"Бащата" - постановка, която просто трябва да видите.
Кое е по-страшно? Да загубиш живота си окончателно или да продължиш да живееш, но губейки себе си? И всъщност, струва ли си живот, в който парченцата от пъзела са толкова далеч едно от друго, че дори и най-ловките ръка, ум и зрение не биха могли да ги сглобят обратно?
"Бащата" на сцената на Народен театър "Иван Вазов" не е лесна постановка за гледане. Напротив - историята на болния от деменция Андре тежи много, а до края на пиесата натежава и все повече. Режисьор на спектакъла е Диана Добрева, а самата пиеса е базирана на едноименния труд на френския драматург Флориан Зелер. В главната роля виждаме Владимир Пенев, който получава подкрепа на сцената от Радина Кърджилова, Юлиан Вергов, Теодора Духовникова, Мария Каварджикова и Константин Еленков.
Vibes.bg ви приканва да подкрепите българската култура: последвайте линка и вземете още сега своите билети за театър.
История за близките ни хора, които вече не са себе си
Историята на "Бащата" разказва за Андре - възрастен мъж от Париж, който, страдайки от старческа деменция, започва да губи разсъдъка си. Това поставя неговата дъщеря Ана в трудна ситуация. Младата жена трябва да балансира между личния си живот и грижите за болния си баща. Заради заболяването, характерът на Андре е станал тежък и труден, поради което за Ана е трудно да му осигури постоянни грижи.
Още от първата сцена на спектакъла разбираме, че животът на Ана (Радина Кърджилова) не е по-лесен от този на баща ѝ. Младата жена, като всяка друга, има своите естествени пориви за живот, любов и семейно щастие. Ана разчита на подкрепата на своята половинка Пиер (Юлиан Вергов), който, противно на собствените си убеждения, дава съгласие да приеме болния Андре в дома си.
Използвайте моралния си компас
В течение на цялата постановка зрителите са провокирани да използват своя собствен морален компас, решавайки, сами за себе си, трябва ли Ана да продължи да се грижи всекидневно за своя баща, или е време да го изпрати в дом или клиника. Ана е разкъсана между двете опции, поставени пред нея, макар и с времето едната да изглежда все по-очевидна от другата. Младата жена обаче изгаря от угризения, а като демоклиев меч над нея надвисва концепцията за предателството. Нейният баща или нейният живот - как се взима подобно решение?
"Бащата" на Флориан Зелер разглежда един изключително труден, но и вечен въпрос в човешкото битие, а именно - на какво сме готови, и на какво не, когато нашите най-близки хора престанат да бъдат съвсем себе си. Дилемата на Ана е ужасяваща и не спира да разкъсва сърцето ѝ. Животът с Пиер ѝ предлага незаменимата възможност за семейно щастие и хармония, но влошаващият се Андре е малкият, но незаобиколим детайл, който не позволява на младата жена да подреди живота си.
В "Бащата" не всичко е такова, каквото изглежда
Нищо в "Бащата" обаче не е такова, каквото изглежда. С всеки следващ етюд, постановката ще започне да ви обърква повече и повече. Декорът на сцената ще се променя, а времевите линии ще започнат да се пресичат толкова хаотично, че ще загубите собствената си ориентация. Също както самия Андре, губещ все по-осезаемо връзката с реалността около него.
Предизвикателството пред Владимир Пенев е огромно, защото той трябва да пресъздаде образа на мъж, който все по-силно губи себе си в собствения си водовъртеж от спомени, мисли и емоции. Образът на Андре е многопластов, преминаващ през различни спектъри на човешката душа, като щастие, тъга и дори на моменти - еуфория.
На моменти "Бащата" ще успее и да ви разсмее, но хуморът далеч не е есенцията на тази постановка. Макар и да го има, и то - качествено предложен. До самия голям финал на пиесата, който ще ви остави с онзи добре познат "уау" ефект, няма да се разделите с усещането за буца, заседнала в гърлото ви. Защото, макар и на моменти с фин хумор, "Бащата" разглежда тежкия въпрос за загубата на разсъдъка и за онова, което принадлежи по право на всички нас - да има "аз" и това "аз" да бъде неприкосновено.
