Днес се срещаме с Александър Хаджиангелов и Юлиян Петров - двама актьори, които сме гледали рамо до рамо в постановки като "По-полека", "Еквус", "Някои го предпочитат горещо", както и в детските спектакли "Алиса" и "Пинокио". Те са тандем от има-няма 10 години и през лятото на 2018 г. съвсем като на шега решават да направят свое собствено представление - "Камъни в джобовете".
"Истинско майсторство!" Това е най-честата реплика, която публиката си шушука на излизане от залата. От части заради таланта им, от части, може би, защото половината представление играят по боксерки... Съвсем скоро двамата ще се превъплътят отново в образите на несретниците, търсещи своето място под слънцето. Как се стигна дотук и какво предстои - разказват ни Алекс и Юли.
"Камъни в джобовете" можете да гледате през март и април в Театър "Сълза и смях". Купете си билети оттук.
Vibes.bg ви приканва да подкрепите българската култура: последвайте линка и вземете още сега своите билети за театър.
Алекс, Юли, на 5 март в театър "Сълза и смях" ще ви гледаме в "Камъни в джобовете". Това е първата ви самостоятелна постановка, първото ви отроче, така да се каже. Не можахте ли да заложите на нещо по-лесно и не толкова динамично, тук само двамата влизате в 14 образа?
Ю: "Камъни в джобовете" е плод на желанието на двама актьори и приятели да излязат от зоната си на комфорт, и да се хвърлят в непознати територии за тях! Решихме, че искаме да сме си двамата (само който не е работил в група не знае, че колкото повече хора на едно място, толкова по-трудно). Започнахме да търсим пиеса за двама мъже, проверихме какво се играе в момента на Бродуей, искахме да е нещо ново и непознато за българската публика. Говорихме с Венцислав Асенов, с когото и двамата сме работили нееднократно и той ни предложи тази пиеса, която на първи прочит беше доста объркваща и колко повече я работехме, толкова повече я заобичвахме!
Отговорът на въпроса ти е: Не, не можахме. (смее се)
А: Защо да бъде лесно?! Така или иначе тръгнахме от нулата - основахме сдружение, търсихме къде да репетираме, търсихме и финансиране… Предизвикателството бе да направим нещо качествено, различно, впечатляващо, вълнуващо и искрено. Театър в чистата му форма - малко декор и всеотдайна актьорска игра. Живеем в динамичен свят, хората обичат да се изненадват. Публиката заслужава смислен театър.
За колко време се учи постановка с продължителност час и половина, в която трябва да пресъздадеш толкова много образи, не само мъжки, но и женски?
Ю: Един нормален репетиционен процес е 2 - 3 месеца. При нас не беше така, защото и двамата си имаме ангажиментите към театъра и съобразявахме репетициите на "Камъните" с всички останали лични и професионални ангажименти.
А: Мисля, че ни отне около 5 месеца, но успоредно с това играехме представления и в „Младежкия театър“…
Спектакълът ви е необичаен, интензивен, може би на моменти объркващ заради малкото декор и многото роли. Тук дори само един каскет може да ти подскаже, че героят вече е друг. Как реагира публиката?
Ю: Поздравявам те за наблюдателността! Публиката реагира по много интересен и неочакван за нас начин. Всеки споделя за първоначалния шок, докато влезе във въпросния ключ, след това вече се потапя в историята и заживява в нея заедно с нас. Хората са впечатлени от темпото и в същото време рефлективността, с която присъстваме на сцената!
А: Трябват им няколко минути да се ориентират, не че е нещо трудносмилаемо, просто не очакват да се срещнат с толкова персонажи при наличието само на двама актьори. Смях, сълзи, бурни аплодисменти и усмихнати лица. Всеки път.
Как стигнахте за една година от Враца до Москва и Хановер?
Ю: Труд и отдаденост! Мисля, че никой от нас не очакваше такъв успех. Лично за мен беше огромно постижение, че първото представление, с което играх извън България като професионален актьор, е "Камъни в джобовете", в което само ние си знаем какво сме вложили. Най-хубавото е, че навсякъде хората се радват и дори не очакват театър на такова ниво, впечатляват се какво можем младите артисти в България!
А: Основно заради добрите отзиви за представлението. Останалото е търсене на възможности и хора, които застават зад нас. Благодарим им безкрайно много за доверието и подкрепата.
Готови ли сме за представления, в които концентрацията измества смеха? На какво се залага повече - леката комедия или темите, които те карат да се замислиш, да научиш нещо ново?
Ю: "Камъни в джобовете" е пример как могат двете неща да вървят ръка за ръка! Няма нужда да отваряме темата за леките комедии и за това как се правят у нас. Аз харесвам, при това много, комедията и смятам, че е изключително труден жанр, дори играя в една чиста проба комедия, която за мен е огромно предизвикателство...ето, отплеснах се. Да се върнем на "Камъните" - това е представление, което изисква концентрирана публика, поради естеството на присъствието ни в пиесата. А когато човек е концентриран и следи историята, хуморът излиза по лек и непринуден начин. За мен публиката е готова за представления, в които концентрираното гледане поражда смях и наслада от лекотата на присъствие на артистите по сцената.
А: Концентрацията не измества смеха. Да се потопиш в историята си е концентрация, а там можеш да се забавляваш и размишляваш. Не мисля че има "лека" комедия. Тя е добре или зле направена. Публиката не бива да бъде подценявана. Компромиси с качеството не бива да се правят. Комедията най-често ни среща с битови ситуации, неща които преживяваме ежедневно и оттам можем да извлечем много поуки. Така че, отвсякъде можеш да научиш нещо, стига да е направено с вкус.
Вашите главни герои са несретници, търсещи смисъла на живота. Какво установяват накрая?
Ю: А всички ние не сме ли по някакъв начин несретници, търсещи смисъла?! Ние двамата с Алекс например сме едни млади артисти, търсещи своето място на сцената и опитващи да изразят себе си чрез всеки персонаж, който пресъздават! Накрая установяват, че спасението е в "лайната", хахахаха! Имам едни любими реплики в края на представлението:
Чарли: Така си бях свикнал, че всичко, с което се захвана, са пълни глупости!
Джейк: Не и този път, Чарли!
Чарли: Мамка му... не и този път!
А: Като повечето млади хора се опълчват на несправедливостта и искат да се докажат. А накрая разбират, че приятелството, общите мечти и преживените перипетии ги правят по-силни, по-смели и им дават криле, увереност да бъдат себе си и да живеят по свои собствени правила. И да следват мечтите си.
Какво има в джобовете на Александър Хаджиангелов и Юлиян Петров?
Ю: Идеи, всичко започва от там.
А: Мечти.