Боби Вълчев е един от най-известните родни джазмени. Певец, пианист, тромпетист, композитор и преподавател. Вече над 12 години той живее, твори и преподава джаз в Дубай. Наскоро музикантът получи и изключително високо отличие – златна виза от правителството на Обединените Арабски Емирства за принос към културата и образованието на Дубай.
Участва в множество събития по цял свят, сред които такива за Кралските семейства на ОАЕ, изложби и много корпоративни, социални и частни събития, в най-популярните клубове и заведения. Част е от много световни джаз фестивали, както и е делял една сцена с имена, като Лайнъл Ричи, Крис Боти, Джейми Кълъм, Стинг и Earth, Wind & Fire.
Въпреки това се връща и често в България, което е истинско удоволствие за родните фенове. С него разговаряме за кариерата в Дубай, съвместните концерти със звезди като Том Джоунс и двете специални събития през юли - Джаз концерт на свещи в Пловдив и първото издание на авторски едноседмичен музикален workshop. Той започва на 24 юли и е предназначен както за начинаещи, така и за напреднали. Тази нова инициатива е създадена с цел да предостави на участниците вълнуващо изживяване, позволяващо им да открият и разширят своя музикален потенциал. Инициативата е първа стъпка по пътя към откриване на собствена музикална школа.
Здравейте, Боби. Предстои ви впечатляващ по концепция концерт в България, който ще се проведе изцяло на свещи. Всички си представяме това като една изключителна романтика, съчетана с красива джаз музика, но как самият вие усещате подобно събитие? По-голямо удоволствие ли е да свириш джаз на свещи?
За мен е супер голямо удоволствие, че това ще се случи за първи път в България. Също така и привилегия да споделя сцената с талантлив оркестър като Биг Бенд Пловдив. Всичко това се допълва от уникалното излъчване на неповторимия Пловдив. Самата атмосфера на свещите ме вдъхновява изключително много, свързва ме по-силно с музиката и ме кара да се чувствам по много специален начин. Подобно на хубавата музика, пламъкът на свещите има успокояващ и релаксиращ ефект, който провокира сетивата. Събитието на 14 юли обединява и двете.
Джазът е стил, който има множество разклонения и течения. Какво точно ще свирите на 14 юли в Пловдив и какво сте подготвили на публиката? Авторска музика ли ще представите?
Ще представя мои интерпретации и аранжименти на популярни джаз парчета, изпълнявани от Франк Синатра, Майкъл Бубле и други . Някои от тях ще ги свиря за първи път и са специално аранжирани за този концерт. Подготвили сме и много изненади.
Самият факт, че предстои да свирите на свещи, прави ли подбора на музика за събитието по-различен? Например, подготвили ли сте определени сегменти, за които смятате, че са подходящи именно за такъв тип атмосфера?
Фактът, че вечерта ще доминира атмосферата на свещите определя и самия репертоар и аранжиментите на песните. Всичко е съобразено с това. Идеята ни е да вкараме хората в специално настроение и състояние, което е много романтично и креативно. Музиката се допълва и от свещите. Всичко е обмислено и обединено в това да има едно послание и да накара слушателят да усети всяка нотка на тази емоция и енергия. Самото послание е да видим красотата около нас и да не забравяме романтиката и пламъка. Свещите са символ на пламъка, символизират първичното начало. Чрез това събитие целим да се върнем към натурналното и естественото и да ги запазим.
С изненада научихме, че вече над 12 години не просто живеете в Дубай, но всъщност там свирите, творите и преподавате джаз. Дори сте получили т.нар. “Златна виза” от правителството на ОАЕ за принос към културата и образованието на Дубай. Казваме “изненада”, защото вероятно повечето хора не си представят, че в Дубай има афинитет към джаз музиката. Всъщност каква е истината по този въпрос?
Когато пристигнах преди 12 години в Дубай, за мен наистина беше голяма изненада да видя, че има толкова много джаз и че въобще има толкова много музика - концерти, фестивали и всякакви музикални събития. Тук културният живот е изключително силен. Има сцена за джаз и се ценят креативните хора, които създават, преподават и изпълняват музика. Може би аз имах шанса да бъда на правилното място в правилното време и да получа възможността да творя моята любима музика. Тук джазът е норма, може да се чуе в лобито на всеки хотел. Всъщност едно от условията за петзвездните хотели, е да имат джаз на живо. Пуска се много в барове, заведения, има много събития. Популярни са и джем сешъните. По-голяма част от населението на града са чужденци. Местното население също има интерес към джаза. Тенденцята показва, че на все повече места по света той започва да се приема за стандарт и това не е случайно, защото е много красива и вдъхновяваща музика. Това е важно, защото така хората се запознават с него и започват да го харесват.
Като част от вашата биография откриваме множество участия по специални случаи, включително за кралските семейства на ОАЕ. Това е интересно, тъй като е всеизвестен факт, че кралските семейства на емирствата разполагат с изключителни възможности във финансово отношение. Какви са впечатленията ви от тези хора и как те приемат джаза? Развиват ли афинитет към него?
