Бягство от себе си - направи го.
Вдигни очите си от телефона. Погледни през прозореца. Виждаш ли дърветата, които сякаш препускат до автомобила, в който пътуваш? Виждаш ли гледките, които ти се откриват? Усещаш ли свободата, която сякаш изпълва съзнанието ти?
Бягаме от себе си сред природата, но това не е истинско бягство. Това е откриване – малко закъсняло, дошло след няколко десетилетия, но бързо намерило своето място. Дълъг път към нас самите, който започва с първия уикенд, в който се отправяме извън големия, „скован от злоба”, град. И после изведнъж не можем да спрем – бленуваме за още и още, търсим дестинации, проучваме ги, планираме ги внимателно. И тръгваме.
Първоначално заминаваме с големия куфар, който събира повече от всичко необходимо. Постепенно обаче багажът ни се смалява все повече и повече до истински необходимото. Разбираме, че не обличаме всички тениски, които взимаме, нито имаме нужда от цялата козметика, която обикновено се помещава в банята ни. Малко дрехи и принадлежностите на един истински приключенец се превръщат в задължителните пособия за все по-малкия сак.
Научаваме се да работим с истинска карта, а не само с GPS. Познатите градове и села се превръщат не просто в случайно дочути имена, а в списъци със забележителности, които нямаме търпение да отметнем в списъка си. Сдобиваме се с планинарски обувки и преносима аптечка.
Заминаваме. Казваме си, че търсим разнообразие, но всъщност точно то не ни липсва в ежедневието. Имаме нужда от спокойствие и само обаятелната тишина на природата може да ни го даде. Мечтаем да намерим себе си – такива, каквто бяхме преди 20, може би 30, дори 40 години. И там, клекнали край бълбукащото поточе изведнъж си спомняме за онези моменти, в които със старото колело на село кръстосвахме всички възможни улици. Без каски, без мобилни телефони, без страх. Поглеждаме надолу и виждаме отражението си във водата – кои станахме, в какво се превърнахме?
Вдигни очите си от телефона. Погледни през прозореца. Какво виждаш?
