След няколко отлагания в рамките на повече от година, най-накрая Черната вдовица получи своя дългоочакван соло филм, който трябваше да постави и началото на четвъртата фаза в MCU. Пандемията промени това, но "Черната вдовица" остава първият филм в тази нова фаза на Marvel. Въпросът е - струваше ли си чакането?
След като бе обявено, че Наташа Романоф ще получи собствен филм, много хора бяха скептично настроени, имайки предвид съдбата на персонажа в „Отмъстителите: Краят“. Тук се породи и въпросът - „Нужен ли е този филм при наличието на супер войници, богове и извънземни в тази вселена?“ Ако сте истински фенове и уважавате вселената не заради ефектите, а заради разказаните в нея истории и градацията на персонажите, то отговорът е само един.
Защо сега?
Още с първото си влизане в образа през 2010 година, Скарлет Йохансон се превърна в любимка. Не трябва да забравяме обаче, че нейната поява във вселената е едва в третия MCU филм, като персонажът ѝ с годините придоби много по-голяма значимост. По това време приоритет бе представянето най-известните и движещи тогава прохождащата кино вселена персонажи, каквито бяха Железният човек, Тор и Капитан Америка. Останалото вече е история и то каква! Не бих казал, че в Marvel вселената има филми, които са пълнежи, по простата причина, че всяко едно нещо е планувано предварително. Дори заглавията, които не са на толкова високо ниво, по някакъв начин движат цялостната история напред и представят нови персонажи и концепти, които виждаме в бъдеще. Точно по тази причина решението Черната вдовица да получи свой собствен филм точно сега, когато ни очакват куп нови неща, е добър избор, който ни напомня за историите, които вече знаем. В същото време обаче запълва празнини, за които истинските фенове от години си задават въпроси.
Да, Кевин Файги е имал план филмът да бъде направен още след "Железният човек 2", но ако се замислим в колко по-интересен персонаж се превърна Наташа през годините, спрямо първата й поява, поставянето на филма точно сега има логика.
Наташа Романоф може да не притежава никакви суперсили, но тя винаги е била "лепилото" в редица ситуации и всеки, който го отрече, най-вероятно не вижда цялостната картинка.
Преди "Отмъстителите"
Структурата на Marvel вселената е такава, че още с първата си поява, всеки персонаж е достойно представен както за зрителите, които са чели комиксите, така и за тези, които не са. Нещо, което така и не видяхме за Наташа. Да, всички я харесахме, но години наред ни бяха подхвърляни трохички за мисия в Будапеща, за "Червената стая" и за миналото ѝ в Русия, но реално никога не сме виждали тези неща.
"Черната вдовица" предоставя на нашето внимание тези детайли. Флорънс Пю в ролята на Йелена Белова, Рейчъл Вайс като Мелина Востокоф и Дейвид Харбър, превъплъщаващ се в Алексей Шостаков (Red Guardian) придават допълнителна дълбочина към персонажа, който Йохансон ни представя толкова години. Актьорската игра на всеки един от тях е изключителна, като не бих си позволил да правя конкретна съпоставка. Ясно е, че Скарлет Йохансон е главното действащо лице, но историята е много по-комплексна от обикновена origin история, което бих категоризирал като плюс. За разлика от повечето origin филми, в които тепърва трябва да се запознаем с главния персонаж, история и силите му, тук не се губи време за тези неща, просто защото вече знаем достатъчно, за да кажем, че не започваме от нулата.
Филмът се развива след събитията от "Капитан Америка: Войната на героите" и преди "Отмъстителите: Война без край", но реално засяга и неща, касаещи бъдещето, които тепърва ще виждаме в MCU.
"Червената стая"
С лекота може да се каже, че именно годините, в които Наташа е била обучавана в "Червената стая", са най-травмиращите за нея. Нещо, което рефлектира над нея и я е изградило в персонажа, който познаваме. Миналото не може да бъде забравено, но ако имаш силата да промениш нещо към по-добро, го правиш. Такъв е и случаят с Наташа, и това, което тя прави в рамките на филма. Без да навлизаме в територията на спойлерите, филмът прави саможертвата ѝ в "Отмъстителите: Краят" още по-дълбока и премислена проява на героизъм от нейна страна.
Черната вдовица не е кодовото име само на персонажа на Йохансон, а названието на всички тренирани в тази програма, една от които е и Йелена Белова. Разликата е, че Наташа се е освободила от контрола - нещо, което не може да се каже за останалите. Те не споделят нейното мислене и няма как, понеже те са "програмирани" да изпълняват, това, което им е наредено.
