Ако се интересувате от литература и обичате да четете качествени ревюта на хубави книги, то почти сигурно Книжен Петър е едно от онлайн местенцата, които поне веднъж сте посещавали.
В такъв случай вероятно и знаете, че човекът, който стои зад "Книжен Петър", също се казва Петър, а именно - Петър Панчев.
И тъй като уважаваме адски много знанията и вкуса на Петър, що се отнася до литературата и книгите, с най-голямо удоволствие го поканихме в нашата редовна рубрика "Читателският дневник на..."
За книги говори: Петър Панчев.
Коя е последната книга, която ти направи положително впечатление?
Напоследък попадам на все хубави книги, но от последните прочетени бих отличил „Няма закога" на Андрей Велков.
Ако трябва да я препоръчаш с няколко изречения, какви биха били те?
Това е книга за нерадостното битие на възрастните хора, които буквално са отстранени от сцената на живота, главно заради напредналата им възраст, екстремно ниските пенсии и пренебрежението от страна на младото поколение. Но Андрей не обича чистата драма и разиграва един колоритен сценарий, за да измъкне група пенсионери от забвението. Една печалба от тотото слага точка на примирението и ги поставя в завидната позиция сами да определят бъдещето си. Тук Андрей Велков се забавлява, като същевременно включва алармата за един дългогодишен проблем. Страхотен сюжет, луди приключения, колоритни персонажи, здравословен смях и добре прекарано време за читателя.
Сподели ни цитат от нея, с който ще спечелиш вниманието ни.
„Остави чинията и кафето на малката масичка до канапето и реши да рискува с телевизора. От екрана хърбава девойка с налудничав поглед и странна прическа нареждаше с истеричен глас:
– Значи да обобщим за драгите зрители – за щастие на всички вече излизаме от ретроградния Меркурий и навлизаме в периода на Разгонената видра. Това е по прабългарския зодиак, а ние, като потомци, трябва да го имаме предвид. Така, да повторим още веднъж – тайната на здравето, успеха и ведрия дух е в правилното хранене и позитивното мислене. Ако мислим хубави неща, ние привличаме хубави неща за себе си, ставаме здрави и засмени. Това е в основата на...
Среден пръст на бутона за изключване. Цък.
– Тайната е на баба ти в г..., моето дете. – Стефан се пресегна към радиото. Пусна го и зазвуча Франк Синатра. Тая станция бяха стабиляги, чаткаха ги нещата.
Кой е любимият ти автор? Защо?
Напоследък любимите ми автори стават все повече и повече. Не се наемам да избирам, защото утре може да съм на друго мнение. Но засега изпъкват Дан Симънс, Ървин Д. Ялом, Бранимир Събев, Явор Цанев, Херман Кох. Симънс е Вселена на лист хартия, буквално. Ялом разстила човешките отношения пред читателя с необикновена прозорливост. Бранимир и Явор са чудесни автори на разкази с усет към хоръра и мистериите. Всъщност обожавам разказите. В последните две години съм прочел 35 сборника. Кох е изненадващ и необикновено правдив в извайването на човешките характери. Всъщност винаги търся необикновеното в книгите, независимо под каква форма.
Коя е книгата, която можеш да препрочиташ многократно?
Това са двете книги за Мина на Весела Фламбурари. Знам, ориентирани са главно към детско-юношеската аудитория, но всичко в тях е толкова вълшебно и красиво. Смятам, че никой не е написал нещо по-хубаво в детското фентъзи.
А коя е последната книга, която не успя да дочетеш докрай?
Достатъчно прецизно си подбирам книгите, за да се случи да не довърша някоя. А и не се отказвам лесно. Случвало се е само в училище с така наречените „задължителни" книги.
Намираш време за четене или сред четенето намираш време за всичко останало?
В денонощие от 24 часа, 3-4 са ми за четене. Време има и за работа, и за четене, и за сън, и за приятели. В момента съм в процес на търсене на работа в книжарница, но и сега съм си подредил добре ежедневието. Важното е да не е скучно.
Коя е книгата, която обожаваше в детството си?
„Фридолин" на Франц Каспар. Фридорин е забавно дакелче с приключенски дух и завидна воля за справяне с проблемите. Книгите с животни ми бяха слабост, защото в тях се случваха най-забавните неща.
Има ли книга, която, според теб, всеки трябва да прочете?
Може би „Сенките на забравените прадеди" на Карл Сейгън и Ан Друян, заради подхода им към представяне и систематизиране на важната информация. Сейгън е поетът в науката. Тази книга не е художествена литература, но ползва художествени похвати. Просто е вълшебна.
Защо четеш?
Най-близките ми роднини са нечетящи и това е причината нерядко да си задавам този въпрос. Още от съвсем малък налазих библиотеките и май тогава за пръв път се почувствах щастлив. Идеята за чудна история, затворена между две корици, ми се струва много привлекателна. Мен никой не ме е карал, сам си реших.
1 коментар
Добре ве, как можеш да се "изръсиш" така с тия любими писатели, не ме разсмивай ве човек... да наредиш такива има и покрай тях Бранимир Събев... що му правиш мечешка услуга? Не може да пише. Смешен е. Зле е. Не разбирам защо всички препоръчвате някакви хора, само за да им направите услуга. Има толкова талантливи момчета и момичета, които ви заслужават похвали, като изтъкне един читател с положение някой такъв направо ти иде да се откажеш от четенето. Половината блогери му наливате самочувствие на тоя бездарник. Ако не го бяхте правили, щеше да се е отказал или намалил опитите си още отдавна. Щяхте да му направите услуга, щото щеше да се захване с нещо друго - може би щеше да го бива в него. И читателите щяха да спечелят - още има хора да не са го чели и може да се излъжат да си загубят времето или парите (ако го купят). Той няма нито идеи (взети са от филми, други автори и т.н.), няма сюжет (предвидим, без никакви изненади), няма стил ("пришибва" грозни думи, които не се на място), няма нищо освен самочувствие. Лудост е да му правите такива услуги. Предполага, че всички български имена в това интервю по същия начин им се правят четки. Тъжно е.