Национален арт център „Форум“ отвори врати за изтънчената софийска публика още през март 2009 година. За пет години Арт център „Форум“ успя да се утвърди в културния живот на столицата. Екипът на галерията има над петнадесетгодишен опит в областта на развиването на българското изкуство с галерия „Жорж Папазов“ в гр. Пловдив. „Форум“ представя на своята публика както български творци, така и чуждестранни, живопис, графика, модерно изкуство, стари майстори, скулптура, концерти, танцови спектакли, хартиено изкуство и други.
Срещаме се със Спартак Атанасов, за да ни сподели какво е да надхвърлиш границата на обикновената галерия и да създадеш арт център, за абстракцията и „глада“ за изкуство, а атмосферата е повече от арт.
Разкажете ни накратко какъв път изминахте?
През 1997г. майка ми - Ваня Атанасова - сложи началото на галерията под името „Жорж Папазов“. Галерията сменяше своята локация през средно три години в търсене на все по-голямо и по-представително пространство. След стотици изложби в Пловдив, логично дойде решението да направим галерия и в София. През 2008г. открихме Арт център „ФОРУМ“, като аз поех мениджърския пост. Последният успех на галерията е новото ни пространство в идеалния център на София – точно срещу Софийски университет. Него го открихме през 2014г.
Какво е мястото на галериите в културния живот?
Галериите са мост между авторите и ценителите, те са храм на духовността. Ако спрат да се създават галерии, няма да има къде да се развиват младите творци и да се утвърждават старите майстори. Музеите са важни за културния живот, но там нещата са по-статични. В частните галерии има постоянна динамика, организират се различни събития, пърформанси, всеки ценител на изкуството може да задоволи потребностите си за глътка култура.
Определяте се като „арт център“. Звучи като убежище на артистични личности. Споделете ни кога обикновена галерия се превръща в арт център и какво ще намерим в ядрото на този артистичен универсум?
Нарекли сме се арт център, защото „Форум“ не е обикновена галерия, в която по стените висят няколко картини, а ние стоим със скръстени ръце. Стараем се да организираме събития за публиката. Измисляме проекти, които биха провокирали зрителя. Организирали сме камерни концерти, арт пърформанси (рисуване на живо) , литературни четения… Стараем се при нас постоянно да „кипи“ културен живот, да сме различни. Показваме автори от чужбина, комбинираме различни художници, които до този момент не са се показвали никога заедно. Така на публиката й е интересно и има по-голямо желание да посещава галерията.
Подпомагате ли младите творци?
Задължително. Политиката на галерията е редом с най-изявените творци да показваме и млади автори. Искаме да има приемственост. Започнахме годината с изложба на младата авторка Светла Радулова, а веднага след нея представихме великана на българската живопис - Енчо Пиронков. За такъв тип приемственост и интересни изложби става дума. Старая се да издирвам талантливи млади художници и да им давам възможност да се изявят. Един от най-големите успехи за един галерист е да открие млад талант и да му помогне да стане голям и успешен.
Художник къща не хранел. Гладуват ли художниците в България?
Като всичко в България – нещата са на двата полюса. Категорично мога да заявя, че има редица художници с прекрасен стандарт и доста продажби. Има и такива, които срещат затруднения. Ако си талантлив – рано или късно ще дойдат и резултатите, стига да си постоянен и да не се откажеш. Не са малко и българските художници, които имат успехи и в чужбина, така че определено не смятам, че художниците гладуват.
Какъв бюджет би отделило едно семейство за изкуство от вашия клас?
Относно бюджета – в България все още човек може да си позволи да си купи оригинал на добър художник, докато навън това е почти невъзможно. Ако тук картина на Васил Стоев струва 2-3 хиляди лева, художник в Германия от същия ранг и качество ще струва 20-30 хиляди евро и нагоре.
Творбите на кои популярни творци са били поставяни в галерията?
Бих изредил няколко от най-изявените, от класиците: Димитър Казаков – Нерон, Георги Божилов - Слона, Златю Бояджиев, Никола Танев, Генко Генков…. А от съвременните – Светлин Русев, Енчо Пиронков, Никола Манев, Любен Диманов и десетки други, не искам да пропусна някой.
Как се отнася името на картината към нея самата?
Името е доста маловажна част от творбата. Често художниците оставят само номер на гърба на картината. Понякога се случва самите автори да се затруднят да сложат име на творбата и тогава се намесваме и ние като галеристи, защото имаме по-различен поглед над нещата.