Често филмите, които играят ролята на предистория, попадат в собствения си капан от низ събития, които се случват, просто защото трябва да се запълни екранно време, а не защото е интересно от гледна точка на историята. "Черната вдовица" умело прескача този трап, защото историята е доста лична за самата Наташа и ти е интересно да видиш какъв ще бъде развоят на събитията. Казвайки това, не очаквайте най-добрия Marvel сценарий тук. Филмът е точно това, което се очаква да бъде, като нито се занимава с космически намеси, нито е грандиозен ансамблов спектакъл. Нито пък има неща, които са сложни за разбиране за "обикновения" зрител.
Taskmaster
Комиксовите читатели знаят кой е Taskmaster и колко интересен реално е той. В по-голямата си част, филмът не се разграничава от комиксите в това отношение, понеже неговата роля е част от разгръщането на цялостната история.
В комиксите той притежава фотографска памет и имитира бойните движения на хора, които е виждал и на такива, с които вече се е бил. Същото се случва и във филма. Още в трейлърите по-наблюдателните забелязаха, че движенията и респективно уменията, които притежава, са идентични с тези на някои Отмъстители. Как побеждаваш някого, който старателно си е написал "домашното"?
Костюмът на Taskmaster е леко променен спрямо комиксите, но това е направено от практическа гледна точка. Цялостната концепция на уменията му си остава същата. Безспорно едни от най-добрите сцени във филма са именно тези между него и Наташа, като надали някой би го оспорил.
На въпроса "Кой е той?" няма да ви отговоря, тъй като това е една от мистериите на филма. Смея да твърдя обаче, че подобен развой на събитията с даден персонаж сме виждали в “Железният човек 3”. Който разбрал, разбрал. Доста от по-запалените фенове няма да бъдат особено доволни в това отношение и това със сигурност ще бъде тема на много дискусии.
Тук идва и един от главните проблеми на филма. Колкото и екшънът да е изключително класен, накрая феновете ще искат да видят още от Taskmaster и част от тях ще се почувстват ограбени. Не защото филмът не го представя добре до даден момент от време, а защото персонажът му има изключителна богата история в комиксите, която в рамките на филма е само докосната. Това не е първият път, в който Marvel правят стъпка накриво със злодеите си и със сигурност точно тази може да бъде коригирана, но времето ще покаже. Говорейки за злодеи… дали пък той е злодеят?
Със сигурност бойната хореография е впечатляваща. Има сцени, които са удоволствие за окото и могат да бъдат гледани отново и отново. За съпоставка бих споменал екшъна в "Капитан Америка: Завръщането на първия отмъстител" и по-специално директните битки между Стив Роджърс и Зимният войник.
Мисля, че е удачно да отдадем и заслуженото внимание към каскадьорите, които изпълняват най-откачените сцени, без дори да ни прави впечатление. Всички сме свикнали да гледаме любимите ни актьори в образите на тези герои, но как се стига до тези невероятни екшън сцени, винаги остава на заден план.
Минало, Настояще, Бъдеще
Персонажът на Йелена Белова (Флорънс Пю) не присъства във филма просто ей така. Връзката между Наташа и Йелена е може би най-важната спойка, която движи цялата история. Да, всички свързват "Черната вдовица" с Нат, но каква е Йелена? Какво е нейното значение в този филм за Наташа?
Единственото, което мога да кажа, без да изпадам в спойлери е, че е помислено за всичко, а 25-годишната Флорънс Пю прави солидна заявка за това, което можем да очакваме от нея.
Както вече казах, всички в този филм пресъздават персонажите си страхотно, но ако трябва да се фокусирате над определен персонаж, освен този на Наташа, то това е точно Йелена. Защо? Ще видите сами.
Дейвид Харбър (Red Guardian) също изгражда много добре персонажа си, благодарение на актьорските си умения и комедийните моменти, които внася. Най-вероятно феновете ще искат да видят повече от него, но за жалост във филма образа му е изграден като център на повечето комедийни сцени. Не че персонажът няма силни моменти в рамките на филма, напротив, но можеше да бъде използван и по-добре. Връзката между персонажите е най-голямата сила на филма.
Познати лица
Филмът умело съчетава нещата, които вече знаем за Черната вдовица, но в същото време ни представя много нови детайли. Същото важи и за другите персонажи, някои от които виждаме за първи път, а други - не.
Една от най-големите сили на Marvel вселената е именно свързаността между отделните проекти, към които вече причисляваме и техните сериали. Веднага щом видиш познат персонаж, те обзема едно чувство, което мога да сравня единственото с вид удовлетворение. Защо удовлетворение? Мисълта, че в момента, в който го видиш, веднага се сещаш къде другаде си го виждал и знаеш какво можеш да очакваш от него, може да направи филма единствено по-интересен.
