Съвсем наскоро ви разказахме за премиерата на "Апетит за череши", която имахме удоволствието да наблюдаваме в Театър "София". Режисьор на постановката е Ана Батева, която е лично потърсена от двамата актьори Симона Халачева и Юлиян Рачков, с молба именно тя да режисира постановката. Ана откликва на молбата им, а резултатът от съвместните им усилия може да бъде видян в Театър "София". Следващите дати на представлението са 19 март и 3 април, а тук можете да прочетете и рецензията на VIBES.
Ана Батева е родом от Македония, но завършва режисура за драматичен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Пламен Марков. Споделя, че до последно се колебае къде да учи - в София или Белград, но все пак избира София. Вероятно и заради препоръките на брат й, който преди нея също завършва НАТФИЗ, но специалност фотография. Дипломира се с постановката "Балканска" от Деян Дуковски в ДКТ "Васил Друмев" в Шумен.
И след като успяхме да се насладим на работата на Ана Батева в "Апетит за череши", решихме да я потърсим за интервю. Ето какво ни сподели тя:
Здравей, Ани. Съвсем наскоро имахме шанса да гледаме премиерата на “Апетит за череши”, което е и дебютна за теб постановка на сцената на Театър “София”. За какво се разказва в представлението?
"Апетит за череши“ е пиеса за това как изборът на живот между столицата и провинцията се отразява на взаимоотношенията на една двойка. И именно в това се състои и темата, която искаме да проведем в самия разказ и която смятаме, че е доста актуална в днешния живот - как това поривисто желание за живот в големия град става причина за раздяла между двама млади.
Любопитно ни беше да разберем, че актьорите в постановката Симона Халачева и Юлиян Рачков са те потърсили сами, за да те поканят да бъдеш техен режисьор. Имала ли си друг подобен случай досега? Беше ли ти странно?
Много се зарадвах на тази покана, за което благодаря на Симона и Юли. Знаех, че един ден ще ме поканят някъде, но не очаквах да се случи толкова рано. Това, разбира се, ми даде по-голяма смелост и повече самочувствие, но и много по-голяма отговорност, за да оправдая доверието им.
Как премина работата ви по постановката? Беше ли ви забавно? Как се сработи младият ви екип?
Въпреки всичките проблеми с авторските права, имахме изключително вдъхновяващ и забавен процес. Знаехме какво искаме да постигнем и въпреки всичките сътресения, които ни се случиха по време на процеса, не позволихме нищо да ни повлияе негативно. И цялата енергия обединихме към общата цел. Не говоря само за актьорите, композитора и сценографа, ами и за осветителите, които постоянно предлагаха нови и нови идеи, шивачките, театър майстора, звукаря, помощник-режисьора, та чак и администрацията на театъра (усмихва се). Специално благодаря и на Златина Тенева, която написа текстовете на речетатива на Симона Халачева за кабаретните сцени. Този обмен на енергия не е случаен и имам чувството, че всички заедно се борихме това нещо да се случи. Изключително много им благодаря за това. Знаеш, че за малко и да не излезем с премиера...
Личното ми мнение е, че ще има не малко хора, които ще се припознаят, ако гледат постановката. Има ли според теб някаква генерална поука, която можем да си извадим от “Апетит за череши”?
Разбира се, че има. Различните зрители, с различен жизнен опит, ще си извлекат и различни поуки. Но онова, което ние искаме да кажем с този спектакъл, е че не трябва да се самозабравяме в мечтите си, а да преследваме конкретни цели, които да реализираме, за да можем да бъдем адекватни към обществото, да можем да му бъдем полезни по някакъв начин. След премиерата, много от зрителите с които си говорехме, не искаха да бъдат на мястото от героинята на Симона Халачева. Това ни говори много.
Ти си родена в Скопие, но сега твориш в България. Как се стигна до идването ти тук?
Заради обучението ми в НАТФИЗ се наложи да дойда в България. Колебаех се между Белград и София, но избрах София. Преди това брат ми беше завършил фотография в НАТФИЗ, поради което вече имахме известен опит с пребиваването тук. Но сега с удоволствие бих се пробвала и в Белград (усмихва се).
На какво ниво е театралното изкуство в родната ти Македония? Би ли работила и там?
В Македония, въпреки всичките проблеми и беднотия, супер много се грижат за културата и влагат много в нея. Скоро се построи нов народен театър в Скопие, а сега планират да строят и нов драматичен театър на мястото от стария. Но и не само в Скопие. Строи се из цялата страна. Миналата година построиха театър във Велес, а в момента работят и върху театъра в Струмица. За заплатите да не говорим, несравнимо е просто. Не мога да си го обясня. Иначе съвсем скоро почваме репетиции в Македония, но за това ще си говорим отделно.
Вече обсъдихме “Апетит за череши”. Разкажи ни нещо повече и за останалите постановки, които присъстват в биографията ти? Върху какво е работила Ана Батева до този момент?
Дипломната си работа направих в театъра в Шумен с "Балканска“ от Деян Дуковски. След това се заех с независимия проект "Буре барут“, пак от Деян Дуковски, което беше изцяло независима продукция с независими актьори и музиканти. Миналата година правехме "Змейова сватба“ от Петко Ю. Тодоров в театъра в Стара Загора, а възстановихме и една моя изпитна работа от трети курс - "Обърни се с гняв назад“ от Джон Озбърн, с която след избора на малък сезон в Сфумато 2013-а, обиколихме няколко фестивала. Сега освен репетициите в Македония, които ще започнем, следва и един моноспектакъл на Васил Дуев по разкази и роман от Чарлз Буковски, чиято премиера ще се случи на Интернационалния фестивал на монодрамата в Битоля, Македония, през май месец. Има нещо магическо във фестивалите (усмихва се).
Какво друго обичаш да правиш, освен да твориш в сферата на театралното изкуство?
Ще звучи като клише, но всяко свободно време използвам, за да чета. Обичам и да готвя, да гледам филми, а когато имам повече от необходимото свободно време, си позволявам и да пътувам. Обичам изоставените села с простотата и духовната чистота на хората там. Даже с удоволствие бих живяла на село.
Театърът за теб е…?
Друг, метафизичен живот, който обичам да живея.