Те са много мили хора, интелигентни и с много вкус. Изключително високо ценят културата и съответно харесват и джаза. Разбират ги добре, защото са живели в чужбина и учили в най-скъпите университети в света. Това, че имат такива сериозни финансови възможности, само им помага да се развиват и да градят не само материално богатство, но и културно. Много са мили и творчески настроени и оценяват таланта. Имам много местни приятели, които са по-високите етажи на властта, включително и от кралски семейства, които са луди на тема джаз. Много са се впечатлявали от мои изпълнение на живо.
Не можем да не споменем, че по време на своята кариера сте имали възможността да бъдете на една сцена с величия като Стинг, Лайнъл Ричи, Том Джоунс и други. Вероятно този въпрос е доста голямо клише, но все пак - какво е усещането да свириш заедно с подобни легенди на световната музика?
Усещането е изключително вълнуващо. Първо, заради това кои са те. Най-важното, което съм усетил е че те са много земни хора и че са себе си. Когато си близо до този човек усещаш, че той е намерил себе си и прави точно това, което иска без компромис. Като свириш с такъв човек на една сцена, чувството е страхотно. Водещото при тях е, че не искат да изпъкнат те как свирят, свирят с теб така, че ти да звучиш по-добре. И се чувстваш по-добре на сцената. Като цяло, усещането да свириш на една сцена с тези легенди е неповторимо и магично изживяване.
Колко често се прибирате в България и според вас какво е развитието на родната джаз сцена? Имате ли възможности да посещавате събития, за да прецените на какво ниво са родните музиканти?
Аз съм все по-често в България и никога не съм късал връзката. Нивото на професионалните музиканти в България, с които съм работил, е изключително добро. За мен винаги е срахотно удоволствие да свиря с тях.
Българските джаз музиканти са демонстрирали високо ниво на музикално майсторство и творческа изява, което ги прави известни и зад граница. Някои от тях са се утвърдили като изключителни солисти, композитори и аранжори.
Развитието на джаз сцената в България продължава да бъде активно и динамично. В последните години се наблюдава повишен интерес към жанра, както от страна на публиката, така и от младите музиканти. Забелязвам, че има изключително много млади таланти. Но според мен им липсва поле за изява и за това на Коледните ми концерти винаги каня млади таланти, както и на всеки друг концерт, на който имам възможност. Даването на път на младите музиканти е от съществено значение за стимулиране на музикалното развитие и за осигуряване на богатство и разнообразие в света на музиката.
Въпреки това, джаз сцената в България все още се нуждае от по-голяма подкрепа и внимание от страна на обществото, медиите и институциите. Разширяването на образователните възможности и създаването на постоянни музикални платформи за джаз музикантите биха допринесли за по-нататъшното развитие на сцената.
Известно е, че малко или много, джаз изпълненията на живо са въпрос на енергия и дори спонтанност. Как успявате да се “свържете” с публиката по време на концерт? Имате ли някакви трикове в това отношение?
Да, има трикове, които са по-скоро чувство и усещане. На практика това също е талант. Трябва да можеш да усетиш публиката и да знаеш как да я предизвикаш, как да ги вкараш “във филма” и те да станат част от това, което се случва на сцената. Получава се връзка между изпълнителя и слушателя, която е на енергийно ниво, нужен е и зрителен контакт. Когато пееш от сърце и знаеш какво пееш, имаш послание, знаеш какво казваш на хората и те го усещат и го приемат. Трябва да бъдеш истински и да си себе си.
Някои хора вярват, че джаз музиката може да се използва и за отправяне на социални и дори политически послания. Използвали ли сте някога джаза, за да изразите някакъв вид социална подкрепа или протест?
Всяка една музика може да се използва за послания. Музиката влияе изключително много на хората и е много силно оръжие.Може да се използва както за пропаганда, така и за позитивни послания. Аз лично винаги използвам музиката, за да казвам нещо добро - за послание към позитивизъм, за послание да се гледа хубавата страна на живота и да вдъхвам вяра на хората. Използвам я да покажа моята гледна точка към света, аз съм позитивен човек в това отношение и искам да го превърна в едно по-хубаво място за всички нас. Повечето от проблемите, които имаме, са заради негативната ни нагласа към света.
Какъв съвет бихте дали на младите музиканти?
Когато са на сцената да забравят за думата “грешка”. В музиката няма грешка. На сцената трябва да се наслаждават и да бъдат изпълнители. Зрителят на място иска да види друг свят. Нещо, което го отвежда. И съответно публиката ще реагира по-добре. Важното е да предадем музиката, енергията, а не просто да си изпълним песента без грешка. Ако в нея няма послание, няма никакъв смисъл. Да бъдат себе си, да бъдат естествени, да не се опитват да имитират някой друг.
И един въпрос за финал: назовете трима джаз музиканти, които спокойно можете да определите за свои кумири?
Имам много любими, сред тях са Кийт Джарет, Дийн Мартин, Франк Синатра, Тони Бенет.
