Освен че е част от голямото семейство на книжарници "Сиела", Марио Йорданов има и собствен блог за книги, с чието съдържание успя да привлече вниманието ни.
След като разбира, че правото не е "неговото нещо", Марио поема нов път в живота си и записва да учи книгоиздаване в Софийския университет. Сякаш за да бъде още по-близо до любимото си хоби, а именно - литературата.
Противно на някои глупави стереотипи, които властват в нашето общество, Марио Йорданов е един млад и четящ човек, който има какво да ни разкаже.
Коя е последната книга, която ти направи положително впечатление?
Сега съм в хубав период, в който попадам на все добри заглавия. Последното от тях е “Отвъд разлома” на Питър Уотс, сборник с научна фантастика.
Ако трябва да я препоръчаш с няколко изречения, какви биха били те?
Питър Уотс използва науката, за да съгради страшно убедителни мрачни картини за бъдещето. Космически кораби, носещи се милиони години из Космоса, мутирали хора на дъното на океана, трудни за възприемане форми на живот... дори наглед абсурдни неща изглеждат плашещо възможни, когато минат през ръцете му. Разказите изследват много интересни идеи, ровят дълбоко в човека в търсене на нещо повече от биомаса и търсят границата, до която може да стигне нашия вид. Въобще много добра научна научна фантастика.
Сподели ни цитат от нея, с който ще спечелиш вниманието ни.
“Това е историята на нашия вид. Всеки път си мислим, че сме разбрали всичко, разкрили сме всички тайни, и точно тогава някой открива някаква дреболия в данните, която не съвпада с обяснението на модела. И всеки път, когато се опитаме да я заметем под килима, дупката в модела става все по-голяма, и преди да се усетим, целия модел на света се разпада... Всички неща, които си мислим, че знаем – те се променят, Дикс. И ние трябва да се променяме заедно с тях.”
Кой е любимият ти автор? Защо?
Чък Паланюк. Открих го случайно преди няколко години, когато наслуки си купих “Haunted” (издадена у нас миналата година като “Призрачно”) и оттогава съм фанатичен фен. Обичам да чета книгите му бавно, по няколко страници на ден. Неговите герои не пасват никъде, но в края винаги идва един момент на катарзис. Като отрязване на болен крак. Брутално, но ефективно. Дава ми смелост и надежда, колкото и странно да звучи. Но в крайна сметка, Паланюк е доста позитивен в посланията си, макар и понякога са е доста трудноразличимо, сред всичкия плач и кръв. Дори често се шегувам, че посланията са му като на Букай или Коелю, но поднесени по доста брутален начин.
Коя е книгата, която можеш да препрочиташ многократно?
Всъщност това не е книга на Чък Паланюк. Бих могъл да препрочитам до безкрай “Властелинът на пръстените” на Толкин. Бих го занесъл на самотен остров, на космическо пътешествие, в затвора и навсякъде другаде, където може да ме отвее животът. Контрастът с останалите неща, които чета е доста голям. “Властелинът на пръстените” и останалите книги на Толкин за мен са едно по-добро място от реалния свят, затова и те са моето убежище, място на което се чувствам добре и у дома си.
А коя е последната книга, която не успя да дочетеш докрай?
Често оставям книги, било то защото не ми харесват или защото смятам да ги чета в някой бъдещ момент. Дори сега не мога със сигурност да се сетя коя не съм дочел последно. Може би “Печатарят” на Силвия Томова. Не е моето четиво.
Намираш време за четене или сред четенето намираш време за всичко останало?
Четенето и всичко останало са в една постоянна война. Напоследък обаче май “всичко останало” има малък превес и четенето ми дегредира до четене, докато се возя в метрото, четене, докато ходя по тротоара или се качвам и слизам по стълби. Не знам как не съм си счупил главата до сега.
Коя е книгата, която обожаваше в детството си?
“Братята с лъвските сърца” и въобще всичко на Астрид Линдгрен. Първият автор на когото мога да кажа, че съм бил фен. Някак много добре пасваше на приключенското ми настроение като дете.
Има ли книга, която, според теб, всеки трябва да прочете?
Труден въпрос, но може би, освен учебниците от първи до осми клас (!), книгата, която бих могъл да препоръчам на всеки е “Сътворението” на Гор Видал. Много универсална книга, става и за кифли, и за професори. Разхожда ни из Античността и ни среща с ценности, които са живи и до днес.
Защо четеш?
Ако трябва да бъда честен – доста съм отегчен и четенето е най-доброто лекарство срещу това. Пък и не върви цивилизован човек да е постоянно отдаден на пороците си, някак не е приемливо.
