От началото на човешката история винаги е имало личности, които светят ярко и, които притежават способността да водят и насочват, да учат и показват пътя, служейки си с различни инструменти и езици. Иранската певица и композитор Азам Али определено се откроява като един от най-софистицираните и интересни музиканти на съвремието (сравняват я с икони като Лиза Жерар и Брендън Пери от Dead Can Dance), които са успели да разчупят границите на определението „артисти“ и заслужено са получили прозвището „философи на новото време“.
И има защо. Азам се ражда в Иран и емигрира в Индия, когато е само на 4, където в продължение на 11 години попива и изучава богата и толкова мистична култура на страната. Иранската революция през 1979 г. принуждава майка й да напусне дома си в Техеран и да последна дъщеря си в Индия, като впоследствие двете се местят в Америка. Там Азам започва да изучава пеене и персийски сантур.
Списание Billboard определя гласа й като „божествен, незабравим инструмент“. Тя издава четири самостоятелни албума, чиято музика смесва традиционния индийски и персийски фолклор с модерното западно звучене и за които печели две престижни награди Джуно и добива световна популярност.
В актива си Азам Али има съвместни проекти със Серж Танкиан от System of a Down, Бен Уоткинс от Juno Reactor, Трей Гън от King Crimson, The Crystal Method, Buckethead, Омар Фарук Текбилек, Мерджан Деде и много други. Магическият глас на певицата звучи и в саундтрака на редица значими кино продукции като „Матрицата“, „Принцът на Персия“ и др.
Песните, които Азам прави излизат далеч от конвенционалното. Нейното разбиране за живота е впечатляващо и музиката, в която го претворява тласка слушателя към едно дълбоко философско търсене на универсалната истина и на себе си. Това е пътуване, изпълнено с послание на надежда срещу несправедливостта и потисничеството, универсална почит към красотата, културното и духовно многообразие, копнеж за свобода и достойнство за всички.
Поводът да я потърсим Азам Али е предстоящият концерт на формацията Niyaz - един от колаборативните й проекти, заедно със съпруга й Лога Рамин Торкиан, който ще се случи на 29 октомври в Sofia Live Club. Добили световна популярност със завладяващи интерпретации на средновековна суфи поезия, народни песни от Иран и държавите от Арабския и Персийски залив, двамата вплитат в звученето на проекта непогрешима комбинация от традиционни акустични инструменти и модерни електронни елементи.
Здравей, Азам! Би ли разказала нещо повече за албума на Niyaz "The Fourth Light" – какво бе вдъхновението за него?
Последният ни албум е вдъхновен от личността на прословутата суфистка поетеса и мистичка Рабиа ал Басри, родена в Ирак през осми век. Тя е известна със създаването на концепцията „Божествена Любов“, която лежи в сърцето на модерната суфи философия. За жалост, поради факта, че е жена, тя е останала извън историческите книги и само малка част от поемите й са оцелели до наши дни. Затова решихме да посветим албума си именно на нея, в чест на това, че е създала една от най-красивите мистични пътеки.
По какъв начин музиката и културите на Иран и Индия са ти повлияли?
Съществуват едни необозрими, но адски силни корени между човек и мястото, където е роден, независимо кое е то, и те остават завинаги с него, където и да ходи. Родното ти място е като твои майка и баща. Всичко свързано с Иран и Индия е част от моята музика, защото е част от историята ми.
Темата за имиграцията понастоящем е много актуална и предизвиква дискусии в глобален план. Каква обаче е другата гледна точка именно - на онзи, който е принуден да напусне родното си място?
Има едно нещо, което някак остава извън фокуса на целия шум и това е фактът, че никой не избира да напусне страната, в която е роден доброволно. И защо би искал? Хората биват принудени да си тръгнат, когато са притиснати от тежки обстоятелства като война или социо-икономически фактори, които правят нормалния живот нещо непосилно, а визията за бъдещето – безперспективна. Ролята на имигрант е изключително тежка, защото винаги се чувстваш като нежелан пришълец. Налага ти се да работиш двойно по-здраво, за да докажеш своята стойност в едно чуждо общество. Не е лесно да избереш да напуснеш страната си, където хората говорят майчиния ти език и където чувстваш, че принадлежиш. Майка ми би била наистина щастлива, ако можеше да не напуска Иран, но по това време за мен там нямаше бъдеще и тя реши да си тръгне. С нея извървяхме изключително труден път, но аз съм благодарна, че съм го поела, защото той ме направи жената, която съм днес.