Споделихте, че посетителите на галерията могат да разчитат на постоянни изложби от най-високо ниво. Но изкуството е толкова субективно. Какво отличава произведението на изкуството от шедьовъра?
Изкуството е изключително субективно наистина. Нас ни води опитът и вътрешното чувство. За шедьовър може да се говори чак когато една творба застане в музей или колекция, редом до всички признати майстори. Ако стои равностойно до тях – значи е шедьовър. Определяме, че при нас се показват творби от най-високо ниво, това е оценка на база близо 20 - годишния ни опит и работата ни с най-изявените творци. От друга страна, се стремим да пътуваме в чужбина постоянно, за да си „сверяваме часовника“ с тенденциите навън. Галерията има много твърда политика относно изложбите си – каним само качествени творци. Преценяваме всеки един поотделно и не допускаме никакво чуждо мнение дали някой е добър, или не. За нас клиентите са изключително важни и ние сме длъжни всеки път да предоставяме най-високо ниво изкуство.
Отличава ли се „красотата“ от „грозотата“ в абстрактния мир? Къде стои изкуството?
Никога не съм разглеждал изкуството като красиво или грозно. Границите са размити. Изкуството трябва да се чувства. Ако едно произведение провокира някакви чувства у гледащия, значи си е свършило работата. Чувствата може и да са негативни. Тогава творецът е изпълнил своята задача. Не е така обаче, когато няма никакво усещане към произведението. В абстракцията изобщо не може да се говори за красиво или грозно, тъй като там липсва форма или обект. Абстракцията е емоционално преживяване на художника, което той се стреми да предаде у зрителя.
Вие имате специално отношение към всеки гост. Какво е значението на увертюрата?
Специалното отношение към всеки гост е задължително. Трябва да се обърне внимание на всеки, който е пристъпил прага на галерията, защото това са хора търсещи духовна храна. Към всеки клиент подхождаме много професионално, защото не са много хората, които поддържат изкуството. Гледаме на тях като на меценати. Без тях щеше да е невъзможно и за авторите да творят.
Една ваша услуга особено привлече вниманието ми – тази по дизайн за дома. Има ли хора, които се нуждаят от консултация в тази сфера. Как следва да избираме картина за нашия дом? Има ли прости правила, които да следваме?
Предлагаме и тази услуга – помощ при дизайн на жилището или офиса. Ваня Атанасова е архитект по образование и е много наясно с това как трябва да се подреди вътрешната среда. Всяко жилище има специфичен дизайн и дух, съответно трябва да се подходи индивидуално. Ние имаме представа кой автор или творба ще „пасне“ най-добре в съответното жилище и помагаме на собствениците, които не са длъжни да разбират и от това. Достатъчно е, че са интелигентни да искат да имат изкуство в дома си.
Разминават ли се често замисълът на твореца и посланието, което достига до любителя с оглед субективното възприятие?
Случва се. Трябва да се има предвид, че светът на художника е доста по-различен от този на зрителя и невинаги могат да стъпят на еднаква плоскост.
Кой е верният прочит на картината?
Картината трябва да се чувства и да създава удоволствие. Когато вече говорим за колекциониране, тогава трябва да има много дълбоко познаване на материята. Особено при старите майстори трябва да се подхожда изключително внимателно и хората да се доверяват на експерти с опит и с безупречно име. При нас всяка картина на стар майстор преминава през експертиза, след което се издава сертификат, на който стои името и подписа ми. Това е гаранция за сигурност.
Посещават ли ви чужденци. Националността влияе ли върху отношението към изкуството?
Често имаме гости от чужбина. За щастие, те харесват изкуството ни. Развитите нации имат глад за арт и съответно посещават галерии и купуват изкуство. Ние имаме най-добри успехи с англичани и германци.
Стартирахте 2016г. със страхотните изложби на Светла Радулова „Пребиваване в другия“, а след това и с творбите на Енчо Пиронков. С какво още ще изненадате посетителите си през 2016г.?
Годината ще бъде пълна със значими събития: през април ще представим колекционерска изложба с непоказвани творби на Димитър Казаков, Генко Генков, Георги Божилов - Слона, Димитър Киров и др., отредили сме месеците май и юни ги за сюрреализъм с творбите на Христо Йотов и Иван Стратиев, а през септември ще имаме изложба с академик Светлин Русев и млади таланти, а най-новото е, че направихме филиал на галерията в Берлин, Германия, където ще показваме съвременно българско изкуство. Смятаме, че това е голям успех за всички, защото само така може да се популяризира нашето творчество навън.
