Алисън Патаки е популярна авторка на исторически бестселъри сред които „Сиси – неочакваната императрица” и “Сиси - самотната императрица”. Дъщеря на бившия губернатор на щата Ню Йорк Джордж Е. Патаки, тя се вдъхновява да пише по темата, благодарение на семейните си корени, достигащи дълбоко до бившата Австро-унгарска империя на Хабсбургите. По случай излизането на „Сиси – неочакваната императрица” Алисън даде това специално интервю, разкриващо как се пише успешен роман и лесно ли е да отсееш историческите факти от митовете, посветени на една толкова известна императрица като Сиси.
Романът „Неочакваната императрица” е посветен на една завладяваща и драматична история. Разкажете ни какво е усещането да пишеш за личност като Сиси?
Да, определено книгата е изпълнена с драматични събития. Императрица Елизабет или Сиси, както я наричат с обич и до днес, е била невероятно сложна личност, която е живяла по времето на една вълнуваща историческа епоха. А нейната история, в някои отношения много близка до нас, но в други абсолютно екзотична, се развива на фона на изключително пищния кралски двор на Хабсбургите и най-вече през бурните времена на австро-унгарската империя. Аз самата бях също толкова омагьосана от нея, колкото и всички останали.
Каква част от описаното в романа е исторически достоверно и къде можем да открием художествената фикция?
Още от самото начало взех решение да се придържам стриктно към известните исторически факти както относно сюжета, така и при изграждането на героите в „Сиси – неочакваната императрица”. Суровият материал сам по себе си беше толкова разнообразен и интригуващ, че в него се съдържаше почти всичко необходимо за раждането на завладяващ роман.
Нека започнем с това, че от Сиси не се е очаквало да стане императрица на Австрия. Оттук идва и заглавието на самия роман. Сиси е била безгрижно момиче, което напуска родния си замък Посенхофен на петнадесетгодишна възраст. Тя тръгва на път заедно с майка си и сестра си Хелене, на която предстои да се сгоди за император Франц Йозеф. Всъщност Сиси привлича съвсем неволно вниманието на императора върху себе си още при пристигането им в замъка и в крайна сметка „открадва” бъдещия съпруг на сестра си. Сюжетът на моя роман „Сиси – неочакваната императрица” започва точно от този момент.
Описанията на изключително трудните решения, свързани с външната политика на империята, които е трябвало да вземе Франц Йозеф, също се базират на проверени исторически факти. Някои от най-съкрушителните и впечатляващи моменти в книгата също напълно отговарят на действителността: пълното преобразяване на Сиси през месеците точно преди сватбата, включително така модерното днес избелване на зъбите по настояване на ерцхерцогиня София, майката на императора, списъците с безкрайния поток от щедри подаръци, направени на Сиси от Франц Йозеф и София (чиято основна цел е била да облекат подходящо „провинциалната девойка”, за да бъде представена пред изключително мнителния виенски кралски двор), описанията на разкошната сватбена церемония и на приема след нея, издържан по всички изисквания на протокола и медения месец, на който младоженците били придружени от самата София Баварска, която правела компания на доста недоволната от това Сиси през деня, докато Франц Йозеф се връщал да работи във Виена.
Описанията на дворцовите ритуали също се основават до голяма степен на исторически факти като например обичая да бъдат носени ръкавици по време на ядене или честото извхърляне на пантофи само след едно-две обувания. Крайностите, до които Сиси стига в грижата за външния си вид, също са достоверни. Сред любимите ми нейни разкрасителни процедури са поставянето на сурови парчета месо върху лицето и миенето на легендарната ѝ дълга коса с яйчени жълтъци.
Четейки за всички конфликти, с които Сиси се е сблъскала, не можем да не си зададем въпроса защо тя не е отстоявала по-убедително позициите си?
Всички ние харесваме Сиси и винаги ни се е искало тя да се опълчи по-категорично на своите противници. И трябва да признаем, че тя се опитва да го направи въпреки трудностите. Но като хора, живеещи в XXI век, не бива да се изкушаваме да съдим Сиси от днешна гледна точка. Неостаряващата митология, свързана с нея, се базира основно на жестоките лични трагедии, с които тя се сблъсква, както и на иконичния ѝ външен вид. Но очевидно нейният характер е бил много по-комплексен от външността, с която тя е известна и до днес. Сиси е била борец за човешки права, запален пътешественик, учила е през целия си живот и е била пламенен почитател на литературата, философията и чуждите езици.
Но Сиси преминава през постепенен процес на самоосъзнаване в продължение на много изпълнени с трудности години. Би било крайно неправдоподобно да очакваме от едно шестнадесетгодишно, току-що омъжило се момиче, почти без образование и без никаква идея какво представлява реалния дворцов живот, да се адаптира без усилие към него. Сиси се е оказала абсолютно неподготвена за тази нова роля, в която е трябвало да влезе много бързо и последствията от това са били точно толкова катастрофални, колкото бихме могли да очакваме.
От своя страна Франц Йозеф, благодарение на характера си и на дългогодишната подготовка, е разбирал много добре ролята, която му е била отредена да играе. Той е бил предан и отдаден на имперската кауза през целия си живот. От негова гледна точка индивидуалното щастие не е означавало почти нищо в сравнение с дълга му на ръководител и политик.
Кое беше най-голямото предизвикателство в написването на роман като „Сиси – неочакваната императрица”?
Отсяването на наистина важното от множеството изчетени исторически документи. В тях има толкова много полезна информация, която е изключително интересна, че често ми се е искало да включа колкото се може повече от нея в книгите си. Но когато пишеш роман, историята трябва да тече по съвършено различен начин от тази в учебника или биографичната книга. Не мога просто да изброявам безкраен списък с факти, които ми се струват интересни. Трябва да подбера внимателно точно от кои късчета от пъзела се нуждая, за да разкажа дадената история по възможно най-добрия начин.
Какво включваше подготовката ви за написването на книгата?
Ужасно много четене. Заглавията на биографиите и различните други книги, на които се опирах по време на работата ми, са изборени в списъка с благодарности в края на романа. Правих проучвания не само относно историческите личности, но и относно епохата, в която са живели и какво е било ежедневието им. Благодарна съм, че толкова много историци са посветили сериозна част от времето си на проучвания, свързани с тези личности и че аз имам възможността да се възползвам от чудесния резултат на техния труд. Трябва да отбележим, че една от най-забавните части от процеса на проучване е пътуването. Преди доста години във Виена за първи път се натъкнах на изображение на Сиси. Тя продължава да бъде много популярна и до ден-днешен в Австрия и Унгария като истинска бунтарка сред строгостта на кралската фамилия. Днешна Виена е съхранила голяма част от имперския дух и атмосфера и за мен беше истинско удоволствие да се потопя в тази приказка наяве. Надявам се да съм успяла да открехна вратата към нея за всички читатели на „Сиси – неочакваната императрица”.
