Поисках да напиша разказ, поема или есе.
Да разплета вълнената прежда. И наново
да се изплета.
Без жанр емоцията няма форма.
Кому е нужно? Извън ритъм или рима по детски ще нашаря
платното на своята душа.
Ще замахвам, както искам.
Мисълта е опит за контрол.
Кротко ще наблюдавам пред мен
как пусната на воля полита другата жена.
Ще й дам да помечтае.
Ще я помоля да ми разкаже
за избора - дали различно щеше да е днес?
За богатството да си свободен.
Да нямаш нищо в залог.
Дар ли е суетата, че можеш всичко, но нямаш с кой?
Мъдростта поздравява ли заблудата?
И радостта от пълния покой.
Какво е да си простодушен?
Прост ли си, ако си само по душа?
Бог вярва ли в нас?
Тъгува ли, щом падам, макар и в пролога,
когато действие не съпровожда греха.
Ако ли извънредно ми споделя и отговорите й не понеса,
в миг я озаптявам с мисъл - най- верния слуга.
Случвало се е и преди другата страхът ми да предугажда.
Отново с усмихната умора в мен ще се настани.
Избрала си е кът. Там й е добре.
Усойно,
но през пукнатините влиза светлина.
Тя знае, че ще я посрещна и нагостя, както подобава.
Кандилото ще й запаля,
с надежда в мене да се моли
страхът да не пречупва едничката ми воля
и
отново да й дам крила.
