Андрей Велков е един от актуалните автори от ново поколение на българския литературен фронт. За последно той ни поднесе хумористичния, но и леко натъжаващ на моменти роман "Няма закога", за който ви бяхме предложили и ревю скоро след излизането му на пазара.
Най-сериозна популярност обаче Андрей натрупа със своя дебютен роман "Български психар", последван и от продължението "Хрониките на звеното". Иначе той е завършил политология в Софийски университет и магистратура по маркетинг в УНСС, а ние, като цяло, много го харесваме. Припомнете си на този линк и интервюто, което бяхме взели от Андрей, малко преди официалното представяне на неговата трета книга "Няма закога".
Междувременно поканихме Андрей Велков да вземе участие в нашата литературна рубрика "Читателският дневник на...", като го поразпитахме набързо за някои неща, свързани с четенето.
Коя е последната книга, която ти направи положително впечатление?
“Книга за Балтиморови“ от Жоел Дикер.
Ако трябва да я препоръчаш с няколко изречения, какви биха били те?
От автора на „Истината за случая „Хари Куебърт“. Същият умел стил. Прилича на Пат Конрой на моменти. Поръсено с щипка Ерих Кестнер и Бегбеде.
Сподели ни цитат от нея, с който ще спечелиш вниманието ни.
“Да пишете книга, е като да откриете летен лагер. Обичайният ви самотен и спокоен живот внезапно се изпълва с тълпа персонажи, които идват един ден с гръм и трясък и обръщат битието ви с главата надолу. Пристигат сутринта с голям автобус, от който слизат шумни, възбудени от отредената им роля. А вие трябва да се съобразявате с тях, да се грижите за тях, да ги настаните, да ги храните. Отговаряте за всичко. Защото вие сте писателят.”
Кой е любимият ти автор? Защо?
Нямам само един. Селинджър, защото е познал хората, а после си е тръгнал. Братя Стругацки, защото са си представили неща, които аз още не мога. Стивън Кинг, защото пише великолепно.
Коя е книгата, която можеш да препрочиташ многократно?
Разказите на Селинджър. "Семейство Глас". Далечен братовчед съм на това семейство.
А коя е последната книга, която не успя да дочетеш докрай?
Някакво американско трилърче пробвах. Авторът може да идва на уроци при мен – нито умееше да пише, нито да върже сюжет, мога да го науча и на двете.
Намираш време за четене или сред четенето намираш време за всичко останало?
Уви, опитвам се да намирам, но понякога е доста трудно. Една от целите ми в живота е да мога да имам време да чета, когато си поискам. И ще я постигна в един хубав момент. Това за мен е важен компонент от щастието.
Коя е книгата, която обожаваше в детството си?
Много са. "Емил от Льнеберя", "Роня дъщерята на разбойника", "Съкровището в сребърното езеро", "Тайната на черната джунгла", "Карлсон", "Мечо пух", "Момиченцето от Земята"...
Има ли книга, която, според теб, всеки трябва да прочете?
Никой никога не трябва да прави каквото и да е. Четенето е лично нещо, въпрос на вътрешна потребност. Когато читателят е готов, правилната книга винаги го намира.
Защо четеш?
Защото четенето е част от мен. Безценно е да виждаш света през различни очи, да преживееш толкова други живота, да надникнеш в толкова чужди мисли и идеи.
