите ми бяха така прекрасни да ми угаждат в това отношение. Преоткрих четенето на около 15-16 години и не се срамувам, а напротив – смятам, че просто тогава му е дошло времето (усмихва се).

Има ли книга, която, според вас, всеки трябва да прочете?

Алекс: Не мисля, че има такава книга. Какво да се чете и как да се чете е въпрос на личен избор. Това, което според мен е задължително и животопроменящо, за друг може да е просто плоска история без особено значение. Според мен е важно да се четат колкото се може повече разнообразни заглавия. Редно е човек от време на време да излиза извън познатото и да даде шанс на нещо ново или нещо, което по принцип не би прочел.

Райс: Автоматично в главата ми изникна заглавието "Хари Потър", но след това се замислих колко мразех (и до ден-днешен, де) някой да ми каже, че нещо "задължително" трябва да го прочета. Това автоматично ме отказваше и ме настройваше в обратната насока. Затова ще кажа, че и тук съм съгласна с Алекс – всеки само трябва да прецени кой жанр или автор са му на сърце.

Защо четете?

Алекс: За да летя, за да плавам, за да правя магии, за да посещавам нови светове и да срещам нови приятели. Чета, защото не мога да си представя живота си без книги.

Райс: Защото съм човек, който в един етап от живота си избра да изживее хиляда живота (заедно с всеки литературен герой, за когото чета), отколкото да имам само един, при това – скучен.

Автор

Станислава е един от основателите на VIBES. Филолог по образование и автор по призвание. Пада си по книги, бяло вино и котки, може и да не са в този ред. Разполага със заразително чувство за хумор, но не ви пожелаваме да попадате под неговия прицел.

Напишете коментар