А какво е мнението за цялата смутна ситуация в Близкия Изток в момента?
Наистина е много трудно да наблюдаваш онова, което се случва в момента в тази важна част на света, притежаваща толкова богата история. Същевременно, вярвам че Близкият Изток се опитва да открие своето собствено място в модерния свят. Налага се ислямът да премине през голяма трансформация и това е причината толкова значими религиозни групи да се сблъскват по между си. Ще стане много по-зле преди ситуацията да се подобри, но аз искрено вярвам, че новият път ще се въздигне от пепелищата, останали от всичко, което изгаря в момента.
Какво е твоето лично вдъхновение и кой е човекът, който ти е повлиял най-много?
Животът сам по себе си е моята най-голяма муза. Вдъхновявам се от природата, от музиката, от определени книги и думи, от картини, от моментите, в които играя със сина си, от миговете, в които стоя на слънце и пия вино с приятели... нещата са толкова много – трябва само да се научиш да ги виждаш.
Би ли могла да направиш паралел между иранската и българската култури и фолклор?
Смятам, че съществуват наистина много сходства между българската и персийката култури. Исторически също има много доказателства, които ги доказват. През древността, границите не са били толкова обособени като днес и се е осъществявал активен културен обмен между държавите. Това е причината да се палим толкова много по музиката и културата на различни държави. Това е, защото една част от нас помни това взаимодействие.
Ти винаги си показвала специално отношение към българския фолклор – дори имаш собствени парчета с мотиви от български народни песни. Как се роди тази любов?
Първият път, когато чух българска народна песен с женски вокали, бе все едно съм чула нещо познато, което съм забравила отдавна. Докосна ме изключително дълбоко и направо се вманиачих да науча нещо повече. Извадих голям късмет, че се запознах с удивителната българска певица Цветанка Варимезова, която започна да ми преподава уроци, научи ме на много песни и ми показа изключително въздействащата техника на пеене на български народен фолклор. Мисля че българското народно пеене е една от най-красивите музикални експерсии на планетата.
В момента в България се появяват все повече музикални проекти, които комбинират мистиката на фолклорната музика с модерния съвременен звук. Чула ли си някои от тях и би ли работила в колаборация в подобен проект?
О, разбира се! В момента по цял свят се появяват артисти, които експериментират с комбинации от фолклорни традиции с модерното звучене. Винаги съм отворена и непрестанно търся и слушам подобни проекти, с които бих направила някаква интересна колаборация.
Често биваш наричана не просто певица, а модерен философ – съгласна ли си с това сравнение?
Истината е, че не виждам разлика между музиката и философията. Двете са изключително свързани, защото и двете се борят за истината, за това да привнесат възвишеното в тленния свят и да предложат на хората свято място, където те биха могли да преживеят своето съществуване на едно по-висше ниво.
Ако Азам Али има своя доктрина, каква би била тя?
Да поставим човечността си над своята културна и религиозна идентичност. Защото, ако можем да сторим това, ние никога няма да сме способни да извършваме престъпления срещу ближния, основани просто на нашите вярвания.
Ти си толкова мултиталантлив и продуктивен артист – работиш по толкова много различни проекти. Как успяваш да балансираш между всичко това?
Непрестанно върша много неща едновременно, най-вече защото съм вдъхновена от много неща и често те са доста различни. Също така, страхът че няма да имам време да създам всичко, което толкова искам, никога не ме напуска, затова и никога не мога да спра да работя.
Сама ли предпочиташ да работиш или в екип?
И двете. Имам потребност да работя сама, защото когато си сам може да поемеш повече рискове без да се страхуваш, че ще се окажеш глупак. Личните граници могат да бъдат разчупени единствено по време на уединение. Работата в екип от друга страна е страхотна, защото тогава други артисти те вдъхновяват и са способни да накарат от теб да излязат неща, който никога не си подозирал че съществуват. Те те поставят на една нова плоскост, защото ти реагираш не само чрез себе си. Така че обичам да правя и двете неща.
Имаш толкова много български фенове, които нямат търпение да те видят и да се докоснат до музиката ти на живо – какво би им казала?
Не може да си представите колко съм развълнувана, че ще дойда и ще се срещна с всички вас, както и че ще видя тази невероятна страна, превърнала се във вдъхновение и мистична част от моята музика толкова много години! Това е самата истина и за мен е чест!
