Днес поставяме началото на нова, посветена на литературата, рубрика във VIBES.BG. В „Читателският дневник на...” ще ви представяме различни хора с различни професии, но обединени от страстта си към четенето.
Първият ни гост е професионалист в сферата на книгите. Христо Блажев е част от редакторския екип на издателство Ciela, основоположник на Deja Book и създател на една от най-полезните групи във фейсбук, а именно „Какво четеш...”. Неслучайно го поканихме за наш дебютен събеседник, с когото заедно да изиграем скуката.
Наш ред е да го попитаме какво чете.
Коя е последната книга, която ти направи положително впечатление?
„Кротките” на Ангел Игов.
Ако трябва да я препоръчаш с няколко изречения, какви биха били те?
Книга за Народния съд, но с обикновени хора, попаднали в бурята на историята. В центъра е младеж, поет, който по повелята на времето си иска смъртни присъди за хора, чийто живот се е стекъл по различен начин. Ангел Игов бърка в една отворена рана, за да улесни заздравяването ѝ.
Сподели ни цитат от нея, с който ще спечелиш вниманието ни.
„Помнехме как се настани в квартала, как дойде от онова близко градче, толкова незначително, че не си струва да му споменаваме името, видяхме с очите си как от ошмулен гимназист стана непризнат поет, а после щедрата есен на четиресет и четвърта изведнъж ти връчи в ръцете властта да решаваш човешки съдби.”
Кой е любимият ти автор? Защо?
Любимецът ми е Дан Симънс, защото умее да пише в различни жанрове и пак да са шедьоври. Но все пак най на сърце ми е фантастиката, а там „Хиперион“/“Ендимион“ и „Илион“/“Олимп“ са незаобиколими върхове.
Коя е книгата, която можеш да препрочиташ многократно?
Ако щете вярвайте, но това е „Войната на таралежите“ на братя Мормареви, от дете никога не е спирала да ме очарова и всяка година я препрочитам. Просто в нея има едно неустоимо очарование и детска практичност, която винаги ме пленява, а и самата соц реалност в книгата е така очарователна, дори и да знам, че нещата не са баш така.
А коя е последната книга, която не успя да дочетеш докрай?
В сборника на Петър Чухов „Камуфлаж“ има поместена една повест, която започвах два пъти и скоро приключвах с нея. Просто е много различна от предходните разкази, които много ми харесаха, и някак не мога да се насиля да я дочета.
Намираш време за четене или сред четенето намираш време за всичко останало?
При мен определено другите неща се наместват около четенето и работата ми по правенето на книги. И така ми харесва. Вярвам, че като намериш своето нещо, трябва да му отдаваш времето си, за да си щастлив.
Коя е книгата, която обожаваше в детството си?
Вече споменах „Войната на таралежите“, но там са и „Пипи Дългото чорапче“, „Приказки по телефона“ на Джани Родари и още твърде много. Всички, които описват вълшебството на детството, в което всичко може да е случи. Бих искал тогава да съм можел да прочета „Момчешки живот“ на Робърт Маккамън, но не би.
Има ли книга, която, според теб, всеки трябва да прочете?
Има немалко книги, които препоръчвам като задължителни, но да речем, „Богат, беден“ на Ъруин Шоу ми се струва общосмилаема и задължителна за нашенците, които сляпо вярват, че парите правят щастието.
Защо четеш?
Защото един живот за живеене не е достатъчен.
Коментари