Такова чувство ще имате и докато гледате "Черната вдовица".
За последно?
Ще ви бъде отговорено на доста въпроси, касаещи Черната вдовица, които през годините сте си задавали, но тайничко ще ви се иска да бяха разказали по-детайлно конкретно още една история, за която феновете чакат от години. Филмът показва истории от няколко времеви периода, като детството ѝ също е представено на нашето внимание - период, който силно подпомага изграждането на характера на Наташа.
След емоционалното "изпращане" на Тони Старк в "Отмъстителите: Краят", феновете на Черната вдовица искаха да видят подобаващ финал и за персонажа на Йохансон. Може да се каже, че филмът прави необходимото по този въпрос, като съчетава история, екшън, хумор и емоционални моменти толкова добре, че те оставя замислен и те връща назад в определени сцени от предходните Marvel филми. Лентата хитро запълва празнината между "Капитан Америка: Войната на героите" и "Отмъстителите: Война без край".
Наташа Романоф е сред персонажите, претърпели най-голяма градация от първата си поява като шпионин на ЩИТ, до последната си поява, като незаменим член на Отмъстителите. Последната поява обаче не означава последен път, в който ще говорим за "Черната вдовица"...
"От Русия с любов"
Режисьор на филма е Кейт Шортлънд, а сценарият е написан от Джак Шейфър, позната ни от работата си по WandaVision. "Черната вдовица" е и първият филм от четвъртата фаза на Marvel вселената след две години суша.
Филмът е по-мрачен спрямо повечето MCU филми и разказва една лична история. На моменти доставя усещането, че гледате "Мисията невъзможна", което е комплимент, защото това е един от франчайзите, които с годините поддържа или вдига качеството на филмите си. Може би това е филмът с наличие на най-много екшън, при това екшън със солидна доза вкус. Същото важи и за шпионските трилър елементи.
Ако Черната вдовица никога не е била сред интересните за вас персонажи, то този филм няма да преобърне света за вас. Ако очаквате най-добрия MCU филм, също ще останете разочаровани, но в крайна сметка надали някой е очаквал това? При наличието на повече от двадесет филма, повечето от които на изключително високо ниво, съпоставката е безсмислена. Някои неща със сигурност можеха да бъдат замислени по-добре, но определено "Черната вдовица" си остава филм, който заслужава вниманието ви.
Ако сте дългогодишни фенове на комиксовата вселена, то със сигурност филмът е задължителен и няма нищо общо с пълнеж. Историята разкрива достатъчно нови и интересни неща за Наташа, представени са нови персонажи, някои от които със сигурност имат бъдеще в предстоящи Marvel проекти. Макар и да липсват големите "уау" моменти, филмът притежава огромно сърце, благодарение на добре разказаната история и емоцията, която предизвика.
Кредит сцените са сред запазените марки на Marvel вселената и със сигурност няма да искате да напуснете залата преди да видите какво се крие накрая. Говорейки за финални сцени, може би тук е моментът да кажа, че "Черната вдовица" започва с една от най-добрите и запомнящите се “opening title card” сцени в MCU.
Често прекалено високите очакванията могат да изиграят лоша шега, но ако гледате филма с мисълта, че това е една лична история за харесван от повечето хора персонаж, абстрахирайки се от факта, че чакахме две години за нея, то това е поредният солиден филм в MCU колекцията.
Скарлет Йохансон е заслужила този филм, благодарение на усърдната си работата през годините. Същото важи и за феновете, които са се радвали на всяка нейна поява в отделните филми. Не е нужно да имаш супер сили, за да си интересен за проследяване персонаж. Скарлет го прави повече от десет години с образа на Наташа Романоф. Заслужила е вниманието на всеки истински фен и това да гледате филма на кино е единственият начин, по който можете да го покажете.
Какво ни предстои да гледаме на голям екран?
Следващият MCU филм, който очакваме на 3 септември е "Шан-Чи и легендата за десетте пръстена". Шанг-Чи е персонаж, с когото тепърва ще се запознаем на големия екран, но със сигурност е не по-малко интересен. В главната роля ще бъде Симу Лиу, а част от изненадите, които ни предстои да видим, са свързани с Тони Лън, който ще се превъплъти в този път истинския Мандарин. Който е чел комиксите, знае какво означава това… Конфликтът между двамата неминуемо ще даде отражение за бъдещите събития в Marvel вселената, освен това ще видим и някои познати персонажи, които не сме виждали отдавна.
