Романите на Стивън Кинг са трудни за адаптация, но "То: Част втора" се нарежда сред най-предизвикателните.
Първата част на филма превръща романа в приключение със симпатични деца, които се изправят срещу чудовище и научават най-големите уроци за живота, любовта и приятелството. Във втората част обаче започват да се показват пукнатините в концепцията и в крайна сметка последната глава не успява да поддържа искрата на първата.
Актьорският състав на вече възрастните деца, съставен от Джеймс Макавой, Джесика Частейн, Бил Хейдър, Исая Мустафа, Джеймс Рансън, Анди Бийн и Джей Райън, всички успяват да се въплатят в порасналите версии на децата от първата част. Химията помежду им е изключително силна, хуморът им е перфектен, а общите сцени са най-силната част от филма. Трудно е да не обичаш "Клуба на загубеняците", дори след всичките тези години.
За съжаление, общите сцени са твърде пестеливо наложени сред дълги части от измислени странични сегменти, които принуждават всеки от героите да се откъсне сам, за да преживее част от репресираните си детски спомени. Тези спомени започват да се усещат излишно почти в самото начало. Всеки изглежда заседнал в порочен кръг, принуден повторно да променя същите неща и да научи същите уроци от предната част.
Бил все още е тъжен от загубата на брат си, Еди все още се плаши от инфекция и микроби, Бев се бори със спомена за чудовищния си баща. Изключение от това правило е Ричи Тозиер (Бил Хейдър), който е единственият, който получава изцяло нова история. Тя е най-личният и интересен момент във втората част. Ричи все пак си остава страничен герой.
Тези връзки между нови и стари идеи не започват и не свършват. Цели сцени от втората част са взети директно от книгата с малко или никаква мисъл за това как или къде се вписват в динамиката на новия филм.
По отношение на jump scares, втората част се върти около тях в 60% от времето.
Тя запазва една и съща динамика постоянно. Сякаш хуморът подбива хоръра във филма, което не значи, че шегите не са смешни. Също така, времетраенето можеше да се скъси до половин или един час по-малко, тъй като наистина филмът беше в повече на някои места.
Препоръчвам "То:Част втора", тъй като е интересно да се погледне първата част през погледа на вече възрастните и все толкова ужасени от Пениуайз деца. Въпреки някои забележки, този филм заслужава цялото внимание на феновете на страховития клоун.
