Андрей Велков е един от актуалните автори от ново поколение на българския литературен фронт. За последно той ни поднесе хумористичния, но и леко натъжаващ на моменти роман "Няма закога", за който ви бяхме предложили и ревю скоро след излизането му на пазара. 

Най-сериозна популярност обаче Андрей натрупа със своя дебютен роман "Български психар", последван и от продължението "Хрониките на звеното". Иначе той е завършил политология в Софийски университет и магистратура по маркетинг в УНСС, а ние, като цяло, много го харесваме. Припомнете си на този линк и интервюто, което бяхме взели от Андрей, малко преди официалното представяне на неговата трета книга "Няма закога".

Междувременно поканихме Андрей Велков да вземе участие в нашата литературна рубрика "Читателският дневник на...", като го поразпитахме набързо за някои неща, свързани с четенето.

Коя е последната книга, която ти направи положително впечатление?

“Книга за Балтиморови“ от Жоел Дикер.

Ако трябва да я препоръчаш с няколко изречения, какви биха били те?

От автора на „Истината за случая „Хари Куебърт“. Същият умел стил. Прилича на Пат Конрой на моменти. Поръсено с щипка Ерих Кестнер и Бегбеде.

Сподели ни цитат от нея, с който ще спечелиш вниманието ни.

Да пишете книга, е като да откриете летен лагер. Обичайният ви самотен и спокоен живот внезапно се изпълва с тълпа персонажи, които идват един ден с гръм и трясък и обръщат битието ви с главата надолу. Пристигат сутринта с голям автобус, от който слизат шумни, възбудени от отредената им роля. А вие трябва да се съобразявате с тях, да се грижите за тях, да ги настаните, да ги храните. Отговаряте за всичко. Защото вие сте писателят.

Кой е любимият ти автор? Защо?

Нямам само един. Селинджър, защото е познал хората, а после си е тръгнал. Братя Стругацки, защото са си представили неща, които аз още не мога. Стивън Кинг, защото пише великолепно.

Коя е книгата, която можеш да препрочиташ многократно?

Разказите на Селинджър. "Семейство Глас". Далечен братовчед съм на това семейство.

А коя е последната книга, която не успя да дочетеш докрай?

Някакво американско трилърче пробвах. Авторът може да идва на уроци при мен – нито умееше да пише, нито да върже сюжет, мога да го науча и на двете.

Намираш време за четене или сред четенето намираш време за всичко останало?

Уви, опитвам се да намирам, но понякога е доста трудно. Една от целите ми в живота е да мога да имам време да чета, когато си поискам. И ще я постигна в един хубав момент. Това за мен е важен компонент от щастието.

Коя е книгата, която обожаваше в детството си?

Много са. "Емил от Льнеберя", "Роня дъщерята на разбойника", "Съкровището в сребърното езеро", "Тайната на черната джунгла", "Карлсон", "Мечо пух", "Момиченцето от Земята"...

Има ли книга, която, според теб, всеки трябва да прочете?

Никой никога не трябва да прави каквото и да е. Четенето е лично нещо, въпрос на вътрешна потребност. Когато читателят е готов, правилната книга винаги го намира.

Защо четеш?

Защото четенето е част от мен. Безценно е да виждаш света през различни очи, да преживееш толкова други живота, да надникнеш в толкова чужди мисли и идеи.

Автор

Константин е един от основателите на VIBES. Следвал е журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

Напишете коментар