Николай Пеев е юрист, който се бори с несправедливостта през деня, а нощем се превръща в писател, за да бори скуката. Убеден е, че забавлението никога не свършва, когато правиш това, което обичаш.
Работи в сферата на принудителното изпълнение и недвижимите имоти. Но винаги е искал да споделя историите, които изникват в съзнанието му. Приема писането сериозно и изпипва всеки детайл по професионален начин. Иска да вярва, че българската литература може да стои редом до световни автори и да бъде ценена и уважавана.
"За последното може да допринесе всеки от нас – авторът, като пише добре, а читателите, като подкрепят повече българската литература. Ценя безкрайно обратната връзка от читателите и се стремя да подобрявам историите, стила и качеството, за да могат да се насладят на внушителен сюжет, пълнокръвни персонажи и завладяваща димика."
Дебютната му книга „Денят на инвикта“ получи номинация в националния конкурс „Любима книга на 2016 г.“ в категория Фантастика. Поради добрия успех има възможността да я преведе и регистрира, превръщайки я в първата българска фантастика, излязла на световен пазар. В момента творбата фигурира в най-голямата библиотека в света – Библиотеката на конгреса на САЩ.
Николай работи паралелно по още няколко литературни проекта и се опитва да прокара нов стил в модерната българска литература, който нарича „Неоминимализъм“. Ще можем да се срещнем лично с него по време на първия LitCon, който ще се проведе тази година у нас.
Коя е последната книга, която ти направи положително впечатление?
„Вечната война“ на Джо Холдеман, носител на най-престижните награди във фантастичния жанр – Хюго, Небюла и Локус.
Ако трябва да я препоръчаш с няколко изречения, какви биха били те?
Брилянтно разказана и преживяна история, която буди съчувствие. Многопластова и философска, същевременно увлекателна, написана в лек и приятен стил.
Сподели ни цитат от нея, с който ще спечелиш вниманието ни.
„I never found anyone else and I don’t want anyone else. I don’t care whether you’re ninety years old or thirty. If I can’t be your lover, I’ll be your nurse.“
Кой е любимият ти автор? Защо?
Имам любими и в художествената, и в юридическата литература. Бих препоръчал без да се замислям Дан Симънс - човек с безгранично въображение, Джо Холдеман – великолепен като стил, а от съвременните български писатели харесвам Явор Цанев.
Коя е книгата, която можеш да препрочиташ многократно?
Вероятно някой сборник със съдебна практика или закони (смее се).
А коя е последната книга, която не успя да дочетеш докрай?
Voodoo Tales: The Ghost Stories of Henry S. Whitehead – интригуващо съдържание, но стилът е доста претенциозен и се чете по-бавно.
Намираш време за четене или сред четенето намираш време за всичко останало?
С професия, в която четенето е съществен елемент и писането, което изисква четене на доста художествена литература, мисля, че по-скоро сред четенето намирам време за всичко останало.
Коя е книгата, която обожаваше в детството си?
Старогръцки митове и легенди – вечни сюжети, които са вдъхновявали и продължават да вдъхновяват хората от древността до наши дни, а със сигурност и в бъдещето.
Има ли книга, която, според теб, всеки трябва да прочете?
Всяка книга обогатява. Тук призивът ми е по-скоро, ако човек се интересува от определен жанр... нека чете. Нека чете много от литературата, която желае. Това дава сили и всяка затворена корица носи удовлетворение и увереност.
Защо четеш?
Четенето е особена форма на самоусъвършенстване. Човек е хубаво да балансира тренировката на ума, духа и тялото си. Четенето дава бистър, гъвкав и услужлив ум, който на свой ред обогатява, или ще има способността да те обогати в последствие, повече от всичко останало.
