Както всяка друга година, предстоящото провеждане на София Прайд някак от самосебе си изважда на показ някои от най-неприятните черти в характера на масовия българин. Освен че за пореден път грандиозно се развенчава мита, че нашият народ е "толерантен", което е вероятно най-голямата глупост, която съм чувал през живота си, на преден план излиза и стряскащо силната хомофобия на българите. В смисъл такъв, че говорим за общество, в което думата "педераст" се използва почти колкото "добро утро" или "добър ден", а хомосексуалистите все още се считат за непълноценни човешки същества, които не могат да имат кариера, професионална реализация или да заемат ръководни постове. И всичко това - през второто десетилетие на XXI век.
Оставям настрана повсеместното изоставане на масата от български граждани в цивилизационно отношение, което, впрочем, силно "блесва" покрай подобни събития, но силно останах подразнен от нещо друго и по-конкретно. А именно - ежегодната "анатема" от страна на българския Патриарх по отношение на София Прайд.
Обръщайки се към българския народ в поредното си прочувствено изявление, изпълнено с бомбастични клишета и избрани цитати от Библията, които вероятно стоят извадени на удобно място на десктопа на църковния лаптоп и готови за насочване, подобно на ракети земя-въздух, възрастният дядо със странните дрехи за хиляден път заклейми София Прайд като пряк път към портите на Ада.
Няма да цитирам какво точно заявява Патриархът в изявлението си, защото и без това вече е по всички медии. Впрочем, достатъчно е да погледнете коментарите под статиите в същите тези медии, за да добиете представа за напредъка на редовия българин в цивилизационно отношение, за който споменах. Тъжно е, нали? Да, тъжно е.
Ще бъда кратък. Църквата е последната, ама наистина последната институция на тази земя, която има каквото и да е право да раздава морално правосъдие. Точно Църквата ли? Тази прогнила от разврат, корупция, алчност и педофилия изтисквачка на пари, всекидневно и безскрупулно гавреща се с вярата на обикновени и изтерзани от живота хора. Същата тази Църква, чийто най-силен визуален образ е свещеникът със златен ролекс, ръсещ за здраве бедните миряни от поръчковия си Линкълн за стотици хиляди. И не, това не е изолиран случай, както вероятно някой умник би подхвърлил. Това е Църквата от самото й създаване до днес, защото свещената лична вяра, която всеки човек изпитва, и която може да го крепи дори в наглед обречени моменти, е нещо коренно различно от една от най-корумпираните, жадни за власт и прогнили от собствената си алчност организации на планетата. И в случая, думата "организация" дори ми изглежда слаба, защото можеше да използвам и по-силна.
Църквата има твърде много грехове, за да се изявява и до днес като морален стожер. Единствената причина, поради която тази институция все още разполага с някакъв авторитет, се крие в безумно сляпата вяра на хора, които за съжаление, нямат нищо друго, освен нея. Или така са възпитани. Или просто не разполагат с интелектуалния потенциал, за да разсъждават сами. Причините могат да са много. Това, което Църквата може да направи, е да си запуши устата и да изкорени собствените си прогнили корени, които са задълбали толкова надълбоко в Земята, че скоро вероятно ще се появяват от другата страна на планетата.
Не се наемам с мнение дали София Прайд е събитие, от което има нужда, или не. Факт е обаче, че подобни мероприятия има в почти всички цивилизовани държави, на които уж толкова много искаме да приличаме. И в същите тези държави, хората са много по-щастливи и толерантни, отколкото сме ние. В България обаче "толерантност" е мръсна дума. Което и до голяма степен обяснява много от проблемите ни като общество, не мислите ли? И не, София Прайд няма да разврати децата ви, драги българи. За децата ви е много по-зле тогава, когато биете жените си или тях самите. Защото почти всяко прецакано дете е прецакано в семейството, а не заради ежегодния Прайд. Истината обаче боли и не винаги имаме очи и уши за нея, нали?
